Решение № 138 от 03.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101523 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Б.

А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес село ***, действащ чрез пълномощника си адвокат М. О. - АК С. срещу ответника Р. Г. , с адрес град С., ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след допуснато изменение на исковата претенция, на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1348,46 € /2637,35 лв./. представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.01.2023г. до 30.09.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.11.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 223,15 € /436,43 лв./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.01.2023г. до 30.09.2025г. Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът работи по служебно 1 правоотношение по ЗМВР при Р. ***, заема длъжността „***“ в ***“ - С. като полага 12-часови смени, включително нощен труд. За периода 01.01.2023 г. 30.09.2025 г. е положил 2000 часа нощен труд, който при преизчисляване с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата от 286 часа представлява извънреден труд, който не е заплатен. Ищецът твърди, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и допълнителни възнаграждения, включително за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично (чл.

187, ал. 1 ЗМВР), като при работа на смени се прилага сумирано изчисляване за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира съгласно чл. 187 ЗМВР чрез допълнителен отпуск или възнаграждение, като извънредният труд се заплаща с увеличение от 50% върху основното възнаграждение. Редът за отчитане и компенсиране на работното време се определя с наредби на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в действащите наредби липсва изрична уредба за преобразуване на нощния труд в дневен, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407/2014 г. Тази липса представлява празнота в правната уредба, поради което следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея, при сумирано изчисляване нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. На основание чл. 179, ал. 1 и чл. 188, ал. 2 ЗМВР, както и препращането към Кодекса на труда, приложението на този коефициент е задължително. Неприлагането му води до неравнопоставеност спрямо други държавни служители и работници по трудово правоотношение. Сочи, че с Решение от 24.02.2022 г. по дело С262/2020 Съдът на ЕС приема, че макар да не е задължително нощният труд да е с по-кратка продължителност, следва да се предвидят компенсаторни механизми - като заплащане или други придобивки. Липсата на такива, както и на методика за изчисление, е несъвместима с правото на ЕС, ако не се основава на обективен критерий. Ищецът твърди, че измененията в чл. 187 ЗМВР (ДВ бр. 60/2020 г.), които предвиждат коефициент 1, водят до неравно третиране на служителите в МВР спрямо други категории работници, без обективно оправдание. Това противоречи на принципа на равенство и на правото на ЕС, поради което следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и коефициент 1,143. Поради неизплащане на дължимото възнаграждение работодателят е изпаднал в забава (чл. 84, ал. 1 ЗЗД) и дължи обезщетение под формата на законна лихва. Претендира се лихва за периода 01.01.2023 г. - 15.05.2025 г. Съгласно ЗМВР се дължи възнаграждение за извънреден труд. При липса на изрична уредба за преобразуване на нощния труд, следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и закрилата по Кодекса на труда.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът не 2 оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

Сочи, че ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чиито правоотношения се уреждат от специалния закон - ЗМВР. За процесния период той е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като при превишаване на нормата положеният труд е заплащан като извънреден по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. Съгласно ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е еднаква - 8 часа, поради което не е приложим коефициент 1,143, предвиден в Кодекса на труда.

В действащата уредба (чл.187, ал.4 ЗМВР и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.) изрично е установено, че при сумирано изчисляване нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.

Твърди, че не е налице празнота в правото, която да обосновава субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Специалната уредба на ЗМВР е пълна и изключва прилагането на общите правила. Практиката на ВКС, включително Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г., приема, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ не се прилагат при отчитане на нощния труд на служители в МВР.

Ответникът сочи, че различният режим спрямо работниците по КТ е обоснован от спецификата на службата и се компенсира с редица социални и материални придобивки. Този подход е съобразен и с практиката на Съда на ЕС (дело С-262/2020 г.), която допуска различно третиране при наличие на обективни причини. Предвид липсата на основание за преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, не възниква и претендираното вземане.

Счита и акцесорният иск за лихва по чл.86 ЗЗД за неоснователен, тъй като следва съдбата на главния иск.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Поддържа иска чрез постъпила молба от процесуалния му представител адв. О.. Прави се искане за изменение размера на иска на основани чл. 214 ал. 1 от ГПК с оглед заключението по експертизата. Изразява становище по същество. Представя договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковете и след допуснатото изменение на техните размери.По съществото на спора моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за 3 установено следното от фактическа страна:

По делото е обявено за безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба, както и дали е приложима методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при която положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 1222 часа нощен труд, в т.ч. 1 206 часа в работни дни и 16 часа в дни на официални празници.

Общата сума на не начислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50% надбавка за редовни е в работни дни и 100 % надбавка в официални празници за периода 01.01.2023 г. до 30.09.2025г. е в размер на 1348,46 € /2637,35 лв./.

Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд, подробно описана в справката Приложение №1 е в общ размер на 223,15 € /436,43 лв/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение представляващо разликата в дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд от 2000 часа, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода 01.01.2023г. до 30.09.2025г., ведно със законната лихва. Предявен е и акцесорен иск за мораторна лихва за забава върху дължимата на тримесечие сума за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска 05.11.2025г. (вкл.)

Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон 4 допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.10 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.“.

В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Преди това е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр.