Решение № 39 от 05.03.2026, Районен съд - Търговище

Съд: Районен съд - Търговище
Дело: Административно наказателно дело 906/2025
Вид: Решение № 39
Подписан: 05.03.2026
В сила: 08.04.2026
Състав: ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.63, ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.100, ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл.137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
чл.149 · Закон за движението по пътищата
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Търговище, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200906 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Р. В. от гр.Търговище, ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 25 - 1292 – 001006 от 11.08.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, сектор ПП - Търговище.

Считайки обжалваното НП за незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят желае същото да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, в с.з. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

На 23.04.2025 г. св. М.Н. и св.В.Д. - мл. автоконтрольори в с-р ПП при ОДМВР – Търговище изпълнявали служебните си задължения по контрол на 1 пътното движение в с.Дългач, общ.Търговище. Около 10:42 ч., намирайки се в централната част на селото, същите забелязали лек автомобил „БМВ 125“ с рег.№ Т 18** АК, който бил управляван от жалбоподателя в посока към с.Надарево. Свидетелите видели, че водачът на превозното средство е без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила и го спрели за проверка. При поискване, жалбоподателят не могъл да представи на проверяващите свидетелство за регистрация на управляваното МПС. С оглед така установеното, св.Н. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 3267114 / 23.04.2025 г. за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.1 00, ал.1, т.2 от ЗДвП, който бил подписан от водача без възражения. Такива не били подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, Началник сектор в ОДМВР - Търговище, сектор ПП - Търговище издал Наказателно постановление № 25 - 1292 – 001006 от 11.08.2025 г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50лв., а за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 10лв. На основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР било постановено отнемането на 10 контролни точки на водача.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелите М.Н. и В.Д. и писмените доказателства по делото.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. Видно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е достатъчно яснота относно нарушенията, вменени на жалбоподателя – както от правна, така и от фактическа страна, включително относно местоизвършването им, а именно – в с.Дългач, общ.Търговище, при управление на автомобила в посока към с.Надарево, което се установява и от жалбата. Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, напротив, имал е възможност да го упражни в пълен обем.

По делото е безспорно установен факта, че на 23.04.2025 г. около 10:42ч.

2 жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 125“ с рег.№ Т 18** АК т.е. управлявал е МПС от категория М1 /чл.149 от ЗДвП/. Доказателственият материал не съдържа противоречия относно обстоятелството, че автомобилът е бил оборудван с колани. Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, управлявайки посочения автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен колан. Свидетелите М.Н. и В.Д. бяха категорични, че управлявайки превозното средство в с.Дългач, общ.Търговище, водачът не е имал поставен такъв. И двамата заявиха, че лично са възприели липсата на поставен обезопасителен колан. Св.Н. посочи: „..Автомобилът беше в движение, когато забелязах, че водачът е без колан... Автомобилът беше оборудван с колани.“ Св.Д. заяви: „.. Имахме пряка видимост към автомобила, като при самото му движение, както и при спирането видяхме, че водачът е без обезопасителен колан. Той не ни обясни поради каква причина е без колан“. Показанията на двамата свидетелите са дадени под страх от наказателна отговорност. Същите са непротиворечиви, последователни и изцяло кореспондират помежду си. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността им при излагане на фактите. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават, респ. да подкрепят възраженията му, че не е извършил нарушението.

При така събраните доказателства, обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се явява доказано. Не са налице доказателства, които да сочат наличие на някое от изключенията, визирани в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, а и такива твърдения не са направени от жалбоподателя. С оглед горното, наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността му на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Посоченият текст /в приложимата редакция - преди изм. от ДВ бр.64/2025г./ предвижда глоба от 50лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Видно е, че видът и размерът на административното наказание са фиксирани в закона. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран законосъобразно, като правилно /съгласно чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР/ е определен и броят на контролните точки, които следва да бъдат отнети на водача за нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Непротиворечивите свидетелски показания доказват и факта, че при 3 извършената проверка водачът не могъл да представи на контролните органи свидетелство за регистрация на управляваното МПС, което обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. Предвид това е законосъобразен изводът, че като водач на МПС е нарушил изискването на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, за което правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 10лв., съгласно приложимата редакция на закона /преди изм. от ДВ бр.64/2025г./.

По делото не са налице доказателства, които да обосновават извод за пониска степен на обществена опасност на нарушенията, извършени от жалбоподателя, в сравнение с останалите случаи на нарушения от съответния вид, а и видно от приложената справка за нарушител, същият вече е бил санкциониран за редица нарушения на правилата за движение, включително на чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДвП. Предвид това, не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора е основателно искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от представителя на наказващия орган. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 66,47 евро /130 лв./ на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Търговище.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 - 1292 – 001006 от 11.08.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, сектор ПП - Търговище, с което на Г. Р. В., ЕГН ********** с адрес гр.Търговище, ул. „****, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв., а на основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки, като 4

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Г. Р. В., ЕГН ********** с адрес гр.Търговище, ул.

„****, да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5