Решение № 335 от 14.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Бургас, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120105806 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на М. С. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20. Предявен е иск за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 01.06.2016г. При условията на евентуалност е предявен и иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща заплащане па възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „***“.

Обстоятелства, на които ищецът основава предявените искове :

Ищцата твърди, че в съдържанието на договора за потребителски кредит не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. В Общите условия към договора не било посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит. След като усвоила сумата 1 от 300 лв., ищцата установила, че освен заемната сума от 300 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум Българ“ ЕООД, в размер на 150лв.

Твърди, че договорите за кредит и за поръчителство не са подписани от ищцата, поради което липсва съгласие. Позовава се и на неспазване на предвидената от чл.10, ал.1 от ЗПК форма на договора за кредит и на договора за допълнителна услуга.

Сочи и противоречие на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като договорът не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респективно общо дължимата сума по него. Сумата по предоставяне на поръчител незаконосъобразно не била включена като разход по договора, съответно в ГПР. При включване на това задължение ГПР би надхвърлил законовото ограничение /чл.19, ал.4 от ЗПК/, като действителният му размер е 70%. Счита, че посочените в договора за заем по-ниски стойности на общата дължима за връщане сума и ГПР представляват невярна информация това следва да се окачестви като нелоялна - заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Така на потребителя не било позволено да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Кредиторът не е изпълнил задължението си да извърши оценка па кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването па такъв.

Твърди и нищожност на клаузата на чл.5 от договора като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че потребителят по договора има възможност да избере обезпечението, като сключването на договор за гаранция не е задължително за сключването на договора за кредит.

Сочи, че договорът за гаранция е сключен по желание на ищцата с друго юридическо лице – „***“ /Малта/. Поради това възнаграждението за предоставената от третото лице услуга /гаранция/ не следва да се включи в ГПР. Счита, че е предоставил на ищцата необходимата информация за ГПР и за условията на договора, като ищцата е имала време да избере обезпечение и право да се откаже от договора в 14-дневен срок, което тя не е сторила.

2

Страните претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.22 вр. чл.10, ал.1 и ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.1 и ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чл.143, т.9 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл.26, ал.2, предл.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата оспорва валидността на договор с ответника за потребителски кредит № *** от 01.06.2016г.

С проекта за доклад на делото, направен с определението по чл.140 от ГПК, съдът констатира, че страните не представят писмени доказателства и въз основа на доказателственото искане на ищцата задължава ответника на основание чл.190, ал.1 от ГПК да представи документите, свързани с договорното правоотношение на страните – договора за кредит, договора за допълнителна услуга, погасителен план и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/.

Ответникът, редовно уведомен за задължението, не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по проекта за доклад и по доклада на делото и не представя описаните договорни документи. Непосредствено преди съдебното заседание по делото незаверен препис на процесния договор за кредит е представен от пълномощника на ищцата, като в съдебното заседание съдът поради грешка неправилно докладва, че документът е представен от ответника.

При тази липса на доказателства и неизпълнението на задължението на ответника по чл.190, ал.1 от ГПК да представи документите по договорното правоотношение на страните съдът приема, че носещият доказателствената тежест ответник не проведе пълно главно доказване на валидността на процесния договор. С оглед оспорването от страна на ищцата да е налице изразено от нейна страна съгласие, сключването на договора за кредит и неговото съдържание не може да се установи единствено въз основа на приложеното незаверено копие на документа, което не носи подписа на 3 ищцата. На основание чл.190, ал.2 от ГПК неизпълнението на процесуалното задължение на ответника по ал.1 следва да бъде ценено като възпрепятстване на доказването, поради което на основание чл.161 от ГПК съдът приема за доказани обстоятелствата, на които ищцата основава иска си за нищожност на договора. Това обосновава извод за основателност на иска, който следва да бъде уважен.

С оглед на изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото съдебни разноски в размер на 1950 лв., включващи 50 лв. – заплатена държавна такса и 1900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. Претендираните от ищцата разноски за банков превод и куриерска услуга по представения списък по чл.80 от ГПК не са съдебни разноски по водене на делото по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се включат в обхвата на отговорността на ответника за разноски.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 01.06.2016г. между „Фератум България“ ЕООД с ЕИК 200599406 и М.

С. С. с ЕГН ********** поради липса на съгласие и противоречие на закона.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на М. С. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, сумата от 1950 лв. за направените съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4