Решение № 960 от 25.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Пазарджик, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220101152 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Х. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, чрез адвокат М М. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: ***, против В.

Д. П., с адрес: гр. ***, и „А“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от И.С.С. с която се иска от съда да постанови решение, с което:

- Да осъди ответника П., солидарно с „А“ ЕАД, да заплатят на ищеца сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.12.2018 г. до 19.02.2020 г., причинени от осъществена дискриминация под формата на „тормоз” по смисъла на чл.5, във вр. с параграф 1. т.1 от ДР на ЗЗДискр, въз основа на защитен признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр - „увреждане”, установено с т.1 и т.6 от Решение №366/12.10.2023г. по адм. преписка №66/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва от 20.02.2020 г до окончателното изплащане.

- Да осъди „А“ ЕАД, да заплати на ищеца сумата 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.12.2018 г. до 19.02.2020 г., причинени от нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр, като не е актуализирано основното му трудово възнаграждение установено с т.4 от Решение №366/12.10.2023г. по адм. преписка №66/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане;

- Да осъди „А“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от общо 980 /деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща разликата между заплащаното на ищеца основно трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност „Шофьор,специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища” в АБК К, код по НКПД 8332 2004 и това на 1 колегите му, заемащи същата длъжност до дължимото му при условие на равно третиране за процесния период - 23.12.2018 г. до 19.02.2020 г. ., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане .

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в „А“ ЕАД от 17.09.2007 г. до 20.02.2020 г.. В процесния период е изпълнявал длъжността „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища” в АБК К, код по НКПД 8332 2004. Съгласно експертно решение № 1714/01.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик, влязло в сила на 18.06.2018 г., му била определена инвалидност с трайно намалена работоспособност от 75 %. До този момент ищецът имал трайно намалена работоспособност 65 % с дата на инвалидизиране - 29.06.2015 г.

Предвид на това негово увредено здравословно състояние ищецът бил дискриминиран от работодателя си и от прекия си ръководител по защитени признаци по смисъла на ЗЗДискр за периода 23.12.2018 г. - 19.02.2020 г.. Процесната дискриминация била установена по административната процедура по глава първа от ЗЗДискр с Решение №366/12.10.2023г. на Комисията за защита от дискриминация по адм. преписка №66/2022 г..

С така цитираното Решение на Комисията били установени нарушенията и нарушителите: спрямо ответникът П. по т.1 и т.6, в сила от 08.11.2023 г. и спрямо ответното дружество по т.4, в сила от 20.11.2024 г. и по т.6 в сила от 08.11.2023 г..

Излагат се подробни съображения, досежно исковата претенция спрямо ответникът П., но съдът не следва да ги посочва, тъй като по делото е постъпила молба, с която прави отказ от исковата претенция спрямо него.

По отношение на втория ответник твърди, че с Решение №12525/20.11.2024 г. по адм.д. № 4630/2024 по описа па ВАС е отхвърлена жалба на ответника „А“ ЕАД срещу горе цитираното Решение на КЗД, с което се установява, че работодателят на ищеца - „А“ ЕАД е нарушил забраната за дискриминация по чл.14, ал.1 ЗЗДискр. Нарушението се изразявало в това, че значителен период от време - около 15 месеца / 23.12.2018 г.- 19.02.2020 г./ ответното дружество като работодател не е осигурявало на ищеца равно възнаграждение за полагания от него и неговите колеги труд при еднакви трудови задължения, изпълнявани в едно и също звено /АБП К/, при еднакво натоварване и интензитет. Тази забрана за дискриминация се отнасяла за всички видове възнаграждения.

Сочи, че в резултат на нарушението на чл.14, ал.1 ЗЗДискр от страна на ответното дружество, ищецът е изпитвал продължителен период от време множество силни негативни чувства на възмущение, отчаяние, разочарование и непълноценност при упражняване на конституционно признатото му право на труд, за това че бил дискриминиран от работодателя си относно изплащаните му по-ниски възнаграждения. Всичко това представлявало нанесени му от ответното дружество трудно поправими неимуществени вреди, които ищецът оценява на 4500 лева за целия процесен период от 15 месеца /23.12.2018 г. - 19.02.2020 г./, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 год. до окончателното изплащане.

Твърди, че освен това, с цитираното нарушение по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. ответното дружество е причинило на ищеца имуществена вреда, като не е актуализирало трудовото му възнаграждение за процесния период /23.12.2018 г.- 19.02.2020 г./ за изравняване с това на неговите колеги за еднаквия полаган труд в размер на общо 980 лева /14 месеца X 70 лева/, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане.

С определение № 1625/21.05.2025 г. съдът е прекратил производс6товото в частта, с която е предявен иск за осъждане на ответника П., солидарно с „А“ ЕАД, да заплатят на ищеца сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.12.2018 г. до 19.02.2020 г., причинени от осъществена дискриминация под формата на „тормоз” по смисъла на чл.5, във вр. с параграф 1. т.1 от ДР на ЗЗДискр, въз основа на защитен признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр - „увреждане”, установено с т.1 и т.6 от 2

Решение №366/12.10.2023г. по адм. преписка №66/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва от 20.02.2020 г до окончателното изплащане, поради отказ от исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат М. М. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „А“ ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който счита, че исковата молба е недопустима и неоснователна.

Оспорва изцяло предявената искова претенция

Счита, че всички претенции следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност, прилагайки общата 5 годишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД, тъй като от първия ден на дискриминационното отношение, във връзка с което са настъпили подлежащите на обезщетяване имуществени вреди, до датата на подаване на исковата молба е изтекъл период, по-дълъг от пет години, т.е.от началния момент - 23.12.2018 г. до входиране в РС Пазарджик на исковата молба 20.03.2025 г.. Цитира съдебни решения.

Счита и моли съда да приеме, че в конкретния случай давността не била прекъсната съгласно чл.116, б."б" ЗЗД и не била спирала да тече по време на административното производство пред КЗД, защото негов предмет не са били претенциите за установяване на вредите от дискриминацията и присъждане на обезщетение за тях, както давността би се прекъснала и би спряла да тече съгласно чл.116. б."б" и чл.115, б."ж" ЗЗД, ако ищецът бил предявил иск по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр. Цитира съдебни решения.

Излага твърдения и цитира съдебни решение, че производство по Раздел I Глава IV на ЗЗДискр. и съдебното производство по Раздел II са алтернативни и засегнатите от дискриминационно третиране лица имат право да изберат единия или другия ред за защитата си.

По искът за неимуществени вреди счита, че е неоснователен и поради липсата на доказателства, установяващи претърпени от ищеца неимуществени вреди и поради изтекла 5 годишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД за претендирания период, както и изтекла 3 годишна давност по чл.111, буква „в“ ЗЗД за претендираната законна лихва от 19.02.2020 г..

Отделно от горното счита, че по делото не са представени доказателства, установяващи неимуществени вреди претърпени от ищеца именно от признатия за установен акт на дискриминация и само от него. Счита, че се касае за многобройни субективни преживявания от страна на ищеца като резултат от сочените от последния за осъществени по отношение на него акт на дискриминация, извършени в непродължителен период, което обосновавало по- ниска сума, обезщетяваща ищеца за неимуществени вреди.

Твърди, че не са налице извършени от ответника дискриминационни поведения, които да обосноват увреждане. Също така липсват доказателства за наличието на вреди с интензивност и продължителност, обосноваващи размерът на претендираното обезщетение, поради което същият е значително завишен.

Цитира чл.52 ЗЗД и задължителна съдебна практика. Смята, че не са представени и 3 доказателства дали твърдените вреди са пряка последица от дискриминационното нарушение. В исковата молба се твърдяло, че се касае за преживяно унижение и страдания.

Не се установявало обаче същите да се отличават с особена интензивност по своя характер и/или да са довели до трайно влошаване на психо-физичния статус на ищеца. Липсвали данни за дълбоки, трайни или постоянни неблагоприятни последици върху личността му, освен моментните, макар интензивни чувства за унижение, огорчение, обида и безпомощност. Нанесените вреди са с моментно, инцидентно проявление. Затова и присъждане на обезщетение в значителен размер не би им съответствало. Счита, че размерът е завишен, доколкото присъжданият размер бил в рамките на 600 лева до 2 000 лева. Цитира решения.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, счита същата за неоснователна и недоказана, отделно прави възражение за изтекла 5 годишна давност.

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт К. Симеонов, която моли съда да отхвърли исковите претенции.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че ищецът е работил в „А“ ЕАД от 17.09.2007 г. до 20.02.2020 г.. В процесния период е изпълнявал длъжността „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища” в АБК К, код по НКПД 83322004. Съгласно експертно решение № 1714/01.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик, влязло в сила на 18.06.2018 г., му била определена инвалидност с трайно намалена работоспособност от 75 %. До този момент ищецът имал трайно намалена работоспособност 65 % с дата на инвалидизиране - 29.06.2015 г.. Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства – трудова книжка № 46 на ищеца и експертно решение № 1714/01.06.2018 г. на МБАЛ Пазарджик.

От приложените по делото Решение № 66/2022 г. на Комисията за защита от дискриминацията, Решение № 1227/26.02.2024 г. АС София град, Решение № 12525/20.11.2024 г. на ВАС се установява, че е установено по отношение на ответника, че е осъществил нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр., като не е актуализирал трудовото възнаграждение на ищеца.

За доказване размер на неимуществените вреди в качеството на свидетели са разпитани – В Д. М и Г. А Ч.

От показанията на свидетеля В М се установява, че познава ищеца, с когото били колеги при ответното дружество. Сочи, че също бил шофьор и взимали минималната работна заплата, като уточнява, че ищецът е получавал заплата в по-малък размер от техния.

Споделя, че всеки месец при получаването на заплатата Х. се ядосвал и не се чувствал комфортно, чувствал се пренебрегнат, ощетен. Изяснява, че това продължило повече от година. Свидетелства за здравословното, финансовото и семейното положение на ищеца.

4

От показанията на свидетеля Г. Ч се установява, че познава ищеца, тъй като били съученици и съседи. Споделя, че ищецът имал здравословни проблеми, като сменил двете си стави. През 2018 г. – 2019 г. бил много зле психически, тъй като финансово не можел да помогне на семейството си. Причината била, че получавал по-малка заплата от всички други, които заемали същата длъжност при ответното дружество. Твърди, че в процесния период ищецът е бил умислен, притеснен, нямал е усмивка, живец и радост в погледа му.