Определение № 505 от 19.11.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Смолян, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.407 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 61979/07.10.2025г. от Г. Н. Ч. с ЕГН ********** чрез пълномощника му адв.Н. М. със съдебен адрес: гр.С., бул.“България“ № 57, вх.Б,ап.16 срещу Разпореждане за издаване изпълнителен лист на Pайонен съд-Смолян, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение № 235/24.04.2025г. по ч.гр.д. № 592/2025г., въз основа на който е образувано изп.д. № 40/2025г. на ДСИ при PC- Смолян. В жалбата се излагат твърдения, че на 23.09.2025г. му е връчена призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 40/2025г. по описа на СИС при РС-Смолян да освободи ползваното от него жилище, находящо се в гр.С.,ул.„Г. С. Р." № *, вх.*, ет.*, ап.*. Сочи се, че посоченото изп.дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 235/24.04.2025г. по ч.гр.д. № 592/2025г. по описа на PC- Смолян, с която е разпоредено според ДСИ жалбоподателят и сестра му Р. Н. К. да бъдат извадени от ап. № * във В. блок, ет.* с адрес гр. С., ул. „Г. С. Р." № * . Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.412, т.6 ГПК,тъй като е абсолютно неясна. В Заповед за изпълнение се сочи, че Г. Ч. и Р. К. са извадени (не се сочи от къде), да заплатят на кредитора К. В. С. (като не се сочи сума) от обект - апартамент № * във В. блок, ет.* на адрес гр. С., ул. Г.С.Р." № *. Твърди се, че от така посоченото в заповедта не е ясно дали са извадени от жилище и от кое точно или пък следва да заплатят някаква сума пари на К. С., за която при липсват на доказателства да е техен кредитор. Счита разпореждането за издаване на изпълнителен лист за нищожно, както и заповедта въз основа на която е издадено. Излагат се доводи, че съгласно чл.410 от ГПК заповед за изпълнение се издава за вземане за парични суми или за заместими вещи и за предаване на движима вещ. Чл.38,ал.3 от ЗУЕС не разширява предметния обхват на разпоредбата на чл.410 от ГПК, като не са налице основанията по чл. 404 от ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя и не е налице процесуален ред за издаване на такъв, на основание чл.38,ал.3 от ЗУЕС.

Заповедното производство е строго формално- съдът следи служебно за депозиране на съответната форма заявление , а по същество се произнася след проверка на правилното оформяне на подаденото заявление. Със заповедното производство се цели да се провери дали едно вземане е 1 безспорно. Ако не е безспорно вземането съществуването на същото следва да се установи в производството по иск по чл. 422 от ГПК.С оглед изложеното се твърди, че производството по чл.410 от ГПК не е приложимо към изваждането на собственик от имот в сграда- етажна собственост. Това не е сред изрично предвидените хипотези на приложимост на чл.410 от ГПК.

Процесуалният закон предвижда възможност за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение само за вземания и предаване на движими вещи/за притезателни права/. С оглед горепосочената цел на заповедното производство това са притезания, чието установяване е възможно по реда на чл.422 от ГПК. Действително в чл.46, ал.2 от ЗС с изменение съгласно пар.51 от ПЗР на ГПК е предвидено ,че въз основа на влязлото в сила решение на ОС на ЕС по чл. 45 управителят на ЕС може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК.

Тази разпоредба обаче противоречи на разпоредбата на чл.410 от ГПК посочваща хипотезите, към които е приложимо заповедното производство. Противоречието настъпва с оглед автоматичното заместване от страна на законодателя на израза, че районният съд издава ИЛ по реда на ГПК/отм/ с израза, че районният съд издава заповед за изпълнение, наложено след влизане в сила на ГПК /ДВ,бр. 59/2007г/. Твърди се, че с тази разпоредба не може да се приеме, че се разширява приложното поле на заповедното производство и на практика разпоредбата на чл.46,ал.2 от ГПК и съответно на чл.38,ал.3 от ЗУЕС не намира приложение на практика. Не е допустимо разпоредба на закон да разширява приложното поле на производство, уредено в кодекс,като това противоречи на целта на заповедното производство- да се провери спорността на едно вземане. Отстраняването на собственик от имот не е вземане, поради което защитата му не може да се проведе по реда на заповедното производство. Ако се приеме,че следва да се издаде заповед за изпълнение за изваждане на съсобственик и се депозира възражение, защитата на твърдените права на молителя не може да се проведе по реда на чл.422 от ГПК- да се установи съществуването на вземане.

Вземането винаги е притезателно право, защитимо в общия случай с осъдителен иск. Съответно наслагването на заповед за изпълнение и установителен иск за вземането има последиците на решение по осъдителния иск. Изваждането на собственик от имот не е притезателно право и не може да получи защита по реда на чл.422 от ГПК, поради което по реда на чл.410 от ГПК, с взето решение на ОС на ЕС за изваждане на собственик от негов имот, въпреки,че е предвидено в закон като основание за издаване на заповед за изпълнение, липсва процесуална възможност за уважаване на така подаденото заявление, вкойто смисъл е и съдебната практика( Определение 6434/06.02.2025г. на РС-София по ч гр.д. № 32217/2022г.,0пределение № 135832/25.07.2012г. по г.д.

№ 7977/2012г. на СГС) Твърди се още, че при постановяване на разпореждането си за издаване заповед за изпълнение съда не е взел предвид и обстоятелството, че само материалния закон ЗУЕС предвижда поддаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 38,ал.3 ЗУЕС, но процесуалния закончл.410,ал.1 ГПК не предвижда такава възможност. Съдът се е произнесъл по недопустимо искане, поради което издадената от него заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена, като бъде обезсилен и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В случая в решението на ОС на ЕТ от 02.03.2025г. няма предвиден срок за изпълнение, поради което не е налице предпоставката собственикът или ползвателят да не е изпълнил решението на ОС в определения срок, за да може да се подаде заявление за издаване заповед за изпълнение.Съгласно решението на ОС на ЕС от жилището се извежда Р. Ч., a PC е издал заповед за изваждане на Р. Н.

К., без да е ясно че са едно и също лице.Районният съд е издал заповедта за изпълнение в противоречие с решението на ОС, съгласно което извеждането е за срок от 3 години, докато съдът не е посочил срок. Въпреки че към заявлението е приложено писмено предупреждение по чл.45,ал.2 от ЗС, същото не е връчено нито на жалбоподателя, нито на собственика, съгласно 2 изискването на чл.38,ал.3 ЗУЕС, поради което не са изпълнени изискванията на ЗУЕС за издаване заповед заизпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист. Претендират се на основание чл.38,ал.2,т.2 от ЗА разноски за пълномощника адв.М.. бено искане: В частната жалба се съдържа особено искане да бъде спряно изпълнението по изп.д. 40/2025г. , тъй като са нарушени процесуалните и материални правила на жалбоподателя , както и правото му по чл.ЗЗ от Конституцията на РБ за неприкосновеност на жилището ми, а с оглед предстоящия зимен сезон и напредналата му възраст-65 години е крайно рисково за живота и здравето му да остана на улицата.

Постъпили са писмени възражения от К. В. С. в качеството й на управител на Етажната собственост, в която оспорва частната жалба като просрочена, тъй като е подадена на 07.10.2025г., а поканата за доброволно изпълнение е получена на 23.09.2025г. Твърди, че Г. Ч. и Р. К. са надлежно уведомявани и до сега не са възразили срещу заповедта.Същите са се дезинтересирали от проблемите на останалите 11 семейства и над 20 души живущи в етажната собственост за период от 5 години от нанесените от тях щети по конструкцията на сградата, напукване на носещи стени и греди, два пожара и и установения риск за живеещите от зарази, наводняване и нарушаване конструкцията на сградата, видно от предписанията на РЗИ с изх.№ 97-001-3/02.04.2025г. и решениетона Облостния съвет с изх.№ АК-01-03-427/04.03.2025г. Твърди се, че е спазена процедурата по ЗУЕС като Г. Ч. и Р. К. са надлежно уведомени чрез залепване на уведомителните писма на двата входа и на вратата на апартамента, удостоверено с подписите на двама свидетели, като Г. Ч. е и лично уведомен от управителя. , но не е последвала реакция от него. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че не е даден срок за изпълнение. В самата покана за свикване на общото събраниее написан срок от 14-дни, като същата е залепена на двата входа в присъствието на свидетели.Отделно предупреждението е залепено от управителя на 17.02.2025г. същов присъствието на свидетели. Неоснователно е и твърдението, че липсват доказателства лицата Р. Ч. и Р. К. да са едно и също лице, като това е видно от ЕГН и от адреса, че са едни и същи, а фамилията К. е след сключването на брак. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че е недопустимо издаване на заповед по чл.410 от ГПК за изваждане от жилище, след като специалния закон препраща в чл.38,ал.3 към този ред. Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В представените от ДСИ мотиви в срока по чл.436,ал.3 от ГПК се поддържа становище за основателност на жалбата. Сочи се, че изпълнителното производството по изп.д. № 40/2025 г. е образувано на основание изпълнителен лист от 29.07.2025г., издаден по ч.гр.д. № 592/2025 г. по описа на Смолянския районен съд. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 23.09.2025г., като в рамките на дадения му срок за доброволно изпълнение на 07.10.2025г. от него е постъпила жалба с оплакване за нарушение на процесуалния и материалния закон при издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК и издаденият с неясно съдържание на изпълнителния лист. В срок са постъпили възражения от взискателя. Сочи, че визираните в нормата на чл.435 ал.2 ТПК основания за обжалване на действия на съдебен изпълнител от страна на длъжника са изрично посочени , като правото на Общото събрание на етажната собственост да извади собственик, ползвател или обитател от сграда не попада в кръга на изброените в чл.410 ТПК притезация и издаденият изпълнителен лист счита за нищожен, който е с действително неясно съдържание. Твърди, че по делото е представено генерално нотариално заверено пълномощно, с което длъжникът-жалбоподател има право да управлява и да се разпорежда с недвижимото и движимо имущество, собственост на сестра му Р. К., т.е. жалбоподателя е ползвател на процесното 3 жилище. Счита за основателно искането за спиране на производството по изпълнителното дело до произнасяне с решение евентуално за обезсилване на изпълнителния лист. Моли жалбата да бъде уважена.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, писмените възражения и мотивите на ДСИ счита, че частната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване е Разпореждане № 1686/29.07.2025г. за издаване на изпълнителен лист по влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 235/24.04.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 592/2025г. по описа на Районен съд-Смолян, а не се обжалват действия на съдебния изпълнител.

Съгласно чл.407,ал.1 от ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника-от връчването на поканата за доброволно изпълнение. В случая поканата за доброволно изпълнение е връчена на 23.09.2025 г., като двуседмичния срок за обжалване от ответника изтича на 07.10.2025г., на която дата в срок е подадена частната жалба.