Решение № 6532 от 10.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6532 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110130478 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД против К. Е. П. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 523,89 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 248,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.05.2020 г. до 24.11.2022 г., сумата от 10,00 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 68385/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на наемател на жилище в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „д.м.“, бл. 51, вх. Б, ет. 4, ап. 24, абонатен № 207640, като ответницата е използвала същата за процесния период и не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че 1 ответницата е изпаднала в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния като съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответницата К. Е. П. оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че през процесния период не е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с аргумент, че договорът за наем е сключен на 23.08.2019 г. и че преди тази дата не е живяла в процесния топлоснабден имот през процесния период, респективно не е използвала топлинна енергия за същия. Еветуално твърди, че договорът за наем е изтекъл. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД не оспорва исковете.Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 68385/2022 г., по описа на СРС, 65 състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по и се явяват допустими.

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца по този иск е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно Договор за наем на недвижим имот от 27.07.2018год. ,К. Е. П. ,в качеството си на наемател и сключила договор за наем на недвижим имот с адрес в гр.София,ул.“д.м.“ ,бл.51,вх.Б,ет.4,ап.24.Срокът на договора е 12 месеца ,считано от 16.08.2018год.Съгласно чл.24 от договора ,същия се прекратява с изтичането на срока ,но е предвидена възможност и за продължаването му за неопределен срок ,в случай ,че страните не отправят предизвестие за прекратяването му в срок от 1 месец преди изтичането на срока на договора.

Съгласно чл.14 от договора ,освен за наемната цена ,наемателят се е задължил да заплаща и консумативните разходи – ел. енергия ,вода ,парно отопление и др.

В тази връзка е представена и Заявление – декларация от К. Е. П. от 23.08.2019год.

,с която същата е поискала партидата за имота да бъде променена на нейно име.За основание е посочила договор за наем,а така също е представена и Декларация от 23.08.2019год. от икл ,в качеството й на собственик ,с което е дадено съгласие К. П. да бъде купувач на топлинна енергия за срока от 07.2018год.

Съгласно Споразумение от 01.05.2020год., договора за наем от 27.07.2018год. е прекратен,поради което е подадено Заявление – декларация от К. Е. П. от 17.11.2020год., за закриване на партидата ,поради прекратяване на договора за наем.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Спорно по делото е обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, доколкото ответникът не притежава право на собственост или вещно право на ползване по отношение на процесния имот, а е бил наемател по силата на наемно правоотношение, възникнало между последния и собственика на имота .

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съобразно горните фактически констатации , съдът приема, че с оглед действащото през периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год.. наемно правоотношение между ответницата и собственика на апартамент № 24 , дружеството ищец е разкрило партида на името на наемателя /което обстоятелство се установява от подаденото от него заявление - декларация/, с което действие между наемателя и доставчика на топлинни услуги е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка и продажба на топлинна енергия.

За сключването на този договор е дадено и съгласие на собственика ,с подадената от него декларация ,че е съгласен наемателя да бъде купувач на топлинна енергия,съгласно чл.60 от ОУ.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесното жилище е топлоснабдена, а услугата дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период е извършвана от „Т.с.“ ЕООД.

От страна на същия са представени индивидуални справки за отопление и топла вода ,както и главен отчет/проверка за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. от 03.06.2020год., подписан от клиент,които не са оспорени.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. . Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на 3

ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.

С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.

През исковия период уредите в имота са се отчитали дистанционно като в жилището има 4 монтирани отоплителни тела ,съответно 4 топлоразпределители с радио отчет.В имота има щранг лира за отопление в банята ,за която се изчислява служебно ТЕ ,отдадена от щранга,съгласно НТ.В имота се ползва топла вода ,има водомер за топла вода ,по който се отчита разхода.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по проект 190м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.

Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията на ответника са за ТЕ за сградна инсталация в размер на 126,85лв.,ТЕ за отопление на имот – 870,07лв.,за ТЕ за подгряване на топла вода – 119,35лв. или в общ размер от 1116,27лв. ,като разлика между изчисленото количество ТЕ и прогнозно начислените суми за топлинна енергия.