Решение № 302 от 20.12.2023, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 628/2022
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 26.01.2024
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.266, ал.1 пр.4 · Закон за горите
- чл.273, ал.1 · Закон за горите
- чл.275, ал.1, т.2 · Закон за горите
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. Ботевград, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20221810200628 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. Ц. Г. с ЕГН********** чрез адв.М. Н. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №5 4 9 о т 10.11.2022г., издадено от зам.
Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните , с което за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.266, ал.1 пр.4 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, и за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.266, ал.1 пр.4 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата вещите , предмет на нарушението – 1.0пр. куб. м. дърва за огрев габър на 0.30м. дължина и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. товарен автомобил марка „*” модел „*”, с рег.№*, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, упълномощения от жалбоподателя адв.М. Н. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата, моли да бъде върнат отнетия автомобил на собственика му - М. Ц. Г., и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Въззивната страна - зам. Директора на регионална дирекция по горите - София не се явява и не се представлява, а в писмена защита се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №549/101280/25.07.2022г.; КП № 012308/25.07.2022г.; разписка за отговорно пазене на вещи №000656/25.07.2022г.; доклад от П. И.
П.; справка за предишни нарушения; писмо от ИАГ „РДГ - София“, изх.№ РДГ 14-7608/08.08.2022г.; писмо вх.№ РДГ14-7250/28.07.2022г.; известие за доставяне; пощенски плик; Заповед №РД-49-199/16.05.2011г.; заповед № 694/15.08.2022г.; писмо с вх.№ 1142/20.02.2023г. от ОДМВР – София, отдел „Охранителна полиция“, с приложена към него справка за собственост на лек автомобил „* *“, с рег.№ * от масива на АИС-Регистрация съдебнооценителна експертиза и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. П., М. Л. М. и Ц. Н. Н., се установява следната фактическа обстановка:
На 25.07.2022г. около 19.50ч. в землището с.Врачеш, общ.Ботевград, в подотдел 269м1, на черен път свидетелите П. И. П. – на длъжност гл.спец ГИ при РДГ – София, М. Л. М. и Ц. Н. Н. – служители при ТП ДЛС „Витиня“ спрели за проверка движещия лек автомобил „*” модел „*”, с рег.№ *, управляван от жалбоподателя М. Ц. Г.. Свидетелите извършили проверка и установили, че Г. транспортира с управлявания от него автомобил 1.0пр. куб. м. дърва за огрев габър на 0.30м. дължина, които не били придружени с превозен билет, доказващ законния им произход и не били маркирани с КГМ. За своите констатации служителите на РДГ – София и ТП
ДЛС
„Витиня“ съставили констативен протокол КП №
012308/25.07.2022г.. Същият ден св. П., в присъствието на св.М. и св.Н. съставил АУАН №549/101280/25.07.2022г на Г. за това, че на 22.07.2022г в землището с.Врачеш, общ.Ботевград, в подотдел 269м1 транспортира с автомобил марка „*” модел „*” 1.0пр. куб. м. дърва за огрев габър на 0.30м.
2 дължина/, които не са маркирани с КГМ и без да са придружени с превозен билет. Със съставянето на АУАН били задържани описаните по –горе дърва и МПС, които с разписка от същата дата били оставени на отговорно пазене в двора на ТП ДЛС – Витиня. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/ . Актът бил предявен на Г. за запознаване със съдържанието и той го подписал.
С оглед така съставения АУАН, Зам. Директора на регионална дирекция по горите - София издал атакуваното НП №549 от 10.11.2022г.
От приетото заключение по назначената и изготвена съдебнооценителна експертиза е видно, че стойността на процесните дърва е 100.00лв. а пазарната стойност на автомобила марка „*” модел „*” е 5531.00лева.
Видно от приложената по делото документи относно процесния автомобил и моторен трион, е че той е собственост на М. Ц. Г..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П., М. и Н. както и от приложените по делото писмени доказателства и прието експертно заключение, които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от възиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазен е срока за съставяне на АУАН.
От събраните доказателства в настоящото производство, не могат да се формират категорични изводи за осъществяването на твърдяното административно нарушение, на датата посочена в НП, нещо повече доказана е различна фактология. В хода на съдебното следствие по делото се събраха категорични гласни доказателства, от които безспорно се установява, че 3 твърдените деяния, извършени от Г. са осъществени на 25.07.22г. В тази насока са кредитираните показания на свидетелите П., М. и Н., както и изготвения КП, доклад и разписка. Докато в НП е вменено деяние, извършено на съвсем различна дата – 22.07.22г, но последната не се доказа, като елемент от обективната страна на деянието, квалифицирано за нарушение, по който признак и същото се индивидуализира. Ето защо, не може да се приеме за установено, въз основа на доказателствата, осъществяването на съставомерни нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ и изобщо каквато и да е деятелност на жалбоподател я на посочената дата в НП – 22.07.22г. Поради това деянието остава недоказано по обективен признак. От тук, неправилни са направените изводи от АНО, в обратен смисъл, а последното сочи необоснованост на НП – изложените в него фактически констатации са доказателствено необезпечени и не се потвърждават от доказателставата, нещо повече последните дори пряко опровергават твърдяната от АНО дата на нарушението. С други думи, в случая доколкото макар и формално да е извършено нарушение, то е осъществено на друга дата и изводите на наказващия орган са неправилни, в резултат на което и неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на М. Г. за нарушения осъществени на 22.07.2022г . Изложеното налага отмяна на атакуваното НП, като неправилно издадено, с оглед приложимият материален закон, което субсумира и незаконосъобразността му и от материалноправна страна.
Съдът счита, че напълно законосъобразно и правилно административно наказващият орган е отнел транспортираните от жалбоподателя дърва, като основание за това дава обстоятелството, че по делото безспорно е установен факта, че в момент на проверката процесните дърва за огрев не са били маркирани с КГМ и не са придружени с превозен билет, което е в нарушение на изискванията на ЗГ и Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
От друга страна, съдът намира, че АНО незаконосъобразно и необосновано е отнел на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ веща, послужила за извършване на нарушението: 1бр. товарен автомобил марка „*” модел „*”, с рег.№*.
В тази насока съдът счита за основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Н. правни доводи, че е 4 налице несъразмерност с оглед изискванията на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН между тежестта на наложеното наказание и степента на обществената опасност на извършените нарушения.
Съдът намира, че незаконосъобразно административно-наказващият орган е приложил нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, приемайки, че тя се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и поради това се отменя действието й. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Под "друго" се разбира, че специалният закон или указ допуска изрично отнемане на вещите независимо или въпреки тяхната стойност. Само в тези случаи специалният закон дерогира действията на общия закон и има предимство при колизия между двете правни норми. Видно от текста на чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост, ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика. Т.е. специалният закон разширява кръга на вещите, които могат да бъдат отнети в полза на държавата, като допуска да се отнемат не само вещите, принадлежали на нарушителя, но и всички други вещи, които са собственост на трети лица.
Никъде обаче в специалния закон не се говори за стойността на вещите, които подлежат на отнемане. Следователно, съдът намира, че следва да се приложи общата норма на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. В този смисъл е и постановеното в решение №129/12.02.2014г. по адм. д№1281/13г. на АССО. С оглед на стойността на предмета на нарушението и пазарната стойност на процесния автомобил съдът счита, че е налице несъразмерност съобразно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН между стойността на вещите, които са послужили за извършване на умишленото административно нарушение, и характера и тежестта на самото административно нарушение. В конкретния случай съдът намира, че стойността на товарния автомобил марка марка „*” модел „*”, значително надхвърля стойността на процесните дърва.
Ето защо съдът намира, че от страна на АНО, неправомерно е постановено да бъде отнета в полза на държавата веща - 1бр. товарен автомобил марка „*” модел „*“, поради което и в тази си част НП се явява 5 незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно единствено в частта му, с която на основание чл. 273 ал.1 от ЗГ, е постановено отнемане в полза на държавата процесните дърва.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно в останалата му част.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото за назначената съдебно-оценителна експертиза в размер на 120.00лева, следва да останат за сметка на държавата, рсп. на БРС.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН на М. Ц. Г. с ЕГН********** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Писмено от Зам. Директора на РДГ - София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. в полза на адв.Н. от САК. В случая, платеното от М. Ц. Г. с ЕГН********** с адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.