Решение № 404 от 27.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Враца, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420201111 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. С., гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №53/10.10.2023 г., издадено от началник РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.

В жалбата се твърди, че за случилото се е образувано и ДП и се иска отмяна на НП.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и моли за отмяна на НП поради липсата на възможност да запллати наложената му глоба.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 17.09.2023 г., около 22:20 часа, в гр. Враца, кв. Кулата, ул. ****, св. Д.

К. – старши полицай ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца, посетил адреса в кв. Кулата, ул. **** по сигнал за силна музика. Установил, че жалбоподателят е в нетрезво състояние и се държи арогантно, като отправя обиди към служителите на реда и отказва да предостави личната си карта за извършване на проверка и се опитва да оказва съпротива, което наложило задържането му.

С оглед на това св. Д. К. съставил на жалбоподателя АУАН №53/17.09.2023 г., в който отразил, че като жалбоподателят „в явно нетрезво състояние 1 съзнателно и противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по ООР, изразяващо се в отказ да преустанови грубото си и арогантно поведение и нарушаването на обществения ред“, той нарушава чл.264, ал.1 ЗМвР. АУАН е връчен на жалбоподателя, но той отказал да го получи и същият е оформен като връчен при отказ.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното Д.ие, на 10.10.2023 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че е нарушена нормата на чл.264, ал.1 ЗМвР и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел Д. К., както и от приложените по делото писмени материали.

От разказаното от свидетелят Д. К. се установява, че на процесната дата, жалбоподателят е бил в нетрезво състояние, отказал е да предостави личната си карта за провелка, държал се е грубо и е отправял обиди към служителите на ООР, както и е бил агресивен, което е наложило задържането му.

Установява се и това кога, къде и за какво е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на св. Д. К.. Кредитира и събрани по делото писмени доказателства, като счита, че същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти. Но доколкото не са налице съществени противоречия в кредитираната доказателствена съвкупност, съдът намира поподробното й обсъждане за ненужно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:

Видно е, че в наказателно постановление правната квалификация на нарушението е по чл.264, ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава задължение за гражданите да не пречат на орган на МВР да изпълнява функциите си. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.

2

Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание „съзнателно и противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по ООР, изразяващо се в отказ да преустанови грубото си и аругантно поведение и нарушаването на обществения ред” е всъщност една комплексна формулировка на използваната в чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4, вр. ал.1 ЗМвР нормотворческа терминология. Доколкото изпълнителното Д.ие на нарушението по чл.264, ал.1 ЗМвР се изразява в противозаконно пречене на полицейски орган да изпълнява функциите, наказващият орган е следвало да изложи описание както на това с какви действия жалбоподателят е пречел на полицейските органи да изпълнят функциите си, така и описание на това функции на полицейските органи са били възпрепятствани от поведението на жалбоподателя. В процесния случай това не е сторено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви действия извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези действия действително са пречели на полицейския орган да изпълни задълженията си.

Констатираното представлява липса на предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя и съдът приема, че е основание за отмяна на атакуваното НП.

Предвид констатираните по-горе нарушения, атакуваното НП следва да се отмени изцяло. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН и НП следва да съдържат определения в закона минимален обем информация – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат, поради което липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания случай/ винаги нарушава правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното постановление. Това е така, тъй като с излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание и лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. Ето защо НП се явява издадно при допуснато съществено нарушение на закона, което е невъзможно е да бъде санирано в хода на въззивната проверка и винаги е основание за отмяна на акта.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №53/10.10.2023 г., издадено от 3 началник РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на И. В. С., гр. Враца, е наложена глоба в размер на 500,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4