Решение № 141 от 11.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Русе, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20234520202147 по описа за 2023 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ц. П. Й. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 231882- 000380 от 14.08.2023 г. на Началник Сектор в ОДМВР Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.

На 12.07.2023 г. в 02.50 часа, в гр.Русе, преминавайки през кръстовище на бул.“Липник“ и ул.“Розова долина“ с управлявано от него МПС- „Фолксваген“ с рег. № ***, жалбоподателят бил установен от полицейски патрул, в чиито състав били свидетелите П. Б. и И. Г.- служители на РУ 01ОДМВР Русе, като водач, управляващ автомобила без обезопасителен колан. По повод на това на Й. бил съставен АУАН № 890379 от 12.07.2023 г., сочещ нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДвП.Актът бил предявен, подписан и лично връчен.При същата проверка спрямо лицето бил съставен и АУАН № 890380/12.07.2023 г., сочещ и нарушение по чл.103 от ЗДвП, като било прието, че лицето не спира на 12.07.2023 г. в 02.57 часа на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган. В този акт било отразено, че лицето отказва да го получи, като въз основа на него е издадено обжалваното наказателно 1 постановление.Пред съда жалбоподателят твърди, че това постановление е незаконосъобразно, като не е извършил вмененото му нарушение.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 890380 от 12.07.2023 г., справка за нарушител, оправомощителна заповед, НП № 23- 1882- 000379 от 14.08.2023 г. за нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДвП, показанията на свидетелите И. Г. и П. Б., които следва да се кредитират изцяло в частта, в която лицата възпроизвеждат съхранените като спомен лични възприятия за извършената проверка и действията на жалбоподателя, и респективно- не следва да се съобразят в частта на направени предположения.

Правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество- основателна.

Формално в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.От формална гледна точка актът за нарушение притежава всички реквизити.

Независимо от това, съдът намира, че извършването на нарушението не е доказано.

Видно от събраните в делото доказателства, жалб.Й. е санкциониран за това, че на посочената дата- 12.07.2023 г. в 02.57 часа не е спрял при подаден му сигнал от полицейски орган по надлежен ред. В същото време от връчен му акт за нарушение при същата проверка се установява, че лицето е наказано и за това, че 12.07.2023 г. в 02.50 часа е управлявал автомобила без предпазен колан.Тези обстоятелства налагат извод, че жалбоподателят Й. все пак е спрял, при което е получил един от съставените му актове /за нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДвП/ и отказал да получи втори- за нарушеине по чл.103 от ЗДвП, който е станал основание за издаване на наказателното постановление, предмет на настоящото дело.Няма данни лицето да е било преследвано от полицейски патрул, а в показанията на св.Б.полицейски служител, изрично се сочи, че спирането е станало реално на 20- 30 метра, което разстояние се преценява като далечно и така поведението се оценява като акт на нарушение. Действително, такова отклонение би могло да се възприеме частично като неизпълнение на задължението, но от друга страна, очевидно спирането на автомобила и отзоваването на лицето- жалб.Й. за проверка е осъществено доброволно от водача, който е съдействал за извършването и на същата полицейска проверка.

При посоченотото съдът намира, че презумптивната доказателствена сила на акта за нарушение е опровергана, поради което и обжалваното наказателно постановление се явява необосновано, защото нарушението по чл.103 от ЗДвП остава недоказано.Същото постановление подлежи на отмяна изцяло като незаконосъобразно с всички следващи правни последици, включително и присъждане на претендирани разноски от страна на жалбоподателя.Като съобрази фактическата и правна сложност на производството, както и продължителността му, съдът намира, че претендираният хонорар следва да бъде присъден в размер на 300 лева

По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23- 1882- 000380 от 14.08.2023 г. на Началник сектор ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което на Ц. П. Й. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.****, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на адв.В. М. В. като „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ с БУЛСТАТ ****, ул.“Драма“ № 15, гр.Русе, в качеството му на пълномощник на жалб.Ц. П. Й., сумата от 300 /триста/ лева за разноски по делото.

2

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3