Решение № 890 от 23.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100107456 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени от Г. Е. М., Е. Н. М., Л. Е. М. – Н., Е.

Й. М. и Т. Г. М. срещу Прокуратурата на РБ осъдителни искове за заплащане на сумите от по 30 000 лева на първите трима ищци и по 50 000 лева на четвъртия и петия ищец, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на пр.пр. № 897/2020 г. по описа на ОП – София в разумен срок, ведно със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2022 г. до окончателното изплащане.

В подадената от ищците искова молба се твърди, че при ПТП на 17.03.2020 г. загинал Б. Е. М. – син на Е. М. и Т. М., брат на Г. М. и Л. М. – Н. и съжителстващо лице с Е. М.. На тази дата било образувано наказателно производство пр.пр. № 897/2020 г. по описа на ОП – София. Разследването се водело в продължение на две години и четири месеца, като за този период липсвало произнасяне по въпроса за вината на водача В.С.Р.. Правната и фактическа сложност на деянието не налагала подобно забавяне.

Бездействието на органите на Прокуратурата причинило на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и безпокойство, гняв, безсилие, чувство на безпътица и липса на подкрепа от страна на държавата.

На родителите на Б. М. – Е. М. и Т. М. забавянето на следствените действия причинило душевен дискомфорт, притеснение и гняв. Липсата на развитие на производството се отразявало тежко на психиката им.

Чувство на несправедливост и безсилие изпитвали и братът и сестрата на Б. М. – Г. М. и Л. М. – Н..

1

Особено тежко се отразила вестта за смъртта на Е. М., която очаквала дете. Преживеният стрес довел до прекъсване на бременността.

Отделно от това, ищците не могли да претендират и получат застрахователни обезщетения за претърпените от тях вреди вследствие смъртта на Б. М..

Ответникът Прокуратурата на Република България е подал отговор, в който възразява срещу допустимостта на предявените от Г. М., Л. М. – Н. и Е.

Н. М. искове, тъй като тези ищци нямали качеството на наследници на Б. М..

Предявените от Е. М. и Т. М. искове ответникът оспорва като неоснователни. Липсвали доказателства за твърдяното забавяне на наказателното производство и за действително претърпените вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В хода на образуваното на 17.03.2020 г. наказателно производство били извършени множество процесуално-следствени действия, а на В.Р. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Забавянето се дължало и на обстоятелството, че В.Р. се укрил от разследващите органи, поради което бил обявен за общодържавно и международно издирване. Въпреки това, Р. бил установен и предстояло предявяване на окончателно обвинение.

Ответникът оспорва и твърденията, че именно вследствие соченото в исковата молба забавяне ищците търпели описаните неимуществени вреди.

Счита за прекомерни претендираните размери на обезщетенията.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

По направеното от ответника възражение за недопустимост на предявените от Г. М., Л. М. – Н. и Е. Н. М. искове съдът се е произнесъл с определение от 15.09.2022 г., като не намира за необходимо да ги повтаря в окончателния си съдебен акт.

В настоящото дело ищците твърдят, че тяхно право, гарантирано им от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), е нарушено поради бездействие на органите на прокуратурата по разследване на причините за настъпване на смъртта на Б. Е. М. при ПТП на 17.03.2020 г. и привличане към наказателна отговорност на виновното за произшествието лице.

2

Според разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Според редакцията на нормата, субект на правото е обвиняем и стриктното й тълкуване не съдържа основание за обезщетяване на вреди, понесени от пострадал. Разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ обаче предвижда права по този текст за „граждани и юридически лица“, с което обхватът на субектите, легитимирани да ангажират отговорността на държавата, при определяне на техни граждански права и задължения, е разширен.

С решение № 6 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 1555/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на въпроса за критериите, които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване. Съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС в контекста на целия нормативен акт, а употребеното понятие „при определяне на неговите граждански права и задължения“ се отнася до всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова. Следователно, разпоредбата гарантира права и на лицето, пострадало от престъпление.

Вътрешноправният ред за реализиране на отговорността на държавата е уреден в чл. 2б от ЗОДОВ, като критериите са примерно посочени в ал. 2, а стандартите са установени от практиката на ЕСПЧ. Според горецитираното решение на ВКС, решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС (засягане на граждански права) по наказателно дело е дали това производство е от значение за съдебната защита на гражданско право на пострадалия от престъпление, за което се води разследване. При това не правната квалификация на гражданското право е от значение, а неговото материално съдържание и последиците, които се определят от нормите на вътрешното право. С други думи, резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за гражданското право.

3

В случая се установява, че на 07.05.2020 г. на всеки от ищците в настоящото производство разследващият орган при ОД МВР София по ДП № 104/20 г. по описа на РУ Ботевград е разяснил правата на пострадало лице по чл. 74 и чл. 75 от НПК и възможността му да участва като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство. За всеки от ищците развитието, а и изходът на наказателното производство е от значение за негови граждански права, поради което установяването на необосновано забавяне в извършването на необходимите процесуално-следствени действия в досъдебното производство предпоставя ангажиране на отговорността на държавата.

Основателността на претенциите е обусловена, освен от необосновано забавяне на действията на разследващите органи в периода от 17.03.2020 г. до датата на подаването на исковата молба – 15.07.2022 г., и от наличие на причинна връзка между забавянето и описаните в исковата молба болки и страдания, които всеки от ищците е претърпял.

Разумният срок за продължителността на производството се преценява съобразно особеностите на конкретния случай: предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални представители и на компетентните органи.

За да се определи спазването на разумния срок, в който от разследващите органи е следвало да извършат необходимите процесуални действия за своевременно приключване на наказателното производство, следва да се отчете на първо място предмета на делото.

На 17.03.2020 г. е образувано ДП № 104/2020 г. по описа на ОД МВР София РУ Ботевград за настъпило на път II-17 в района на 2-ри км в землището на гр. Ботевград, обл. София ПТП, в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата и причинена по непредпазливост смърт на Б. Е. М.. На същата дата са се извършили огледи на местопроизшествието и на трупа на М.; направена е и аутопсия.

На следващия ден – 18.03.2020 г. разследващият полицай е възложил на служител при РУ МВР извършване на оперативно-издирвателни мероприятия за установяване извършителя на престъплението, на свидетели-очевидци на деянието и наличие на изградено видео наблюдение в района на местопроизшествието и изземване на наличните камери.

4

В определения в постановлението от 18.03.2020 г. срок – до 25.03.2020 г. значителна част от възложените от разследващия полицай действия са извършени.

На 26.03.2020 г. наблюдаващият прокурор е указал на разследващия полицай извършване на конкретни действия по разследването - разпити, справки от КАТ, назначаване на експертизи, установяване на монтирани в близост до местопроизшествието камери за видео наблюдение. За период от три месеца – до юни 2020 г. са разпитани установените до момента свидетели очевидци, както и близките роднини от кръга на лицата по чл. 74 от НПК, като са им разяснени правата на пострадали от престъплението лица, изискани са документи и записи от видеокамерите, извършени са огледи на веществени доказателства, включително на елементи от облеклото и екипировката на загиналия Б. М., назначени са и са изготвени съдебномедицинска експертиза на труп, съдебно-химическа експертиза и видеотехническа експертиза.

Незабавно след подадени от родствениците на починалия молби наблюдаващият прокурор при СОП е разрешил погребение на трупа на Б. М., връщане на иззетите и приобщени като веществени доказателства лични вещи на пострадалия, както и на мотоциклет „Кавазаки Р6Ф“ с рег. № ******* след извършен допълнителен оглед на превозното средство.

След събиране на доказателствата, които наблюдаващият прокурор е посочил в постановлението от 26.03.2020 г., и като е преценил необходимостта от задълбочено и качествено разследване, предвид неустановяване на извършителя и фактическата и правна сложност на предмета на доказване, на 16.10.2020 г. е поискал от ръководителя на СОП да възложи разследването на следовател при ОслО при СОП.

След разпределяне на делото на следовател при ОП – София е образувано ДП № 170/2020 г. по описа на ОСлО при ОП – София. В изпълнение на дадени от прокурора указания е изискан запис от тел. 112, установени са и са разпитани лицата, подали сигнали за произшествието, изготвена е повторна видео-техническа експертиза и повторна съдебномедицинска експертиза.

Всички действия са извършени в спешен порядък до 18.03.2021 г.

Многобройните следствени действия, насочени не само към установяване на 5 лицето, чието поведение е причина за смъртта на Б. М., но и на механизма на произшествието, не подкрепят твърдението на ищците, че срокът на разследването е неразумно дълъг. Не се доказа твърдяното бездействие, а напротив: цЕ.сочени и последователни усилия на разследващите органи, под наблюдение и в изпълнение на указания на прокурор от ОП – София, да разкрият извършителя на престъплението.

На 10.06.2021 г. е назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, като заключението е представено на 11.01.2022 г. На вещите лица е било необходимо продължително време (7 месеца) да представят заключението си, което в случая е оправдано с оглед особеностите на случая. Съдържанието на самата експертиза от 44 страници потвърждава фактическата сложност на механизма на произшествието, наложила самостоятелен оглед от вещите лица както на управлявания от загиналия М. мотоциклет „Кавазаки“ (извършен на 03.09.2021 г.), така и на мястото на произшествието. За да дадат вярно и обективно заключение, те са обсъдили всички доказателства, относими към отговорите на поставените въпроси – данни от протоколите за оглед на местопроизшествието и на превозните средства, анализ на наличните видеозаписи и снимки, на веществените доказателства, намерени в зоната на ПТП, на показанията на разпитани до момента девет свидетели. Именно противоречията в гласните доказателства са затруднили вещите лица да отговорят с категоричност на въпроса за причините за настъпване на настъпване на инцидента и за предотвратимостта на удара от страна на участниците в него. Затова и вещите лица са дали различни варианти на някои от отговорите – в зависимост от това на чии показания се даде вяра.