Решение № 3050 от 02.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17654/2022
- Вид
- Решение № 3050
- Подписан
- 02.07.2023
- В сила
- 02.08.2023
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 129 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3050 гр. Пловдив, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330117654 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 11501660 срещу Г. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната страна като собственик на имот, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. *** вх. *, ет.*, ап. **, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл.
35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия за БГВ на стойност 345.01 лева през периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2021 г., която не била заплатена. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси сумата, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, срещу която постъпило 1 възражение в частта относно БГВ. Иска да бъдат установи задълженията за БГВ.
Претендира се присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е не постъпил отговор от ответната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу Г.
Х. Г. по което е образувано ч. гр. дело № *** г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, наред с други вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, от него в срок е постъпило възражение по чл.
414 ГПК за част от вземането относно цена на БГВ, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същият е собственик на процесния апартамент или, че притежава право на ползване върху него. Това се установява от представената справка от Агенция по вписванията за уважаване на предявен от ответника иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за имота от 2011 г.
Отговорността на ответника за имота не се оспорва в заповедното производство, като заповедта е влязла в сила за част от вземанията. В следващи вписвания на договорни ипотеки върху имота, наред с ответника като ипотекарен длъжник е посочено и третото лице С. И. Г.. Доколкото ответникът е единственото лице записано като ищец в производството по уважения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да се приеме, че тези вписвания удостоверяват данни за възникване на собственост в режим на СИО, за която няма данни да е била прекратена. Съпружеската имуществена общност е 2 бездялова и неделима, поради което ответникът се явява легитимиран да отговаря по предявения иск. Следва да се отбележи, че се констатира разминаване в номера на блока, като в някои документи присъства като бл. 213, а в други като бл. 213а.
Доколкото ответникът не е направил възражения в тази насока и навсякъде в постъпилите от него документи в заповедното производството и в представената декларация в настоящото, адресът е посочен като блок 213, следва да се приеме, че става въпрос за един и същи обект.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР (ДКЕВР). Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през процесния период жилищният блок е бил включен към топлопреносната мрежа, като е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ. Било е отчитано количеството ТЕ от топломера в АС и са отчислявани технологични разходи. Посочено е, че за имота на ответната страна всички- 1бр., отоплителни тела са присъединени към мрежата. Налице е начисляване на топлинна енергия за БГВ за 1 обитател поради неосигурен достъп за отчет на устройство. В рамките на периода за обекта била разпределена топлинна енергия в общо количество от 4.72108 MWh, от които 1.41443 MWh отдадена от сградната инсталация, 0.03385 MWh за отопление и 3.2728 MWh за БГВ. Вещото лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства на специалната методика, посочена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн.
ДВ 25 от 20.03.2020 г.
Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.
Във връзка с непредоставянето на достъп са представени копия на констативни протоколи за процесния период, подписани от представител на етажната собственост и представител на дружеството, осъществяващо топлинно счетоводство.
Приета е съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която стойността на топлинната енергия доставена за обекта за процесния период e в размер 517.60 лева с ДДС, като след извършено приспадане на погасявания, остава непогасен сума от 514.10 лева. В о.с.з. вещото лице конкретизира, че БГВ е посочена в приложение 1 към заключението и е на стойност 287.52 лева без ДДС и 345.01 лева с ДДС.
Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а изравнителните сметки в 30-дневен срок от издаване на 3 дебитни известия. Погасяване на задълженията не се установява.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с публично известни Общи условия. По същото ответникът дължи непогасените задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за доставена ТЕ в размер на 345.01 лева за БГВ.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи за посочения размер.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. В настоящия случай, тъй като ответникът не е погасил всички задължения по издадената заповед и е подал възражения срещу нея, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска и по разноските следва да се произнесе съдът в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса: 25 лева в заповедното и 34.76 лева за исковото производството, СТЕ, ССЕ и юрисконсултско възнаграждение или общо 559.76 лева.
Държавната такса за разликата над 34.76 лева, получена след пропорционално приспадане на внесената по заповедното производството д.т. и предявяването на иск само за част от вземанията, не е дължима защото не е предявен иск за обезщетение за забава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Х. Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 345.01 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия за БГВ, доставена за обект на потребление, находящ се в гр. П.**, ж.к. ***, бл. *** вх.
*, ет. *, ап. *****, за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2021 г., за която суми е била издадена Заповед №***от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело №**г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г. Х. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България 4 топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 559.76 лева - разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5