Решение № 40 от 19.02.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Радомир, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100888 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, с евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Ищцата Г. О. И.. ЕГН **********. адрес: гр. Р., ж.к. ..Т.", бл... вх.., ет.., ап.., чрез адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия с личен № **********, със служебен адрес: гр. С., бул. „С. Н.“ № ., тел: ., е предявила иск срещу ответника „Ф. Б." ЕООД. ЕИК . със седалище и адрес на управление: Столична община, район „М.", гр.С., ж.к.„М. .”. бул.„А. М." № . вх... ет.., ап. офис 20. представлявано от И. В.

В. и Д. В. Н., с който моли съда да постанови решение, с което да признае недействителността на целия договор № . от 05.05.2025 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен от „Ф. Б." ЕООД. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „М.", гр. С., ж. к. „М.- .", бул.“А. М." № ., вх. . ет.. ап./офис . представлявано от: 1. И.В. В.и 2. Д. В. Н., и ищеца Г. О. И.. ЕГН **********. адрес: гр. Р., ж.к. „Т.", бл... вх. ., ет. ., ап.. поради противоречие със закона.

Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.

Ищецата твърди, че между нея и ответника е сключен Договор № ./05.05.2025 г., съгласно който ищцата следва да заплати сумата от 6750 лв., при сума на получаване 5000 лв. при лихва от 1750 лв., при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 23.33 %, при срок на кредита от 18 на брой вноски.

1

Твърди се, че съгласно чл.5 от Договора, ищцата следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство за предоставяне на потребителски кредит от 06.05.2025 г., с цел договорът да бъде обезпечен, по който ищцата следвало да заплати сумата от 5300 лв.

Навеждат се твърдения, свързани с нищожност на договора, поради противоречие със закона – чл.22 и чл.19, ал.1 ЗПК.

Ответникът „Ф.Б." ЕООД, чрез процесуален представител юрисконсулт Гардения Г.а; тел.: ., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че искът е неоснователен.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявения иск, като бъдат присъдени на ответника „Ф. Б.“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

По делото е предоставен Договор № . от 05.05.2025 г., според който ищцата Г. О. И. е получила кредит в размер на 5 000 лв., представляващ главница по кредита. Видно от договора е, че е уговорено кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 вноски, като ищцата е поела задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23.33% на годишна база, при ГПР в размер на 49.66%. Така общата сума, която кредитополучателят е трябвало да заплати, е в размер на 6750 лв.

Ищцата сочи, че съгласно чл.5 от Договора, следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен договора за предоставяне на потребителски кредит, като по втория договор ищцата следвало да заплати сумата от 5300 лв.

По повод чл.5 от Договор № . от 05.05.2025 г., ответното дружество сочи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително и ищцата в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант/поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител избран от него.

Не е оспорено от ищцовата страна, че въпросната сума е била получена от ищцата.

Съгласно чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорка свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.

Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо 2 лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Съгласно чл.3 от Договора за кредит, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 6750 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3000.00 лева; б)

Лихва, в размер на 1750 лева, при Лихвен процент 23.33 %

Също така в чл.4 от Договора за кредит е упоменато, че общият разход по Кредита е 1750 л и включва сумата по чл. 3, б) по-горе.

Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл.7 от Договора за кредит, кредитополучателят дава изричното си съгласие по смисъла на чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Кодът за потвърждение, предоставен му от Дружеството, който е електронен подпис съгласно чл.13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията ми с Дружеството да има силата на саморъчен подпис.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Сключеният между страните договор № . от 05.05.2025 г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалните закон - ЗПК и ЗПФУР, както и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ, а преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 3

910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива ./93/ЕО (OB, L 257/. от 28.08.2014 г.), а съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.

Не се оспорва от ищцата, че Договор за кредит № . от 05.05.2025 г. е подписан от същата с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т. 10 от Регламент (ЕС) № .2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва - три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има достъп. Съгласно чл.13, ал.4 о т ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Такава уговорка между страните се съдържа в клаузата на чл.7 от договора, съгласно която ищецът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение, предоставен от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов собственоръчен подпис. По делото е установено, че ищцата е потвърдил получаването на документите и се е съгласила със сключването на договора. Последното налага да се приеме, че е налице надлежно изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК въвеждат особени изисквания за валидност на договора за потребителски кредит, чието неизпълнение води до неговата недействителност съгласно императивната разпоредба на чл.22 от ЗПК.

Видно от предоставените по делото материали Договор за кредит № .от 05.05.2025 г. е сключен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити на чл.10, ал.1 от ЗПК.

По делото не са представени доказателства, относно спазване на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно: договорът за потребителски кредит да съдържа погасителен план.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за 4 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за заем е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР от 49.66 %). Не е ясно също така как посоченият лихвен процент от 23.33 % участва в ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност не само на тази клауза, но и на цялото договорно правоотношение поради противоречие със закона.