Решение № 135 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000500749 по описа за 2024 година

С Решение № 5568 от 02.11.2023г. постановено по гр.д. № 1166 по опис на СГС за 2023г.

,първоинстанционният съд е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Б. Д. Л., обезщетение в размер на 9 175,04 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 24.01.2013г. до 06.03.2019г. , настъпили в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 от НПК, приключило с Присъда № 41 от 14.02.2019г. на СГС по ВНОХД № 21/19г. с която е признат за невиновен, на основание чл. 304 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, и е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева, както и изцяло претенцията за имуществените вреди в размер на 468 000 лева, претендирани като сбор от неполучени възнаграждения, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Недоволни от решението са останали и двете страни в исковото производство, което са подали въззивни жалби с вх. рег. № 108066 от 21.11.2023г. и вх. рег. № 108064 от 21.11.2023г. допълнена с молба вх. рег. № 112799 от 01.12.2023г

Във въззивна жалба с вх. рег. № 108066 от 21.11.2023г., Прокуратурата на РБ обжалва осъдителната част на решението, като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано поради липсата на доказателства за действително претърпени вреди. Моли за неговата отмяна в тази част и постановяване на друго с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

1

Във въззивна жалба с вх. рег. № 108064 от 21.11.2023г. допълнена с молба вх. рег. № 112799 от 01.12.2023г. ищецът Б. Д. Л., обжалва отхвърлителната част на постановеното от първоинстанционния съд решение и моли да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за разликата на 9 175,04 лева до претендираната сума от 30 000 лева и в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди претендирани в размер на 68 000 лева, възнаграждения за периода от 10.05.2013 г. до 10.05.2019г. при месечно възнаграждение от 600 лева, с работодател „Линола“ ООД с ЕИК130984894.В жалбата се излага, че съдът не е отчел всички факти установени по делото във връзка с двете претенции и при определяне размера на обезщетението е нарушил материалния закон.

Настоящият въззивен състав на Софийски апелативен съд, като съобрази правомощията си очертани в размер на 269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, воден от диапозитивното начало изрично проявено в изречение второ от същата правна норма, приема за установено следното от фактическа страна:

Исковото производство е образувано на 01.02.2023г. възоснова на искова молба подадена от ищеца Л. срещу Прокуратурата на РБ, уточнена в частта относно претенцията за имуществени вреди с допълнителна молба от 20.03.2023г. С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 498 лева, от които имуществени вреди в размер на 468000 лева и неимуществени вреди в размер на 468 00 лева. За да обоснове правното основание на предявения иск, ищецът е посочил, че на 24.01.2013 г. му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 от ГПК /лъжесвидетелстване/, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до пет години и наказателното преследване е завършило с оправдателна присъда, обявена на 14.02.2019 г., влязла в законна сила след изтичане на срока за нейното протестиране. Ищецът излага, че в периода очертан от факта на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда са се осъществили редица обстоятелствата свързани с изпълнение на функцията по обвинение, което са довели за негативни преживявания и загуби от имуществен характер – пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Ответникът в исковото производство е оспорил предявените искове като неоснователни.

Основното възражение, застъпвано в изложението на отговора на исковата молба е свързано, с твърдение за недоказаност на фактите на което ищецът основава иска си и тяхното правно значение.

Първоинстанционният съд в обжалваното решение е изложил мотиви за установен фактически състав на непозволеното увреждане, а при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е приложил математически модел, като е заложил статистически изведено число, че за всяка година, в която е било висящо наказателното 2 производство се дължи обезщетение в размер на 1500 лева и съобразно периода е определил сумата от 9175.04 лева като справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение. По иска за имуществени вреди в обжалваната част е посочил, че липсват доказателства, а представените писмени такива са негодни да обосноват исковата претенция поради тяхната недопустимост.

Възоснова на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав като инстанция по същество, приема за установено, че е налице незаконно обвинение в извършване на престъпление. Този извод се налага от писмено доказателство, представено от ищеца, представляващо присъда с правно основание чл. 304 от ГПК. Същата влиза в сила след изтичане на срока за нейното протестиране и след като ответникът не твърди, че тази присъда е отменена, но следва, че тя е влязла в законна сила на петнадесетия ден, считано от нейното обявяване. Присъдата е обявена на 14.02.2019 г. и е влязла в законна сила на 28.02.2019 г. Видно от нейното съдържание, ищецът е оправдан в извършване на престъпление – лъжесвидетелстване – чл. 290 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 5 години. Обвинението в извършване на това по вид престъпление е повдигнато на 24.01.2013 г. с постановление за привличане по досъдебно производство №11300 по опис на СРТП за 2012 г. На обвиняемия, сега ищец и въззивнен жалбоподател е наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинителният акт е внесен в съда на 13.03.2014 г. По него е образувано НОХД 4970/2014 г. по опис на СРС, постановена е осъдителна присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет / месеца. С решение от 10.11.2015 г. постановено по в. н.д. № 1415 по опис на СГС присъдата е отменена и делото върнато на Прокуратурата във фазата на досъдебното производство поради допуснати нарушения на процесуално правни норми. На 20.01.2016 г. е внесен нов обвинителен акт, възоснова на който е образувано НОХД 1186/21.01.2016 г. за извършено престъпление от общ характер за същото деяние със същата правна квалификация. Няма даднни как е приключено това производство, но от въззивната присъда, обявена на 14.02.2019 г. е видно, че ищецът е оправдан по обвинение в извършване на същото престъпление, след отмяна на осъдителна присъда по НОХД № 16162/2016 г. постановена на 18.05.2017 г. По делото е представено Удостоверение № 8475 от 14.05.2009 г., издадено от МП ГД “Изпъленние на наказанията“, от което е видно, че в периода от 11.05.2018 г. до 10.12.2018 г. той е изтърпявал наказание „Пробация“ постановено с Присада от 18.05.2017 г. , постановена по НОХД № 440/2018 г. на СГС.

За установява на вреди настъпили в психичното здраве на ищеца, съдът е допуснал провеждане на СПЕ, по която липсва заключение. За установяване на същите факти, настоящия въззивен съд е допуснал провеждане на СПЕ /протокол № 765 от 10.05.2024г./ по искане на въззивния жалбоподател. От заключението представено от двама експерти в лицето на в.л. д-р С. - психиатър и д-р М. – психолог, и прието като доказателство по делото се установява, че в живота на ищеца са настъпили две събития, които към датата на осъществяване на фактите са довели до депресивни състояния. Първото е осъществено през 3

1996 г. и е свързано със смъртта на неговата приятелка и второто е осъществено през 2013 г. когато е обвинен в извършване на престъплението,за което в последствие е оправдан.

Главният факт – повдигане на обвинение и неговото поддържане до влизане в сила на оправдателната присъда е довело до разстройство в адаптацията, с преобладаващо нарушение на други емоции F-43.23 – МКБ 10 - тревожност, депресия безпокойство, напрежение, гняв и параноялни изживявани за отравяне през 2017 г. Към датата на изготвяне на заключението, ищецът е с възстановено психично здраве.

Възоснова на събраното по делото гласно доказателство, чрез разпита на св. С. – близък приятел на ищеца, който има продължителни наблюдения върху живота му, се установява, че преди обвинението ищецът е претърпял ПТП, а в последствие е бил незаконно обвинен, че манипулира обстоятелствата около инцидента. След катастрофата променил поведението си от експертно в бранша в който работи /мениджмънт по енергетика/ в депресивно. Според наблюденията на свидетеля С., депресивното поведение на ищеца продължава и до днес. В тази посока са и показанията на втория разпитан свидетел Б., който познава ищеца от 2010 г. и също работи в областта на енергетиката. Непосредствено е възприел факта, че ищеца се придвижва с патерици през 2013 г. Опосредени обаче са показанията му относно взаимоотношенията на ищеца с неговата съпруга, както и факта за промяна във финансовия статус на ищеца. Лично е възприел факта на промяна в поведението му, което станало нервно, „много избухлив“ , „за най-малкото се дразни“.

Възоснова на така събраните по делото доказателства, преценени поотделно съобразно горното изложение и в съвкупност, от която съдът приема, че не противоречат помежду си, се установява следното от правна страна:

Безспорно е, че ищецът като участник в ПТП е изпитал стрес от самият факт на катастрофата. В последствие, върху него е насложен друг факт със същите последици, който се е развил в период от шест години, в който са постановени две осъдителни присъди за лъжесвидетелстване и една оправдателна. По делото не се спори, че ищецът е специалист в областта на енергетиката. По делото не се установява, като пряка и непосредствена последица от факта на незаконното обвинение - намаляване на доходите на ищеца от възнаграждения. Поради липсата доказателства за факти от фактическия състав на непозволеното увреждане по претенцията за имуществени вреди, каквито са вредата, евентуално и причинно следствена връзка между нея и незаконното обвинение решението в обжалваната отхвърлителна част – по осъдителна претенция за сумата от 64 800 лева, следва да бъде потвърдено.

В частта за нанесени неимуществени вреди, в която решението е обжалвано и от двете страни, настоящият въззивен състав като съобрази, че са налице всички факти от фактическия състав на непозволеното увреждане, приема, че мотивите в първоинстнационното решение, на което се гради както осъдителната така и отхвърлителната част от обжалваното решение са правилни. Съществената част от 4 въззивния спор се отнася до размера на присъденото обезщетение. Ползвания от първоинстнационния съд математически модел при определяне на обезщетението е неправилен. Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е длъжен да приложи критерии за справедливост, които по принцип биха могли за бъдат съобразявани със съдебната практика, но не и да прилага статистически модел при определяне на размера на обезщетението. В настоящия случай, за да се определи справедлив размер на обезщетение е необходимо да се вредите в съответствие с доказателствата, което са единствения релевантен за съда ориентир относно въздействието върху психичното здраве и житейски неблагополучия, които да са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.

От гласните доказателства се установява, че ищецът е променил поведението, като трайно е станал сприхав, нетърпелив, нервен срещу предходни негови качества на високообразован специалист в своята професионална област. Наред със фактите от заключението на вещото лице се установява, че промяната се дължи на незаконното обвинение и продължителното време през което ищецът в качеството на обвиняем и подсъдим е живял под угрозата да бъде осъден за извършено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода „ за срок до 5 години, два пъти е бил осъден с невлязла в законна сила присъда в две отделни съдебни производства, инициирани от Прокуратурата с обвинителни актове и веднъж е бил оправдан. Независимо, че наказанието за обвинение по чл. 290 от НК не го определя като тежко умишлено престъпление, от естеството на самото обвинение следва, че е засегнато достойнството на личността. Този факт определя и причинно следствената връзка между обвинението и гнева на ищеца, а продължителността на досъдебното производството – неговото продължително депресивно състояние. Всички факти сочат, че ищецът в продължителен период от време не е могъл да убеди разследващите органи, а след това и съда в своята невиновност / каквото задължение обвиняемия/подсъдими няма, но от това не следва, че не може да полага усилия в тази посока/. Продължителното напрежение е довело до разстройство в адаптацията, с преобладаващо нарушение на други емоции F-43.23 – МКБ 10 - тревожност, депресия безпокойство, напрежение, гняв и параноялни изживявани за отравяне през 2017 г.