Определение № 1300 от 30.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1300 гр. Варна, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500566 по описа за 2023 година

С решение № 102/11.02.20223 по гр.д.№ 10178/2022 на ВРС-26с-в Е ПРЕКРАТЕН БРАКЪТ между С. М. П., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН **********, сключен на 12.06.2011г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 499 от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК;

ОБЯВЕНО Е, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има СЪПРУГЪТ;

ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Т П. ЕГН ********** на майката С. М. П. ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЕНО МЕСТОЖИВЕЕНЕТО му при нея на адрес: гр.Варна ул.„**********************" № 19 ет.1 ап.2.

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата П. Д. П. ЕГН ********** с детето Т П., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10ч до 18ч в неделя, с преспиване; двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година за коледните празници от 10ч на 24.12. до 18ч на 28.12; всяка нечетна година за новогодишните празници от 10ч на 30.12. до 16ч на последния неработен ден; за великденските празници всяка четна година от 10 ч на Велики петък до 18ч на Велика събота и всяка нечетна година от 17ч на Велика събота до 16ч на Велики понеделник; всяка година в деня следващ 1 рождения ден на детето, а именно 28.06. от 10ч до 20ч;

ОСЪДЕН Е П. Д. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.

„**********************" № 19 ет.1 ап.2, да заплаща на непълнолетното си дете Т П. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С. М.

П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„**********************" № 19 ет.1 ап.2 месечна издръжка в размер на 400лв с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба 29.07.2022г до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЕН искът в частта за разликата над сумата от 400лв до претендирания размер от 500лв.

ПРЕДОСТАВЕНО Е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна ул.„**********************" № 19 ет.1 ап.2, на съпругата С. М. П.

ЕГН **********;

ПОСТАНОВЕНО Е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име П;

ОСЪДЕН Е П. Д. П. да заплати на С. М. П. сумата от 1225лв, представляваща направени по делото разноски;

ОСЪДЕН Е П. Д. П. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 55лв, представляваща окончателна държавна такса за развода, както и държавна такса за издръжката в размер на 576лв.

С въззивна жалба вх.№ 7693/31.01.2023 ответникът по иска П. Д. П. обжалва решението в частта му, с която е обявено, че само той има вина за ДНР на брака, както и по отношение размера на определената в полза на детето им Т издръжка в размер на 400лв

Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По делото не било проведено главно и пълно доказване на иска, като съображенията за това са следните:

От доказателствата по делото може да се направи единствено правилният извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и затова още с ПО ответникът е заявил, че желае неговото прекратяване.

В хода на производството било установено, че останали спорни два въпроса - за вината и за издръжката за детето.

Когато ВРС приканил страните към спогодба в о.с.з. на 3.11.2022г били 2 на път за поситгането на такава, пренебрегвайки дори въпроса за вината, но ищцата държала изключително много на първоначално претендирания размер на издръжката от 500лв, което обстоятелство попречило за постигането на споразумението.

На първо място, не се доказало по безспорен начин, че вина за разстройството на брака има изключително само въззивникът.

Съдът е възприел показанията на свид.П - баща на ищцата, който счита за заинтересован от изхода на делото.

Свидетелят и въззивникът се били виждали изключително рядко, което се потвърждавало и от думите на самия свидетел : „...в момента може би аз нямам контакт с него, но от пролетта знам, че той е един гостенин...".

Всички показания на този свидетел били резултат не от негови преки впечатления, а от разкази на неговата дъщеря-ищцата /„само чувам...“;

„доколкото знам..."/.

Свидетелят говори за живота им в Италия и България от първо лице, но семейството никога не е живяло заедно с него, респ.не може да прави обективна преценка за живота им, освен от чутото от ищцата. До фактическата раздяла на страните, бащата на ищцата никога не се бил включвал нито с морална, нито с материална подкрепа за каквото и да било. А до раздяла се стигнало заради поведението на ищцата. След нейното признание за извънбрачна връзка през м.юни 2022г, тя е подала ИМ за развод, след което инициирала успешно наличие на домашно насилие и по този начин въззивникът бил принуден да напусне семейното жилище. До него момент /получаването на заповедта за незабавна защита, страните живели съвместно в сем. жилище/.

Не отговаряло на истината и твърдението, че същият отказвал контакт с детето. Ищцата и нейния баща съвсем тенденциозно подчертавали това обстоятелство, но истината била, че въззивникът стриктно спазвал наложената от съда мярка и се страхувал да се види с детето си, защото очаквал и по-лошо развитие на отношенията предвид поведението на ищцата.

На този етап се бил самоограничил единствено да се чува с детето по телефона, докато изтече срокът на наложените мерки по делото за домашно насилие.

Не отговаряло на истината и твърдението за злоупотреба с алкохол от 3 него. По делото се установи, че основната му работа била като шофьор, което било несъвместимо с употребата на алкохол. В тази връзка показанията на свид.П били противоречиви. Показанията на свид.Анна Вон Сперлинг /приятелка на ищцата/ били изключително набеждаващи, защото те никога не са били близки и/или семейни приятели и не са си гостували. Твърденията за изпити литри алкохол и заспивания по масите били напълно измислени.

Такива били и всички твърдения в опит да се докаже вината на мъжа, като най-фрапиращото било представеното изследване за сифилис, което според процесуалния представител на ищцата е сериозно основание за наличие на вина. За ищцата било пределно ясно, че това изследване е било направено по повод и при постъпване на детето в детската градина, като едно от задължителните съпътстващи изследвания на единия родител. Въпреки това, се била възползвала да го представи, като оневини собственото си поведение.

Поради изложеното РС е достигнал до погрешния извод, че вина за разстройството на брака имал единствено мъжът.

По въпроса за издръжката.

От представената медицинска документация било видно, че детето имало вроден дефект - вродена цепнатина на устната и небцето , който дефект, поне до настоящия момент, не създавал някакви допълнителни проблеми, извън обичайните вирусни инфекции, придобити в градината.

Всички представени от ищцата докаателства установяват, че били купувани лекарства за респираторни проблеми, имуностимулагори и хомеопатия. За радост на всички, детето се развивало нормално и грижите, от които се нуждаело, били обичайните за нейната възраст.

Отделно от това, по думите на представителя на Д“СП“-Варна, въз основа на представените касови бонове не може да се направи извод дали посочените средства са били израходени за конкретното дете.

Твърденията на ищцата и съответно изводът на РС, че детето било със специфични нужди, произтичащи от здравословното му състояние, които обуславят необходимостта от допълнителни средства, счита за неправилен и небоснован.

От раждането на детето до края на м.09.2022г въззивникът живял 4 непрекъснато с детето. Той бил причината детето да се роди в Италия и именно там да бъдат извършени необходимите интервенции, свързани с вродения му дефект. Присъствал и заплащал всичко необходимо за това.

Наясно бил как се развива детето в момента, вкл.и обстоятелството, че можело да се наложи /но не било задължително/ още една интервенция. След редица консултации с лекари приел а възможно т.нар. трета сливица да е уголемена, което да е свързано с по-честите респираторни проблеми, но което, обаче, по никакъв начин не е сбвързано с вродения дефект. Така представената по делото медицинска документация не обуславяла наличието на специфични нужди на детето, което бил заявил в първа инстанция.

Ищцата, напротив, до последно твърдяла че този вроден дефект представлявал малформация, обуславяща специфични нужди, свързани с отглеждане на детето.

Въпреки изявлението на въззивника, че не възразявал да бъде допусната и извършена СМЕ за установяването на спорния въпрос, ищцата и съдът решили, че била представена „обемна медицинска документация по отношение на детето и затова не следвало да се назначава" такава експертиза.

В тази връзка ВРС се е произнесъл при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалните правила.

Счита, че установяването състоянието на детето с оглед твърденията за наличието на специфични нужди, произтичащи от здравословното му състояние, е въпрос за изясняването на който са необходими специални знания в областта на медицината. С TP № 1/2000г на ВКС, ОСГК, т.10 е предвидено, че допускането на експертиза може да се извърши не само по искане на страната, но и служебно от съда. Като не е сторил това, първоинстанционния съд е нарушил основен принцип, залегнал в чл.7 от ГПК.

По делото са представени писмени доказателства: медицинска документация за извършените интервенции в Италия, редица рецепти за изписани тривиални лекарства и касови бонове за дрехи, неясно за кого предназначени и нямащи нищо общо със здравословното състояние на детето; за воденето на детето при лекар в гр.Провадия, за което били давани допълнително средства, без да е било изяснено какъв точно специалист е посоченият лекар и с какво повече би помогнал от лекар във гр.Варна. От 5 писменото доказателство при въпросиня д-р Георгиев от 7.11.2022г не ставало ясно нищо - за какво е прегледано детето, какво е заключението на медика и какви са неговите препоръки. Извод в тази насока може да се направи само от предписанията в рецептата за изписани спрей за нос и хомеопатично средство, които по своя род дори не са лекарствени такива.

В случая се касае за дете на 4 навършени години, за което не е установено да има специални потребности предвид здравословното му състояние - да е сериозно или трайно увредено. Не се установи също какви са конкретно потребностите, които има детето и най-вече какви са разходите за тяхното удоволетворяване.

Отделно от това, чл.143 ал.4 СК предвижда възможност за деца със специални потребности, съдът да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. В случая, обаче, такава самостоятелна претенция не е предявена с ИМ.

В този смисъл счита решението на РС за необосновано досежно така определения размер от общо 700.00лв при МРЗ за страната от 1.01.2023г в размер на 780лв, от които 400лв да бъдели поети от бащата.

Детето посещава детско заведение, липсват данни за необходимост от разходи, отнасящи се до някакви по-особени потребности, различни от обичайните такива за прехрана, облекло и задоволяване на текущи нужди.

РС не се е съобразил и със съдебната практика, която е в посока, че размерът на издръжката не може да бъде определян само въз основа на нуждите на детето, а трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи издръжката и при съотношение на двете величини да се определи нейния размер.

По делото било установено, че ответникът не работел и не получавал обезщетение за безработица. Лишен бил от възможността да ползва който и да било от трите семейни имота, като в единия от апартаментите живеела ищцата с детето, а наемите от другия апартамент и фризьорския салон се получавали /и винаги били получавании/ единствено от ищцата.