Определение № 2281 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2281 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501744 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредирект” ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, против определение № 5402/23.04.2025г., постановено по гр. д. № 13228/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 42023/ 11.04.2025 г. с искане да бъде изменено постановеното по делото Решение № 1283 от 19.03.2025г. в частта на разноските, с искане да не се присъждат разноски в полза на ищцовата страна за процесуално представителство, или същите да бъдат редуцирани, както и да се присъди претендираното от молителя адвокатско възнаграждение в пълен размер. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи.

Ответникът по частната жалба В. П. И. чрез адв. М. М. е взела становище за неоснователност на същата, като моли съдът да я остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

По същество:

С решение Решение № 1283 от 19.03.2025г., постановено по гр. д. № 13228/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав, е уважен искът на В. П. И. за признаване за установено в отношенията между странтите „Кредирект” ЕООД и В. П. И., че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 992037 от 30.12.2023 г. е недействителен на 1 основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК . Отхвърлен е предявеният от „Кредирект” против В. И. насрещен иск за осъждането й да заплати сумата от 4100 лв.- главница, представляваща частична претенция от дължимата главница в размер на 4300 лв. до договор за потребителски кредит № 992037 от 30.12.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2024 г. до окончателното изплащане, уважен е предявеният при условията на евентуалност насрещен иск на ответника „Кредирект” ЕООД против В. И., като същата е осъдена да му заплати сумата от 4100 лв.главница, подлежаща на връщане поради недействителност на договор за потребителски кредит № 992037 от 30.12.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер от 404 лв., включваща държавна такса в размер 164 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. за представителство по уважения при условията на евентуалност насрещен иск. „Кредирект” ЕООД е осъден да заплати на адвокат М. М. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата безплатно процесуално представителство по делото в размер на 800 лв. с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С молба от 11.04.2025 г. ответникът „Кредирект” ЕООД е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като да не се присъждат разноски в полза на ищцовата страна за процесуално представителство поради злоупотреба с право, или същите да бъдат редуцирани поради прекомерност, а на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер, което според представения списък по чл.80 от ГПК е в размер на 480 лв. С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира следното:

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

В случая е бил разгледани един първоначален иск с цена 12 400,74 лв., който е бил уважен. Защитата на ищцата е осъществявана от адв. М. М., 2 който е представлявал същата безплатно, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Делото не се отличава с фактическа и права сложност, като съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 800 лв. съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е възражението на ответника, че предявяването на иск за недействителност на договор за потребителски кредит представлява злоупотреба с право. Потребителят на финансова услуга винаги има интерес да иска от съда обявяването на нищожността на сключения между него и кредитора договор. Ето защо в тази част молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли. Частната жалба в тази част е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

В останалата и част частната жалба се явява основателна.

С насрещната искова молба ответникът е претендирал осъждането на първоначалната ищца да му заплати сумата от 4100 лв., представляваща част от незаплатената главница по договора за потребителски кредит, цялата от 4300 лв., като е посочил, че претендира същата на договорно основание, а в условията на евентуалност, ако не се уважи този иск – на недоговорно основание, на осн.чл.23 ЗПК, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен. С решението районният съд е отхвърлил иска, предявен на договорно основание и е присъдил сумата от 4100 лв., представляваща чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК. Съдът намира, че доколкото по двата иска се касае до претенция за заплащане на една и съща сума, задължението за плащане на която е възникнало от едно и също основание – сключен договор за потребителски кредит, като същата е дължима, тъй като не е върната, с решението за присъждане на сумата се дължи заплащане на разноските на ищеца по насрещншия иск в пълен размер, или в размер на 480 лв.

Ето защо в частта, с която е отказано изменение на решението в частта на разноските чрез присъждане на пълния размер на изплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, определението е неправилно и като такова ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго такова, с което молбата ще се уважи и разноските за адвокатско възнаграждение за ответника ще се присъдят в пълен размер от 480 лв.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Кредирект” ЕООД, ЕИК: 207024290 против определение № 5402/23.04.2025г., постановено по гр. д. № 13228/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав, в частта 3 му, с която е оставена без уважение молбата на „Кредирект” ЕООД с искане да бъде изменено постановеното по делото Решение № 1283 от 19.03.2025 г. в частта на разноските, с искане да не се присъждат разноски в полза на ищцовата страна за процесуално представителство, или същите да бъдат редуцирани.

ОТМЕНЯ определение № 5402/23.04.2025г., постановено по гр. д.

№ 13228/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Кредирект” ЕООД с искане да бъде изменено постановеното по делото Решение № 1283 от 19.03.2025 г. в частта на разноските, с искане разноските за адвокатско възнаграждение за ответника да се присъдят в пълен размер от 480 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1822 от 26.02.2025г., постановено по гр. д. № 13228/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. състав, в частта му на разноските, като ОСЪЖДА В. П. И. с ЕГН: **********, от ***** да заплати на „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лв.- разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4