Решение № 102 от 17.05.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Провадия, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело № 20213130100727 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № 542097902, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр.София за приемане за установено по отношение на Д.С. Д. /Й. по справка НБД/, ЕГН **********, с адрес ******* съществуването на вземане за сумата от 2732.96 лева, представляваща неиздължена главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS -14744745, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, съединен в условия на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-14744745/20.04.2017г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника е предоставена в заем сумата от 5500лева. Съгласно договореностите между страните предоставената в заем сума е подлежала на връщане на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 167.19лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал надлежно задълженията си по договора за връщане на предоставените в заем средства.

На основание чл.5 от договора, вземането станало изискуемо в пълен размер, доколкото кредитополучателят е просрочил две вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска, която в настоящия случай е 20.07.2020г., от която дата вземането е станало изискуемо за целия му размер, за което ответникът е уведомен. Като се позовава, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с оглед връчване на 1 заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК ищецът мотивира интереса си от иска.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е нарочна молба, с която предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Д. е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва усвояването на кредита. Излага, че не било ясно как се образува лихвения процент относно лихвообразуващата компонента. Твърди се, че е налице прехвърляне на вземането, което не е съобщено на ответника.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител. Депозирано е становище от адв. Р., след приключване на делото.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Със заповед № 343/05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК ПРС по ч.гр.д. № 499/2021 год., е разпоредил Д. С. Й. /съгласно НБД/ да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумата от 2858.18лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит PLUS -14744745, сумата от 399.56лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.06.2020г. до 20.04.2022г., сумата от 215.22 лева- мораторна лихва за периода 20.07.2020г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Липсва спор, че по силата на договор за кредит PLUS 14744745/20.04.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.С.

Д. /Й./ е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Установава се, че с въпросното споразумение кредиторът е отпуснал в полза на кредитополучателя сумата от 5500 лева и е уговорено издължаването й на 60 месечни анюитетни вноски в съответствие с утвърдения погасителен план. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 20.22 %. При забава в издължаването съобразно уговорения погасителен план е предвидено задължение на заемателя за заплащане на законна лихва / т.5/.

Представено по делото е извлечение по кредита и покана от 15.10.2020г. до длъжника за заплащане на сумите в седемдневен срок /без данни за получаване/.

От изслушаното по делото заключение по ССЕ, приета от съда като компетентно изготвена, се установява, че кредитът е усвоен на 20.04.2017г. в размер на 5307.50лв. по личната банкова сметка на Д. Д.. Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК е както следва: - 2858.18лв. – главница, 399.56лв. – възнаградителна лихва за периода 20.06.2020г. до 20.04.2022г., 215.22лв. – мораторна лихва за периода 20.07.2020г. до 16.04.2021г., 508.12лв. – законна лихва от датата на завеждане на заявлението в съда. Размерът на задължението по кредита към 01.04.2022г. е в по-малък размер, а именно- на 1467.74лв. – главница и 9.79лв.

– мораторна лихва за периода 08.03.2022г. до 01.04.2022г., поради погасяване чрез плащане.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна 2 до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.

В случая не е налице сключен договор за цесия, поради което настоящият състав няма да обсъжда възраженията на ответника в тази насока.

По делото не е въведен спор относно действителността на изявления на страните при сключване на процесния договор за кредит.

Спорно е реалното предоставяне на сумата. Размерът на усвоената сума се установява от приетото и неоспорено заключение по ССЕ.

По изложените съображения и доколкото съдът не констатира нарушение на императивни правни норми, следва да се установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит. Шрифтът позволява на кредитополучателя да прочете съдържанието на договора и да прецени обхвата на своите задължения, поради което не е налице недействителност на това основание.

По делото е поставен като спорен въпросът относно предсрочната изискуемост на дълга. Няма данни за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, поради което такава не е налице.

Същевременно съдът констатира, че предвид срока на договора /20.04.2022г./ понастоящем е настъпила редовната изискуемост на кредита.

Като настъпил в хода на висящия процес, този факт следва да се съобрази от съда на осн. чл. 235, ал.3 ГПК /ТР 8/2017г. на ОСГТК/, съответно да се приеме, че претенцията за неиздължена главница е доказана по основание.

Относно конкретния размер на вземането за главница, съдът кредитира ССчЕ като приема, че искът е основателен до размер на 1467.74лв. и на това основание следва да се уважи.

Останалата част от първоначално претендираната главница в размер над уважената част до 2858.18лв. е погасен чрез плащане в хода на процеса, поради което исковата претенция за този размер следва да се отхвърли.

Не е налице сбъдване на вътрешното условие за произнасяне по осъдителния иск.

По разноските:

Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца сума, в общ размер 575.96лв., от които 54.66 лв. внесена държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждениене и 421.30лв. депозит за особен представител.

Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на 3 разноските в заповедното производство. На ищеца се следват разноски за заповедното производство в размер на 119.46лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД н а „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № 542097902, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” , ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр.София срещу Д.С. Д.

/Й. по справка НБД/, ЕГН **********, с адрес *******, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1467.74лв. /хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет и четири ст./, представляваща неиздължена главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS -14744745, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1467.74лв. до пълния му предявен размер от 2732.96лв., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Д.С. Д. /Й. по справка НБД/ , ЕГН **********, с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № 542097902, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр.София сумата от 575.96лв. /петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и шест ст./ представляваща сторени съдебноделоводни разноски в настоящото производство, както и сумата от 119.46лв.

/сто и деветнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4