Определение № 13622 от 24.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13622 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100505788 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

П роизводството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18-00-40/28.05.2026г. по описа на СВ-гр. София на Д. А. Г., чрез упълномощен представител, срещу определение № 491 от 20.05.2026г., с което е отказано от съдия по вписванията да впише исковата молба за съдебна делба.

В частната жалба са изложени доводи, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Жалбоподателят поддържа, че вписването на исковата молба за делба на недвижимия имот се иска по разпореждане на районния съдия, при когото е образувано делото за делба, а съдията по вписванията е длъжен да го извърши. Сочи, че към заявлението е приложено придружително писмо изх. № 43754/30.04.2026г. от Софийски районен съд. видно от което съдът е разпоредил вписването. Приложени са кадастрална схема и скица, индивидуализиращи имота, както и удостоверение за данъчна оценка на имота за определяне на таксата за вписването от 114.50 евро. Сочи, че съдията по вписванията е излязъл извън своята компетентност и е нарушил принципа за обвързаност от акта на решаващия орган при наличието на изрично съдебно разпореждане. Излага, че вписването на исковата молба за делба се извършва по разпореждане на съда на основание чл. 114, буква „в“, във връзка с чл. 112. буква „з“ от Закона за собствеността. Искането е съдът да отмени определение № 491/20.05.2026г. на Съдията по вписванията при Служба по вписванията - гр. София и да разпореди вписването на искова молба с вх. peг. № 73570/09.03.2026г. по гр. дело № 6233/2026г. на СРС, 64 състав.

Софийски градски съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното от фактическа страна:

Производството пред Службата по вписванията гр. София при Софийски 1 районен съд е започнало по заявление от Д. А. Г. за вписване на искова молба с вх. peг.

№ 73570/09.03.2026г. по гр. дело № 6233/2026г. на СРС, 64 състав. Със заявлението са представени исковата молба – 2 броя, придружително писмо с изх. № 43754/30.04.2026г. от Софийски районен съд, ведно с кадастрална схема и скица, удостоверение за данъчна оценка и платена държавна такса.

Съдията по вписванията, след като се е запознал със заявлението, е отказал вписването на основание, че актът не е изрично предвиден за вписване в чл. 114 от ЗС и в чл. 11 от Правилника за вписванията и не отговаря на изискванията на чл. 2 от Правилника за вписванията и чл. 569, т. 5 от ГПК. За да постанови определението си е приел, че не е изрично определен със закон, че подлежи на вписване.

При тази фактическа установеност, съдебният състав, след проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията (ПВ), вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите (изм. с ДВ бр. 92 от 2014г., в сила от 07.11.2014г.).

Съгласно чл. 4 от ПВ, се вписват: а) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон); б) договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД); в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти (чл. 100 от Закона за собствеността); г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно - разделителните протоколи относно такива имоти; д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя (чл. 67 от Закона за наследството); е) договорите за наем на недвижим имот, в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД); ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване; з) влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква „а“, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви; и) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове; к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот; л) всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

В разпоредбата на чл. 11 от ПВ императивно се сочи, че трябва да бъдат вписани или отбелязани: 1. исковите молби, с които се иска разваляне (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД), унищожаване (чл. 32 от ЗЗД), отменяване (чл. 227 от ЗЗД и чл. 37 от ЗН) или признаване нищожността (чл. 26 от ЗЗД) на актове, подлежащи на вписване по чл. 4; 2. исковите молби за постановяване решение за сключване на окончателен договор (чл.

19, ал. 3 от ЗЗД), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот и 3. исковите молби за постановяване на други решения по чл. 4, букви „з“, „к“ и „л“.

В задължителната за съда практика, приета в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по т. д.

№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, е отразено, че вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни 2 спорове. Касае се за акт на безспорна администрация, т.е. оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта, а при наличие на правен интерес и да го обжалват пред съда. В рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка. В случая отказът на съдията по вписванията е мотивиран с твърдението, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ). Такава преценка следва да изхожда от съдържанието на акта.

Подлежащите на вписване актове са посочени неизчерпателно в чл. 4 от ПВ, като изброяване има и в други в нормативни актове - ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др. Отказът може да бъде основан и на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно. Той може да бъде основан и на съображения, извлечени от формата на акта. Изхожда се от наименованието на самия акт - съдията по вписванията не може да откаже, например, вписването на акт за правна сделка, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена. При проверката на формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл. 3, ал. 1 ПВ), но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в писмена форма (напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ).

Актовете, издадени от надлежни държавни органи също се нуждаят само от писмена форма, но трябва да съдържат реквизитите, които са предвидени в съответния нормативен акт. Може да бъде отказано вписване на акт, който не е подписан, тъй като проверката за наличие на подпис е елемент от проверката на формата на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ). Когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 от ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съдията по вписванията не може да откаже вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията по вписванията не е компетентен да извършва проверка на съдебни актове, защото съдът има контролни функции по 3 отношение на него, а не обратно. Когато са представени за вписване искова молба или съдебно решение, които нормативен акт предвиждат да бъдат вписани, съдията по вписванията е длъжен да ги впише, независимо от съдържанието им. Никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл. 577 ГПК в този случай съдът е решил спора по същество (чл. 278, ал. 2, изр. 1 от ГПК), т. е. съдът разпорежда извършването на вписването. Съдията по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ.

Идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение. То не може да бъде контролирано от съдията по вписванията. Може да бъде отказано вписване на искови молби или на молби за отмяна на влезли в сила решения, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 от ПВ вписването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието с правилото на чл. 6 от ПВ (чл. 12, ал. 1 изр. 2 ПВ). Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.

В случая вписването на исковата молба е по разпореждане от съда (пред който е образувано съдебното производство по гр. д. № 6233/2026г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав), от което следва, че съгласно т. 6 от цитираното ТР № 7/25.04.2013г. по т. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията не е имал право да откаже вписването .

По изложените съображения съдът приема, че определението за отказ на съдията по вписванията е незаконосъобразен акт и го отменя.