Решение № 985 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110203620 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от управителя Н.Г.Е., чрез адв.И. В.

М. от *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 772505F753566/31.05.2024 г., издадено от Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са наложени общо пет броя имуществени санкции, три от които в размер от по 2000 /две хиляди/ лева и две имуществени санкции в размер от по 1000 /хиляда/ лева, за извършени от дружеството пет нарушения на чл. 59а, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 от ЗДДС.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че дружеството-жалбоподател е 1 предприело всички необходими мерки за изпълнение на законовите си задължения, като се сочи, че на обекта са били монтирали отговарящи на изискванията електронна система с фискална памет /ЕСФП/ и нивомерна измервателна система /НИС/. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Претендират се разноски. Допълнителни доводи са изложени в писмена защита.

Въззиваемата страна - Заместник директор на ТД на НАП - София чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № F753566 от 29.01.2024 г., съставен от Г. С. Д. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП – ***, при извършена проверка на „***” ЕООД с ЕИК ***, и след съпоставка на подадените електронни документи за доставки (ЕДД) и отчетените продажби чрез одобрена и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП), за които е постъпила информация в НАП и отразяването на издадените фактури в „Дневниците за продажби“ към справки-декларации по ЗДДС, подадени от „***” ЕООД, във връзка с доставено и продадено ***, било констатирано, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на чл.59а от Наредбата, като не е подало в НАП данни чрез ЕДД (електронен документ за доставка) - Приложение № 22 по електронен път с квалифициран електронен подпис за доставката и движението на доставени количества течни 2 горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еААД), единен административен документ (ЕАД) и на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, съгласно който „данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяната в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис“ за извършени доставки на *** с получател „***“ ЕООД с ЕИК - *** с фактури за продажби, със съставени към всяка съпътстваща търговска документация /специфични съпроводителни документи/: акцизен данъчен документ и вътрешен документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка към него, декларация за съответствие на качеството на течните горива и товарителница за транспорт и други, както следва:

1. Фактура № 2000010286/04.08.2023 г. за *** в количество 9 000.3 литра с данъчна основа (ДО) в размер на 19 200,64 лв. и ДДС в размер на 3 840,13 лв.;

2. Фактура № 2000010287/04.08.2023 г. за *** в количество 9 000.2 литра с ДО в размер на 19 200,43 лв. и ДДС в размер на 3 840,08 лв.;

3. Фактура № 2000010327/14.08.2023 г. за *** в количество 18 001.8 литра с ДО в размер на 39 153,92 лв. и ДДС в размер на 7 830,78 лв.;

4. Фактура № 2000010346/17.08.2023 г. за *** в количество 18 001.1 литра с ДО в размер на 39 002,38 лв. и ДДС в размер на 7 800,48 лв.;

5. Фактура № 2000010393/26.08.2023 г. за *** в количество 17 000.5 литра с ДО в размер на 37 401,10 лв. и ДДС в размер на 7 480,22 лв.

Извършилият проверката инспектор по приходите приел, че нарушенията са били извършени в гр.София на следните дати : 04.08.2023 г., 14.08.2023 г., 17.08.2023 г. и на 26.08.2023 г. и са установени на 07.12.2023 г. в хода на проверката, при преглед и анализ на представените от дружествотожалбоподател, изискани по надлежния ред, справки, счетоводни и търговски документи, необходими за извършването на контролното производство, като нарушенията не водят до неотразяване на приходи.

Като нарушени били посочени разпоредбите на чл.59, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не са 3 подадени писмени възражения.

Въз основа на акта е издадено процесното НП № 772505F753566/31.05.2024 г., на Заместник директор на ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са наложени общо пет броя имуществени санкции, три от които в размер от по 2000 /две хиляди/ лева и две имуществени санкции в размер от по 1000 /хиляда/ лева, за извършени от дружеството пет нарушения на чл. 59а, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. С. Д. и Явор Ненчев Ралчев, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, описани в акта, се потвърждават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В АУАН и в НП се съдържа по изискуемия от закона начин описание на нарушението, което е установено, както и обстоятелствата, при които е извършено, съобразно чл. 42, респ. чл. 57 ЗАНН. Налице е пълно съответствие при описанието на фактическата обстановка в АУАН и в НП, чрез индивидуализиране на всяко едно нарушение, което се санкционира и установените обстоятелства, при които е извършено. Жалбоподателят не е ангажирал други доказателства, които да обосноват извода, че отразената фактическа обстановка не отговаря на действителната. Съдът констатира, че в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.59, ал.4 от Наредба № Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, като посочената разпоредба на чл.59, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ не съответства на описаните в акта административни нарушения.

4

Тази нередовност е отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е посочил прецизна правна квалификация на нарушенията, а именно по чл. 59а, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 от ЗДДС. В акта е посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, която задължава данъчно задължените лица - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подават в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. От горното следва, че не е засегнато правото на жалбоподателя да разбере в какво конкретно се изразяват вменените му административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.

Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В посочената разпоредба е възведено задължение за доставчика или получателя на течни горива да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл. 59а. (в ред. ДВ бр. 8 от 2020 г.) лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества 5 горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.

Съгласно ал. 2 на чл. 59а. от Наредбата лице по ал. 1 - доставчик по доставка на течни горива, подава ЕДД съгласно приложение № 22 при продажба на гориво.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че дружествотожалбоподател има качеството на „доставчик“ на течни горива на посочените в АУАН и НП дати, както следва на 04.08.2023 г., 14.08.2023 г., 17.08.2023 г. и на 26.08.2023 г., поради което е следвало да "отчете" същите по начина предвиден в чл. 59а, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.

118, ал.10 от ЗДДС.

Легалната дефиниция на понятието данъчно събитие се съдържа в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В хода на извършената от страна на контролните органи проверка безспорно е установено, че датата на възникване на данъчното събитие за всяка една доставка е както следва : 04.08.2023 г. (за първите две доставки), 14.08.2023 г., 17.08.2023 г. и на 26.08.2023 г.

Дружеството-жалбоподател, в качеството си на доставчик по процесните доставки на течни горива, не е подало електронен документ за доставка (ЕДД) съгласно приложение № 22 от посочената Наредба, с което е нарушило разпоредбите на чл. 59а, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 от ЗДДС.