Определение № 1360 от 18.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20242100601320 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по обща жалба от К. И. К., ЕГН **********, и И. К. И., ЕГН **********, против Определение № 1773 от 25.07.2024г., постановено по ЧНД № 2853/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата им против постановление на прокурор от Районна прокуратура-Сливен от 17.01.2024г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 57/2020г. по описа на РУ-Котел, вх. № 3888/2018г. по описа на РП-Сливен, и е прекратено съдебното производство по делото.

В жалбата се съдържат неконкретизирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с който бил възприет извод, че жалбоподателите не притежавали качеството на пострадали от престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Отделно от това, в жалбата са изложени пространни възражения срещу цялостния начин на провеждане на разследването по досъдебното производство и събрания доказателствен материал. Свидетелите д-р П. и д-р В. давали противоречиви показания, като д-р В. никога не бил фигурирал в списък на денталните лекари, упражняващи дейност в клиниката на д-р П. „******“ 2013г. Налице били категорични данни за извършено лъжесвидетелстване, тъй като по делото били представени различни варианти на един и същ амбулаторен лист, върху които имало и дописване на текст. Отправен е упрек към наблюдаващия делото прокурор, който не предприел никакви активни действия за разкриване на обективната истина, като дори не били разпитани конкретни лица, посочени от 1 жалбоподателите като извършители на деянията, а още повече, че самите жалбоподатели на били разпитани като свидетели. С оглед изложеното съдебното определение и прекратителното постановление на прокурора следвало да се отменят, а разследването по делото следвало да продължи.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея определение - за правилно и законосъобразно.

Досъдебно производство 57/2020г. по описа на РУ-Котел, вх. № 3888/2018г. по описа на РП-Сливен, е образувано с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас на 07.11.2019г. за извършени престъпления по чл.290, ал.1 от НК и чл.291, ал.1 от НК, а именно - на 02.02.2017г. и на 17.02.2017г., както и на 03.07.2017г. в гр. Сливен, съответно пред разследващ орган от РУ-Сливен и пред Районен съд гр.

Сливен, при условията на продължавано престъпление, като „свидетел“ (по ДП № 700/2016г. по описа на РУ-Сливен при ОД на МВР-гр.Сливен, пор. № 948/2016г. и преписка с вх. № 1893/2016г. по описа на РП-Сливен, НОХД № 682/2017г. по описа на РС-Сливен), устно, съзнателно потвърдил неистина – престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и - на 05.10.2018г. в гр. Сливен, пред РС-Сливен, „свидетел“ (по гр. дело № 1676/2018г. по описа на РС-Сливен, устно, съзнателно е потвърдил неистина

- за това, че на 25.09.2016г. и на 15.03.2017г., както и на 03.07.2017г. в гр.Сливен, съответно пред разследващ орган от РУ гр.Сливен и пред Районен съд гр.Сливен, при условията на „продължавано престъпление“, като „вещо лице“ (съотв. по: ДП № 700/ 2016г. по описа на РУ гр.Сливен при ОД МВР гр.Сливен, пор. № 948/2016г. и преписка с вх. № 1893/2016г. по описа на Районна прокуратура гр. Сливен; НОХД № 682/2017г. по описа на Районен съд гр.Сливен), устно и писмено съзнателно е дал невярно заключение в частта му, досежно „...избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето...“ в „.. резултат на настъпилия на 12.05.2016г., около 18.00 ч. инцидент в землището на с.Чокоба и нанесения побой на пострадалия В. Д.

И....“ - престъпление по чл.291, ал.1 от НК.

В хода на воденото разследване са извършени разпити на свидетели, назначени и изготвени са били три съдебномедицински експертизи, извършени са справки и са приобщени писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 17.01.2024г. прокурор при Районна прокуратураСливен, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е 2 прекратил наказателното производство по ДП № 57/2020 г. по описа на РУКотел, като е приел, че от събрания по делото доказателствен материал не се установявали категорични данни за извършени престъпления по чл.290, ал.1 и чл.291, ал.1 от НК.

Жалбоподателите К. и И. са оспорили по реда на чл.243, ал.4 от НПК прокурорското постановление, като РС-Бургас е оставил без разглеждане жалбата им, приемайки, че никой от тях няма качеството на пострадал от разследваните престъпления по чл.290, ал.1 и чл.291, ал.1 от НК, поради което не са процесуално легитимирани да атакуват прокурорския акт.

Атакуваното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с мотивите на първостепенния съд, че жалбоподателите К. и И. не притежават качеството пострадал по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, от така посочените престъпления.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК следва изводът, че в това производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, само ако бъде сезиран от лицата, изчерпателно изброени в текста на закона. Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице.

Обект на престъпленията против правосъдието по Глава осма, Раздел III от Особената част на Наказателния кодекс, каквито са престъпленията по чл.290, ал.1 и чл.291, ал.1 от НК, са обществените отношения, свързани с нормалния и законосъобразен порядък на осъществяване правомощията на държавните органи в областта на правосъдието, правилното функциониране на самата правосъдна дейност и възникващите в тази връзка особени обществени отношения между компетентните органи и физическите лица, призовани да дадат показания като свидетели. С оглед специфичния обект, правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадал от тези престъпления не може да бъде определено физическо лице. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат, извън осъществяването на самото изпълнително деяние. В състава им от обективна страна не са предвидени конкретни вредни последици, относими към определено лице като пострадало по смисъла на чл.74 от НПК.

Поначало липсата на съставомерни вреди при престъпленията против правосъдието предпоставя увреждане или застрашаване на обществените отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице – пострадал или ощетено юридическо лице, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. Отделни права 3 на граждани и юридически лица в действителност могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното устно или писмено съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина пред съда (в каквито действия се изразяват коментираните престъпления), но това само по себе си не означава, че И. и К. са придобили качеството на пострадали, предвид казаните обществени отношения, защитени пряко от посегателства по Глава осма, Раздел III от Особената част на НК. Тъй като процесуалният ред по чл.243 от НПК обезпечава интересите само на лицата, които при предпоставките на чл.74 от НПК могат да встъпят като граждански ищци и/или частни обвинители по делото, то жалбата, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като изхожда от лица без активна процесуална легитимация.

Липсата на тази легитимация, представлява процесуална пречка за К. К. и И.

И. да обжалват по този ред постановлението на прокурора, а възможността им за правна защита се ограничава единствено с обжалването на прокурорския акт пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл.243, ал.10 от НПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1773 от 25.07.2024г., постановено по ЧНД № 2853/2024г. по описа на Районен съд- Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4