Решение № 5361 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5361 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330105333 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на Л. Т. П., ЕГН **********, против П. С.

С. и В. В. С. по предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност за осъждане на ответниците, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата от 17 500 лева, поради неизпълнение на задълженията им, възникнали на основание предварителен договор за покупко-продажба на недв. им, обективиран договор за поръчка от 09.02.2004 г., за който договор ищецът твърди да се е конвертирал в предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, както и да заплатят обезщетение за забавено плащане върху сумата от 17 500 лева, в размер на законна лихва за периода 13.04.2020 г. - 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от 17 500 лева, считано от подаване на исковата молба – 13.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата; за солидраното осъждане на ответниците да върнат на ищеца сумата от 17 500 лева, като престирана на отпаднало основание, както и да заплатят обезщетение за забавено плащане върху сумата от 17 500 лева, в размер на законна лихва за периода 13.04.2020 г.

- 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от 17500 лева, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на ответниците солидарно да върнат на ищеца сумата от 17 500 лева, като получена без основание; както и да заплатят солидарно обезщетение за забавено плащане върху сумата от 17 500 лева, в размер на законна лихва за периода 13.04.2020 г. - 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от 17 500 лева, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 17 500 лева, с която сума ответниците са се 1 обогатили без основание за сметка на ищеца. Претендира разноски.

Предявените искове са с правно основание – член 79 ЗЗД, член 55, ал. 1, ЗЗД и член 59 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело № 8969/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 16 гр. с. правата на ищеца да иска изпълнение от ответниците на основание договор за поръчка от 9.02.2004г., доколкото съдът приел, че така сключеният между страните договор е нищожен, поради невъзможен предмет. Излагат се твърдения за конвертиране на нищожния договор за поръчка в такъв за предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот, който обаче също не бил изпълнен от другата страна по договора, поради което се претендира даденото по конвертирания договор. Сочи, че видно от поведението на страните, установяващо се от подписаните от тях документи - писмени покани, отговори и други, били налице всички предпоставки за конверсия на договора за мандат в предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот. Излага се, че в онова производство ответниците не били оспорили получените от ищеца суми в размер на 35 000 лева, като съгласно клаузите на договора за мандат било записано, че договорът ще служи като разписка за предададената сума.

Твърди се, че ответниците сами уведомили ищеца с нот. покана от 13.08.2018 г., че прекратяват предсрочно договора за мандат и че желаят да върнат на ищеца съразмерно дадената от него сума за закупуване на недв. имот, за което поискали същият да им предостави банковата сметка.

Твърди се също, че ответниците били поканени да върнат платената по договора искова сума на ищеца, която обаче не била платена, с оглед на което изпаднали в забава, за което се претендира обезщетение за забава за процесния период.

При условията на евентуалност се твърди, че престираната от ищеца на ответниците сума от 17 500 лева е дадена на отпаднало основание. Твърди се, че в договора за мандат било посочено, че е платена сумата от 35000 лева, и че същият ще послужи като разписка за получената сума, като ответниците не оспорвали получаването й.

При условията на евентуалност се твърди, че престираната от ищеца на ответниците сума от 17 500 лева е дадена без основание.

От ответниците е постъпил писмен отговор, с който оспорват предявените искове. Отричат да им е била предавана сумата от 35 000 лева, като излагат, че ищецът не е разполагал с такава сума. Относно твърдението за конвертиране на недействителния договор за мандат в друг действителен предварителен договор за покупко-продажба излагат, че между страните по договора не е имало постигнато съгласие за конвертиране на недействителната сделка в друга действителна сделка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 2 чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че между тях е водено дело и е постановено решение, с което искът на ищеца срещу ответниците за връщане на даденото на основание сключения между ищеца и ответниците договор за мандат, поради неизпълнение на отчетната сделка от ответниците е отхвърлен като неоснователен. В мотивите на решението е прието, че сключения договор за поръчка е нищожен поради невъзможен предмет.

Ищецът настоява нищожният договор за поръчка да се е конвертирал в предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот, представляващ апартамент, находящ се в *****************************. Ответниците сочат за липса на воля или съгласие от тяхна страна за някакво запазване на действието на сключения между тях договор за мандат и конвертираното му в друг действителен предварителен договор за покупко-продажба. В облигационното право конверсия означава запазване на част от съдържанието на нищожна сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и когато има воля на страните за това. Установен е и факта, че закупеният от ответниците апартамент е бил прехвърлен на тяхната внучка. Поведението на ответниците във водения между ищеца и тях исков процес е изразено в релевирани възражения за това, че сделката за мандат е безпарична като те не са получили от ищеца парични суми, както и че договорът се сключвал, за да може ищецът като военен да получава наем от МО за наетото от семейството му жилище. При тълкуване волята на страните,

По изложените съображения искът като неоснователен ще се отхвърли.

По заявените евентуални искове.

Според решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. дело № 1144/2010 г. на ВКС, IV г. о. искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание /отделното уреждане на последиците на недействителността в чл. 34 ЗЗД е имало смисъл, когато те са били различни в различните хипотези на нищожност и унищожаемост/. Втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува /осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката/, искът е неоснователен. Ето защо съдът намира, че е сезиран с един иск по член 55, ал. 1 ЗЗД.

3

Установява се дадената от ищеца на ответниците сума в размер на 17 500 лева, доколкото в сключения на 16.01.2024 г. между доверителите П.и и доверениците С.и се съдържат техни изявления, че при подписване на този договор те за получили от доверителите 35 000 лева. В този смисъл е член 3, ал. 2 от договора, който гласи, че подписването на този договор служи за разписка за плащането и получаването на сумата от 35 000 лева. Писмените изявления на ответниците за получената от тях сума представлява частен свидетелстващ документ, в който е удостоверено признание за неблагоприятен за ответниците факт, който не е опроверган, и притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда да приеме за доказан факта на предаване и получаване на сумата. Ответниците не са доказали друго основание за получената сума, и след като тази сума е престирана на тях от ищеца по нищожен договор, същата се явява дадена без основание, с оглед на което искът за сумата от 17 500 лева, дадена без основание следва да се уважи.

Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД освен по силата на закона, пасивната солидарност възниква само когато е договорена. Съгласно член 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поетото от ответниците задължение не е за задоволяване на нужди на семейството им, а и пасивна солидарност не може да се извлече от съдържанието на договора за мандат, заради което ответниците ще се осъдят разделно и поравно да върнат на ищеца по 8750 лева.

Касателно претенцията за заплащане на лихва за забава върху сумата от 17 500 лева за периода 13.04.2020 г. - 13.04.2023 г . се установява ответниците да са били поканени от ищеца да им върне неоснователно заплатена сума от 35 000 лева за неизпълненото им задължение по договора за мандат, за която е налице данни да е връчена на ответницата на 29.12.2028г., поради което искът за присъждане на мор. лихва върху сумата от 17500 лева за периода 13.04.2020 г. - 13.04.2023 г. ще се уважи като основателен и доказан. Размерът на зак. лихва, изчислен с бг калкулатор възлиза на 5 393,31 лева, като ответниците ще се осъдят разделно и поравно да върнат на ищеца по 2 696,67 лева.

По разноските:

С оглед изхода от спора на страните се следват разноски по съразмерност.

На ищеца ще се присъдят разноски за държавна такса от 914 лева, както и 1000 лева платено адв. възнаграждение.

4

На ответниците съобразно отхвърлената част от исковете ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 950 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Т. П., ЕГН **********, против П. С. С. с ЕГН ********** и В. В. С. с ЕГН ********** искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 17 500 лева, поради неизпълнение на задълженията им, възникнали на основание предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот, обективиран в договор за поръчка от 09.02.2004 г., сключен между страните, за който договор ищецът твърди да се е конвертирал в предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, както и да заплатят обезщетение за забавено плащане върху сумата от 17 500 лева, в размер на законна лихва за периода 13.04.2020 г. - 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от 17 500 лева, считано от подаване на исковата молба – 13.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН ********** да заплати на Л. Т. П., ЕГН **********, сумата от 8750 лева, платена без основание по нищожен договор за мандат от 16.01.2004г., както и сумата от 2696,67 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 8750 лева за периода 13.04.2020 г. - 1 2.04.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от 87500 лева, считано от подаване на исковата молба – 13.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** да заплати на Л. Т. П., ЕГН **********, сумата от 8 750 лева, платена без основание по нищожен договор за мандат от 16.01.2004г., както и сумата от 2 696,67 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 8 750 лева за периода 13.04.2020 г. - 1 2.04.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от 8 750 лева, считано от подаване на исковата молба – 13.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.