Определение № 280 от 02.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Шумен, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500113 по описа за 2026 година

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 731/23.01.2026г. депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц. – САК срещу Определение № 3/06.01.2026г. по гр. д. № 20243620100828 по описа на РС – Нови пазар /непрецизно посочено, като решение, доколкото съдът не се е произнесъл по съществото на спора с акта си, а е оставил без разглеждане исковата молба/, с което е оставен без разглеждане, като недопустим иска по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Б. Н. М. с ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД следните суми: 88,36 лв. – главница по договор за мобилни услуги № 624867605/06.07.2021г. за моб. № 0892988578 начислена за периода от 15.02.2024г. до изплащане на вземането, 58.06лв – главница по договор за мобилни услуги № 625513861/30.11.2021 г. за периода от 15.02.2024г. до изплащане на вземането, 48.84лв. – главница по договор за базови аксесоари за периода от 15.02.2024г. до изплащане на вземането и за сумата от 298.91 лв. – главница по договор за мобилно устройство за периода от 15.02.2024г. до изплащане на вземането и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателя, счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, а мотивите на съда за недопустимост, поради липса на идентичност между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предявените установителни искове за неоснователни и неправилни. Твърди, че е налице идентичност между претендираното материално право в заповедното производство и това в исковото, като в исковата молба били посочени абсолютно същите вземания, които отговаряли по основание, размер и период на вземанията, претендирани със заявлението и които съответно са обективирани в Заповед за изпълнение № 191/20.03.2024г. по ч.гр.д. № 210/2024 по описа на РС – Нови пазар, изменена с Определение № 479/11.06.2025г.. Сочи, че в хода на производството по гр.д. № 828/2024г. по описа на РС – Нови пазар, по искане на самия ищец, е допусната поправка на ОФГ, касателно периодите обективирани в издадената заповед и за които са предявени четири обективно кумулативно съединени положителни установителни иска. При подаване на иска, ищеца не е променял основанието, петитума е същия и допуснатите технически грешки досежно отчетните периоди на вземанията, не било достатъчно основание да се 1 приеме исковата претенция за недопустима, а исковата молба върната. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендира и разноските за настоящото производство за заплатената държавна такса.

Ответника в производството, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор, в който е изложил становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Моли съда и да определи възнаграждение за особения представител на въззиваемия за извършените процесуални действия пред въззивната инстанция.

Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по приложените дела, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество съществата е и основателна, поради следното:

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на жалбоподателя „Йеттел България” ЕАД, с която ищецът е предявил претенции срещу Б. Н.

М. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с които желае да бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 494,17 лв., представляваща сбор от следните суми: 88,36 лв. главница по Договор за мобилни услуги № 624867605 от 06.07.2021г., с който му бил предоставен мобилен номер ***, начислена за периода от 15.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 58,06 лв, представляваща главница по Договор за мобилни услуги № 625513861 от 30.11.2021г. за периода от 15.02.2024г. до изплащане на вземането, 48,84 лв представляваща главница по Договор за базови аксесоари за периода от 15.02.2024г. до изплащане на вземането и 298,91 лв, представляваща главница по Договор за лизинг за мобилно устройство, също за периода от 15.02.2024г. до изплащането на сумата за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № № 191/20.03.2024г. по ч.гр.д. № 210/2024 по описа на РС – Нови пазар.

В хода на производство по искане на ищцовата страна производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, с оглед иницииране на производството по реда на чл. 247 от ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 191/20.03.2024г. касателно периодите, за които се дължат сумите по четирите иска.

С Определение № 479/11.06.2025г., влязло в законна сила на 03.07.2025г., заповедният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед като е постановил, че сумата от 88,36 лв. главница по Договор за мобилни услуги № 624867605 от 06.07.2021г., с който е бил предоставен мобилен номер ***, е начислена за периода от 15.11.2021г.-14.03.2022г., сумата от 58,06 лв., представляваща главница по Договор за мобилни услуги № 625513861 от 30.11.2021г., е начислена за периода от 15.11.2021г.14.03.2022г., сумата от 48,84 лв., представляваща главница по Договор за базови аксесоари е 2 начислена за периода от 15.03.2022г.-30.10.2023г. и сумата от 298,91 лв., представляваща главница по Договор за лизинг за мобилно устройство е начислена за периода от 15.03.2022г.-30.10.2023г.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, след възобновяване на производството, първоинстанционния съд е приел, че в случая е налице идентичност на страните по заповедното и по исковото производство, но не е налице такава и не се претендира установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение и по-точно, по отношение на периодите, за които се дължат посочените суми по четирите иска. Приел е, че иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК се явява недопустим, тъй като е недопустимо с исковата молба в производството по чл. 422 от ГПК, да се въвежда ново основание, от което произхожда вземането, а именно въвеждането на нови юридически факти дали основание издаването на заповедта за изпълнение. В случая в исковата молба се твърдяло, че ответникът не е изпълнил задължението си за периоди от време, за които не е била издадена заповед за изпълнение, което съставлявало нов юридически факт. Приел е, че производството по чл. 422 от ГПК е недопустимо, поради липса на правен интерес, доколкото не е налице идентичност между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предявените установителни искове, поради което е оставил без разглеждане така предявените искове и е прекратил производството по делото.

Настоящата съдебна инстанция, намира така постановеното решение, за неправилно, по следните съображения:

Производството по чл. 422 от ГПК, се явява продължение на заповедното производство и следва да съвпада по предмет. В същото съдът се произнася относно съществуването или несъществуването на вземанията, за които вече е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът не може да въвежда други, различни, правопораждащи факти, от тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, в който смисъл е константната практика на ВКС, залегнала в редица съдебни актове, както и задължителните разяснения, дадени в т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., според които в производството по иска по чл. 422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтичат вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В случая, ищецът е съобразил подадената искова молба изцяло с тези разрешения и същата е била редовна до постановяването на определение № 479/11.06.2025г. по ч.гр.д. № 20243620100210 по описа на РС – Нови пазар, с което е допусната поправка на ОФГ в издадената заповед за изпълнение. След като се е установило, че в издадената заповед за изпълнение е допусната очевидна фактическа грешка и след като същата е отстранена по надлежния ред от заповедния съд, с влязло в законна сила определение, не може да се приеме, че ищеца с исковата молба е въвел ново основание от което произхождало вземането. Не е налице изменение на основанието на което се претендира вземането, каквито доводи е изложил първоинстанционния съд, а се касае за нередовност на исковата молба, вследствие на извършената в хода на производството поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение. В тази хипотеза на нередовност на исковата молба, съдът е задължен на основание чл. 129, ал. 4 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, да остави исковата молба без движение, с указания до ищеца за нередовността й и евентуално след отстраняването или не, на констатираното от съда несъответствие, съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото. Още повече, че при първоначалното предявяване на исковата молба, ищеца е посочил абсолютно точно размера и периодите на установителните си претенции, в съответствие с подаденото заявление за издаване на 3 заповед, и единствено поради неправилното процедиране на съда се е стигнало и до корекции на исковата молба и до поправка на очевидна фактическа грешка в решението.

Съдът може да прекрати производството, едва след дадени точни и ясни указания в посочения по-горе смисъл и преценка на вече твърдяното и заявеното, поради което прекратяването на производството, на посоченото основание за недопустимост, поради липса на правен интерес, се явява незаконосъобразно.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на точни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, възникнали след извършената поправка на ОФГ, в издадената заповед за изпълнение, съобразно изложените мотиви.

Разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя. Такива ще бъдат определени от първоинстанционния съд, съобразявайки изхода на спора, с крайния съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3/06.01.2026г. по гр. д. № 20243620100828 по описа на РС – Нови пазар /с характер на определение/, с което е оставен без разглеждане, като недопустим предявения иск по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на РС – Нови пазар за продължаване на съдопроизводствените действия – от етап даване на указания по редовността на исковата молба, съобразно мотивите на настоящото определение и за последиците при неотстраняването им в срок.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4