Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2318 от 18.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2537/2024
Вид
Определение № 2318
Подписан
18.07.2025
В сила
18.07.2025
Състав
Боян Балевски, Кристияна Генковска, Анжелина Христова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.115 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 115, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.115, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2318 гр. София, 18.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002902537 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 57/10.07.2024 г. по в.т. № 68/2024 г. на Бургарския апелативен съд след частична отмяна и частично потвърждаване на р ешение № 375/ 30.11.2023 г. по т . д. № 182/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 58/26.02.2024 г. по същото дело, „Кимтех - България“ ООД е осъдено да заплати на „ЕВО“ ООД възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от 01.09.2020 г. (по част А10 на обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Бургартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница”) в размера от 85 133,75 евро (осемдесет и пет хиляди сто тридесет и три евро и седемдесет и пет евроцента) и искът е отхвърлен за горницата над 85 133,75 евро до 130 244,77 евро ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от завеждането на делото на 17.03.2022 год. до окончателното изплащане, както и в частта на разноските. Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на страната на ищеца „Преспа Инвест“ЕООД.

Касационни жалби са подадени от „Ево“ООД и „Преспа Инвест“ЕООД– в частта на отхвърляне на иска за горницата над 85 133,75 евро до 130 244,77 евро и от „Кимтех - България“ ООД- в частта за осъждане на последното да заплати сумата от 85 133,75 евро.

1

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът е по иск на “Ево“ООД срещу „Кимтех - България“ ООД за заплащане на сумата от 130244,77 евро, представляваща неиздължено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от 01.09.2020 г. (по част А10 на обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Бургартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница”) ведно със законната лихва от завеждането на делото на 17.03.2022 год. до окончателното изплащане.

Установил е, че с договор от 01.09.2020г. „Кимтех - България“ ООД е възложил на ищеца „ЕВО“ ООД извършването на СМР по прокарване на трасета с оптични кабели по части А9 и А10 от обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Бургартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница. Страните по договора са б и л и част от веригата подизпълнители. Дейностите, които е следвало да изпълнява „ЕВО“ООД, са били описани в количественостойностни сметки (КСС), приложени към договора и включват изстрелване на оптичните кабели под налягане в пластмасови тръби с диаметър 40 мм с помощта на специализирана техника (компресор и кабел-джет). Кабелните трасета по част А9 и А10 с дължини съответно от 93 716 метра и 129 968 метра е следвало да бъдат готови за 19 и за 23 дни. Уговореното възнаграждение за СМР е възлизало на 136 205,27 евро без ДДС – за част А9 и на 185 646,72 евро без ДДС – за част А10. Няма спор, че строителният обект е бил завършен и въведен в експлоатация с разрешение от 23.12.2020 г. на ДНСК - София. Предмет на иска са само дейностите по част А10, т. 82 от 2

КСС към договора по директно изстрелване с компресор на оптични кабели на разстояние от 107675,90 метра при обща дължина на трасето от 129968 метра. Уговорената цена за тази дейност е възлизала на 1,008 евро на метър (без ДДС). БАС е констатирал, че „ЕВО“ ООД от своя страна е ангажирал като подизпълнител третото лице-помагач „Преспа Инвест“ ЕООД (посочено и в офертата му към процесния договор).

„Кимтех - България“ ООД е направил две основни възражения – че процесните работи са били изпълнени от други подизпълнители -„Три Ей Хъб“ ЕООД, „Еником – С“ ООД и др., които самият той е ангажирал, а не от ищеца и че процесният договор е бил прекратен по взаимно съглсие поради обективна невъзможност ищецът да изпълни възложените дейности.

Въззивната инстанция след обсъждане на писмените доказателства, свидетелските показания и заключенията по назначената СТЕ е заключила, че договорът за възлагане на СМР между главните страни в процеса не е бил надлежно прекратен. Анализирал е сключения между „Ево“ООД и „Преспа Инвест“ЕООД /подизпълнител на „Ево“ООД/ договор и приемнопредавателен протокол към него, като в последния са описани СМР, изпълнени през периода от 8 ноември – 3 декември 2020 г. вкл. Посочил е, че същите работи представляват текущо изпълнение на възложеното, за което ищецът е изпращал до ответника имейли с отчети за напредък и покана за уреждане на отношенията, връчена на ответника по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на 12.04.2021 г. За процесните СМР „Ево“ООД е издал Фактура № 4000202079 от 11.11.2021 г. на стойност 130 244,77 евро с ДДС. Възложителят не е възразявал срещу периодичните отчети, а е дал отрицателен отговор едва на предложената покана за уреждане на отношенията и е отказал да получи фактурата. Съдът е изтъкнал, че соченият от ответника по иска повод за прекратяването - наложен запор върху вземанията на ищеца съгласно запорно съобщение изх. № 18419 от 06.11.2020 г. по изп. дело № 20207250401090 на ЧСИ Виктор Георгиев, не е от естество да препятства изпълнението на поетото от „Ево“ООД основно задължение по договора за извършване на СМР, а единствено е провокирал по-ранното усвояване на получения аванс с издаването на нулеви салда по фактури от 01.11.2020 г. и 30.12.2020 г., касаещи СМР по част А9 от договора /извън предмета на иска/. Въззивният съд е акцентирал, че според изслушаната счетоводна експертиза тези фактури са били включени в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС и на двете 3 страни. Ответникът е приел и платил и фактури от 30.11.2020 г. и от 02.11.2021 г., издадени от свързано с ищеца лице - „Три Ей Хъб“ ЕООД (със същия управител) за други СМР по договора, които са извън процесните - тестване за проходимостта на тръбите по трасето по част А10 (преди монтажа на кабела) и изстрелване на кабели в участък от трасето по част А9. Тези обстоятелства според съда по-скоро указват стремеж към запазване на договора с извършване на разплащания при избягване на наложения изпълнителен запор.

По отношение изпълнението на работите съдът е посочил, че о тчетите за напредъка са б и л и анализирани от изслушаната съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че изпълнените СМР са дело на ангажирания от ищеца подизпълнител „Преспа Инвест“ ЕООД.

Доказателствата според вида в тази насока са, че това лице е било допуснато до работната площадка и е разполагало с данни за уникални номера на кабелните барабани, предназначени за пространствата между отделните комуникационни шахти по две успоредни трасета (FOC1 и FOC2). Преценени са били и кореспондиращите в тази връзка показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели П. П. и Енчо Георгиев. За получаването на готовите за монтаж сертифицирани кабели от „Преспа Инвест“ ЕООД според съда свидетелства и електронната корепонденция, приложена към допълнителната искова молба. Изложени са съображения, че ответникът не е ангажирал убедителни насрещни доказателства, от които да се обосноват противоположни изводи. Намерил е, че от представения от тази страна договор с „Еником – С“ ООД от 18.11.2020 г. за осигуряване на ръководен персонал и техника за изстрелване на кабели, както и от издадените от изпълнителя фактури не може категорично да се заключи, че са били извършени СМР, идентични с процесните. Същото се отнася и за коментираните от счетоводната експертиза дейности по изстрелване на кабели, платени от ответника „Кимтех - България“ ООД към неговия пряк възложител „Балкан МВ“ ЕООД по Фактура № ********** от 30.11.2021 г. на стойност 57 240 лева, издадена във връзка с дейности на други подизпълнители- „Северни води“ ООД и „Ситиком Рила“ ЕООД. БАС е посочил, че от показанията на свидетелят Г. А., служител на „Балкан МВ“ ЕООД, само най-общо се установява извършени от трети лица СМР и не се влиза в детайли по отношение на описаните в отчетите дейности.

4

В заключение въззивната инстанция е приела, че след като не е възразил по своевременно отчетената от ищеца работа по изстрелване на кабели за част А10, т. 82, ответникът следва да я заплати. Конкретно относно изпълнението съдът е счел, че съставеният между „ЕВО“ ООД и третото лице– помагач „Преспа Инвест“ ЕООД приемно-предавателен протокол от 14.01.2021 г. относно СМР, изпълнени през периода 8 ноември – 3 декември 2020 г. вкл., следва да бъде ценен, само доколкото не противоречи на коментираните отчети за напредък. Посочил е последният от тях - от 29.11.2020 г., който има обобщаващ характер и съдържа информация за изпълненото до този момент по две паралелни трасета с оптични кабели - FOC1 и FOC2. Позовал се е на заключението на СТЕ, че цифровите обозначения на комуникационните шахти по тези трасета са сходни, както и че всички СМР по посочения предавателен протокол, които са изпълнени след 29.11.2020 г., не са отчетени и за тях ответникът не дължи плащане. Въззивният съд е уточнил, че се касае до СМР по редове от № 30 до № 42 вкл. от протокола и от издадената към ответника фактура от 11.11.2021 г. От друга страна СМР по редове № 22, 23 и 29 от същите документи не са обозначени в обобщаващия отчет от 29.11.2020 г. като надлежно изпълнени. Затова и за тях е приел, че не се дължи възнаграждение.

Подлежат на заплащане останалите СМР по изстрелване на оптични кабели по част А10, т. 82 от договора, които касаят участъци с обща дължина 70381,74 метра. Намерил е, че издаването на фактурата за тези СМР след срока по чл.

113, ал. 4 от ЗДДС се санкционира единствено по административен ред и това обстоятелство не води до извод за неизвършването им Така въз основа на уговорената цена от 1,008 евро на метър без ДДС ответникът е осъден да заплати на ищеца 70944,79 евро без ДДС или 85133,75 евро с ДДС. БАС е приел, че уважаването на иска не се влияе от начина, по който ищецът и третото лице – помагач са уредили разплащанията помежду си, нито пък от издаването на фактури по сключения между тях договор. Представеното пред настоящата инстанция кредитно известие към една от фактурите (основано на споразумение за обезщетяване на вреди) също е било прието за ирелевантно за спора.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Кимтех - България“ ООД поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли действието на договор за изработка, сключен между търговци, в писмена форма, и в който фигурира клауза, че измененията и допълненията в него се извършват в писмена форма, 5 да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните чрез техни конклудентни (изрични или мълчаливи) действия или бездействия, аргумент от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 2 ТЗ?; 2/ Представлява ли доказателство и допустимо ли и е чрез проформа фактура, която не е декларирана и не включена в справка декларация и в дневниците за покупка и продажба, водени по ЗДДС нито от издателя й, нито от получателя, и във връзка с която не е бил съставен окончателен данъчен документ, надлежно да се удостовери сключването и изпълнението на сделка с предмет, посоченото в нея основание за издаването й?; 3/ Правилото на чл.115 от ЗДДС императивно ли е, и в тази връзка допустимо ли е кредитно известие да се издаде на основание различно от изчерпателно изброените две основания в чл.115 ЗДДС, а именно: при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка?;