Решение № 84 от 06.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Сливен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря И. СТ. Я. като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200106 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят К. Е. Л., ЕГН: ********** е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9254464, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 о т ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600,00 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Моли електронният фиш да бъде отменен. Излага подробни доводи в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводително жалбата писмо моли съдът да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна.

На 07.09.2022 г. в 14:40 в област Сливен, с. Трапоклово, по път I-6, до бистро „Женика“, при ограничение 50 км/ч за населено място, въведено с 1 пътен знак Д11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч, е установено с ATC “TFR1M”, насочено към гр. Сливен, с МПС „Опел Корса“, рег. № СВ5255СН нарушение на скоростта с 44 км/ч (при допустими 50 км/ч, жалбоподателят е преминал с 94 км/ч), извършено от К. Е. Л..

Гореизложеното обосновава правен извод, че жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и липсват писмени доказателства за пропускане на 14-дневния срок за обжалване на ел. фиш, визиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Няма доказателства за редовно връчване по реда на чл. 186а, ал.

1-6 от ЗДвП, включително и в хипотезата на чл. 186а, ал. 2 от ЗДвП.

Нередовното връчване на ел. фиш обаче не обосновава правен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да реализира процесуалните си права в пълен обем. Това е така, защото връчването има значение единствено за определянето на началния момент, от който започват да текат предвидените в чл. 189, ал. 5-9 от ЗДвП срокове – за плащане на глобата с отстъпка; за представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението; за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. В разглеждания казус, въпреки че няма доказателства за връчване безспорно жалбоподателят е научил за издадения срещу него ел. фиш, което обстоятелство се потвърждава от самия факт на неговото обжалване пред съда.

На следващо място, при служебна проверка на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9254464, издаден от ОД на МВР – Сливен, съдът не констатира нередовности по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /стара редакция, действаща към датата на деянието/. Обжалваният ел. фиш съдържа всички реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са формата, редът и срокът за издаването му.

С оглед така описаната фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата се явява неоснователна.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.09.2022 г. в 14:40 в област Сливен, с. Трапоклово, по 2 п ъ т I-6, до бистро „Женика“, при ограничение 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч, е установено с ATC “TFR1-M”, насочено към гр. Сливен, с МПС „Опел Корса“, рег. № СВ5255СН нарушение на скоростта с 44 км/ч (при допустими 50 км/ч, жалбоподателят е преминал с 94 км/ч), извършено от К. Е. Л..

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят К. Е.

Л. е осъществил състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Авторството на деянието, обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на жалбоподателя се явяват установени и доказани от цялостната доказателствена съвкупност. Нарушението е подведено към относимата му материалноправна норма, както и наложеното наказание е в предвидения в закона размер.

В жалбата, депозирана пред въззивната инстанция, а и от изложеното в о.с.з. от жалбоподателя, се прави искане РС-Сливен да отмени процесния електронен фиш, тъй като са изтекли предвидените в ЗАНН и НК срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Настоящата инстанция не може да се съгласи с тези доводи.

Електронният фиш е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 ЗДвП) само по отношение на правното му действие. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Член 34, ал. 1 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като е установено нарушение от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаването на електронния фиш неминуемо съвпадат. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено срокът, който законът обвързва с института на абсолютната давност за преследване, предвиден в чл.

81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Това разбиране е застъпено и в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС.

Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна 3 давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН), (в този см. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. 1/24 на ОСНК). Нито един от двата давностни срока не е приложим към настоящия електронен фиш. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Абсолютния давностен срок, който предвижда НК е четири години и половина, които не са изтекли към настоящия момент.

Практиката на Административен съд-Сливен е последователна относно приложимостта на института на давността при издадени електронни фишове.

По силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В производството по чл. 189 от ЗДвП този срок е неприложим, тъй като в това производство не се съставя акт за установяване на административно нарушение, а заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство или система се осъществява в момента на неговото извършване.

Електронният фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не са приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е приложим, защото в одобрения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма реквизит "дата на издаване". По тази причина не може да се установи в какъв срок от установяване на нарушението е издаден електронния фиш, същевременно не може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност, защото електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по образец, в който липсва дата на неговото издаване. (В този см. Решение № 52 от 25.03.2021 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 34/2021 г.; Решение № 408 от 21.02.2025 г. на АдмС 4 Сливен по к. а. н. д. № 33/2025 г.; Решение № 1309 от 3.07.2025 г. на АдмС Сливен по к. а. н. д. № 260/2025 г.; Решение № 1202 от 19.06.2025 г. на АдмС Сливен по к. а. н. д. № 247/2025 г.; Решение № 1157 от 16.06.2025 г. на АдмС Сливен по к. а. н. д. № 241/2025 г.; Решение № 1181 от 18.06.2025 г. на АдмС Сливен по к. а. н. д. № 215/2025 г. и др.) Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал.

3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на 07.09.2022 г. до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца.

При така изложените правни изводи, жалбата се явява неоснователна, а електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.

По разноските:

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН в размер на 66,47 евро (равностойността на 130,00 лв.) на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и атакуваният електронен фиш следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9254464 на ОД на МВР - Сливен, с който на жалбоподателя К. Е. Л., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600,00 лв. (306,78 евро)

ОСЪЖДА К. Е. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ №81, ет. 4, ап. 3 да заплати на ОД на МВР-Сливен 5 юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет лева/ лв. или 66,47 € /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6