Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1327 от 13.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3662/2023
Вид
Решение № 1327
Подписан
13.11.2025
В сила
10.02.2026
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

Мотиви към Решение № 1327/ 13.11.2025г. постановено по АНД № 3662/ 2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление, предложение, oбвиняемият А.Н. Ш., да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по чл.78а от НК за това, че:

На 18.03.2019г., в гр.Пловдив, Урологично отделение към УМБАЛ ‘‘П.‘‘ ООД - гр.П., като ***** в Урологично отделение към УМБАЛ ‘‘П.‘‘ ООД - гр.П., е причинил на другиго - на Б. В. Д., ЕГН: ********** от гр.П. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение във функцията на половите органи, без причиняване на детеродна неспособност и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат от загуба на левия тестис, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност упражняване на медицинска професия по смисъла на чл.183, ал.3 вр. ал.1 от Закона за здравето вр. чл.3, ал.1 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, като в хода на извършване на оперативна интервенция с оперативна диагноза ‘‘Ексцизия на киста на епидидим в ляво‘‘ (т.нар. кистектомия) и след недобро владеене на оперативните техники е увредил пациента (не му е осигурил безопасност), прошивайки кордона на тестиса, включително венозните и артериалните съдове, осъществяващи неговото кръвоснабдяване, чрез полагане на копринени лигатури с цел спиране на кръвотечение, с което е нарушил разпоредбите на:

Ⅰ .Закон за здравето:

-чл.81, ал.1 - ‘‘Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.‘‘;

-чл.81, ал.2 - ‘‘Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: ….. т.1:

‘‘своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ‘‘;

-чл.86, ал.1 - ‘‘Като пациент всеки има право на: ….. т.3: ‘‘достъпна и качествена здравна помощ‘‘;

Ⅰ Ⅰ . Oбщи правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, утвърдени със Заповед № РД-28-256/25.11.2013г. на Министъра на здравеопазването и указани в:

-т.2: Основни правила за добра медицинска практика: 2.2. ‘‘Спазвай утвърдените правила за добра медицинска практика/ПДМП, медицинските стандарти, консенсуси и протоколи за поведение в лечебно - диагностичната 1 практика‘‘;

-т.9: Добрата медицинска практика трябва да включва: 9.2.

‘‘навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента‘‘ - престъпление по чл.134, ал.1, пр.2, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК .

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, предвидена в глава 28 от НПК.

В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото обвинение, като излага подробни съображения, и моли обвиняемият да бъдат признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание „глоба“ около средния размер.

В открито съдебно заседание, обвиняемият Х. Н. Ш., се явява и дава обяснения за случилото се. Отрича да е извършил вмененото му престъпление.

В открито съдебно заседание, защитникът на обвиняемия адв. Е. Н. от АК- П., моли обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Излага подробни съображения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.Н. Ш. е роден на ******г. в гр. П., живущ в с. Б., обл.

П., ул. „О.“ № *, б., български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Обвиняемият доц. д-р А. Ш. е с висше медицинско образование, притежаващ диплома със серия Пд № ****** с рег. № ******/12.04.1973г., издадена от ВМИ - гр.Пловдив. На 08.11.1990г. същият придобил специалност ‘‘Урология‘‘, за което обстоятелство му била издадена диплома за специалност № ******, издадена от Медицинска академия - София. От тогава обв. доц. д-р А. Ш. активно практикувал професията. На 19.03.1999г. обвиняемият бил вписан в Българския лекарски съюз/БЛС в РК на БЛС Пловдив, като за целта му било издадено удостоверение с рег. № *****. На 04.05.2004г. придобил научно звание ‘‘доцент‘‘ по научна специалност ‘‘Урология‘‘, за което му било издадено свидетелство за научно звание с № ******/04.05.2004г.

На 01.11.2017г. между УМБАЛ ‘‘П.‘‘ ООД - гр.Пловдив /в качеството на възложител/ и обв. доц. д-р А. Ш. /в качеството на изпълнител/ бил сключен граждански договор с № 0000051, съгласно условията по който, чрез придобитите от него дългогодишни знания и умения, той следвало да предоставя медицинска помощ на пациенти, като същевременно прилага правилата на добрата медицинска практика, както и редица други вменени му задължения.

2

В периода от неустановена дата и месец през 201 1г. до 02.06.2014г. свид. Б. Д. /пострадал/ имал здравословни проблеми, изразяващи се в силна и неочаквана болка и тежест в лявата скротална половина- в областта на левия тестис. С цел правилното диагностициране на възникналия проблем, пострадалият Б. Д. посетил няколко различни специалисти, които изразили разнопосочни мнения, касателно първопричината и естеството на проблема му.

През 2011г. на свид. Б. Д. бил извършен преглед и прием в лечебно заведение, който изписал медикаментозно лечение на свид. Д., като изхода от него било с подобрение. През 2012г. била извършена операция в „МБАЛПловдив“ АД- орхидопексия синистра, която била успешна и пациентът се изписал в добро обективно състояние.

На 02.06.2014г. свид. Б. Д. бил насочен от личния си лекар - д-р А. С. към Урологично отделение при МБАЛ „Свети И. Рилски‘‘ ЕООД гр.Пловдив. На следващия ден - 03.06.2014г. пострадалият постъпил в УО на посоченото болнично заведение с диагноза: N43.4 Сперматоцеле син (тоест наличие на киста на главата на левия епидидим над левия тестис, изискваща оперативно лечение). Операцията била извършена от свид. д-р В.

Д. - към онзи момент началник на посоченото отделение и чрез използване на резорбируеми, разграждащи се конци. В него пострадалият пролежал до 05.06.2014г., когато бил изписан. Операцията и постоперативният период преминали гладко, без никакви усложнения.

През есента на 2018г. на свид. Б. Д. отново се проявили спонтанна, силна болка и тежест в областта на левия тестис. Тогава пострадалият бил насочен към обв. доц. д-р А. Ш., работещ в УМБАЛ ‘‘П.‘‘ ООД гр.Пловдив, където бил обстойно прегледан от него. Първоначално обвиняемият препоръчал консервативно лечение - провеждане на физиотерапия, която обаче не дала очаквания резултат, тъй като болките на пострадалия продължили и след нея. Впоследствие бил прегледан отново от обв. доц. д-р А. Ш., който променил мнението си, заявявайки на свид. Б. Д., че са се появили нови кисти на вече оперирания ляв тестис и било необходимо те да бъдат премахнати чрез оперативна интервенция.

На 18.03.2019г., в сутрешните часове, свид. Б. Д. постьпил в Урологично отделение на УМБАЛ „П.‘‘ ООД - гр.Пловдив с приемна /предоперативна/ диагноза: D29.3 Епидидим. В състава на подобен род операции се включвал следния екип: оператор - уролог, асистент/и, операционна /инструментатор/ и анастезиологична сестра, и анестезиолог, която се извършвала в следната последователност: чрез помощта на скалпел или електронож се отваряла лявата скротална половина /област/ и през обвивките на тестиса се достигало до самия тестис, който се изваждал извън оперативната рана и се представяла структурата му. След изрязването на образувалата се киста/и, операторът възстановявал целостта на органа в обратен порядък, зашивайки прорезите с резорбируеми конци. Принципно 3 цялата операция се извършвала от оператора - лекар със специалност ‘‘урология‘‘, като асистентът съдействал за представянето и придържането на органа по време на самата операция. При положение, че операторът предостави на специализанта си извършването на каквато и да е дейност от операцията, по утвърден стандарт /Наредба № 5 от 06.06.2018г. за утвърждаване на медицински стандарт ‘‘Урология‘‘/, отговорността за неговите действия носел оператора.

Описаната по - горе оперативна интервенция от съответното медицинско лице е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на медицинска професия по смисъла на чл.183, ал.3 вр. ал.1 от Закона за здравето вр. чл.3, ал.1 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Операцията, инкриминираща настоящето деяние, била извършена същия ден - на 18.03.2019г., за времето от 09:00 до 10:00 часа, от обв. доц. д-р А. Ш.. Асистирал му свид. д -р И. И., който бил специализант в областта.

Първоначално в операционната зала влязъл с намерение да оперира свид. д-р Б. С. - уролог в УО на УМБАЛ „П.‘‘ ООД - гр.Пловдив, но непосредствено след като се измил и приготвил, обв. доц. д-р А. Ш. му заявил, че той щял да извърши интервенцията. Няколко минути след започването , свид. д-р Б. С. напуснал операционната зала. По същото това време в нея била и свид. В. И. - към онзи момент също специализант, която единствено наблюдавала практиката на обв. доц. д-р А. Ш.. Въпреки това чисто документално, в оперативния протокол, като оператор бил посочен свид. д-р Б. С., а обв. доц. д -р А. Ш. и свид. д-р И. И. били вписани като негови асистенти, което не отговаряло на действителността. В изпълнение на процедурата по опериране на пациента свид. Б. Д., била направена щателна дезинфекция на оперативното поле, след което обв. доц. д-р А. Ш. направил разрез в лявата половина на скротума, отпрепарирал обвивките на тестиса и след визуализиране главата на епидидима /надсеменника/, представляващ придатък на тестиса с червеобразна форма /като силно нагънат канал/, прикрепен към върха на семенника и задната му страна, както и на няколко разнокалибрени кисти (с размери от 2-3 до 5-6 мм.), ги ексцизирал, т.е. изрязал. При извършваната интервенция бил засегнат кръвоносен съд, което предизвикало кръвотечение. Обвиняемият доц. д-р А. Ш. решил да го елиминира чрез поставянето на копринени конци в областта на кордона /семепровода/. Обвиняемият зашил с копринени конци кожата на скротума на левия тестис заедно със самия тестис.

Кордонът съдържа артериални и венозни съдове, осъществяващи неговото кръвоснабдяване. Преди и по време на операцията и при всички прегледи извършвани от обвиняемия, същият не бил установил наличие на конци от предходна операция, и заради това логично и не бил посочил такова обстоятелство в медицинската документация.

В резултат на недобро владеене на оперативната техника, обв. доц. д-р А. Ш. не осигурил безопасност за здравето на свид. Б. Д., прошивайки 4 кордона /семепровода/, включително венозните и артериалните съдове, осъществяващи кръвоснабдяването на левия му тестис, чрез полагане на копринени лигатури в тази област, с цел спиране на възникналото кръвотечение. Вместо това, обаче, по този начин, обвиняемият спрял кръвоснабдяването на органа, което впоследствие довело до възпалителни промени в неговата тъкана структура и тоталната му некроза. С описаните до момента действия обвиняемият нарушил следните разпоредби, а именно: чл. 81, ал. 1 от Закон за здравето - ‘‘Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.‘‘; чл. 81, ал. 2 от Закон за здравето ‘‘Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: ….. т.1: ‘‘своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ‘‘; чл. 86, ал. 1 от Закон за здравето ‘‘Като пациент всеки има право на: … т.3: ‘‘достъпна и качествена здравна помощ‘‘, както и Oбщите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, утвърдени със Заповед № РД-28256/25.11.2013г. на Министъра на здравеопазването и указани в т.2: Основни правила за добра медицинска практика: 2.2. ‘‘Спазвай утвърдените правила за добра медицинска практика/ПДМП, медицинските стандарти, консенсуси и протоколи за поведение в лечебно - диагностичната практика‘‘ и т.9: Добрата медицинска практика трябва да включва: 9.2.