Определение № 217 от 21.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000249 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 17237/08.05.2026 г. от Н. Г. С., ЕГН ********** от *** - чрез адв. А. И., със съдебен адрес: ***, против определение №647 от 05.05.2026г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по търг.д. № 127/2026г. по описа на същия съд, с което е спряно производството по делото, до приключване на производството по досъдебно производство ДП №**/**г. по описа на Отдел „Разследване“ при Столична дирекция на вътрешните работи, наблюдавано по пр.пр. №**/**г. на Софийска районна прокуратура с влязъл в сила акт. Претендира се отмяна на обжалваното определение като се твърди неговата незаконосъобразност.

Препис от жалбата не е връчен на ответника, доколкото актът е постановен, преди все още да е пристъпено към извършване на размяна на книжа.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение №647 от 05.05.2026г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по търг.д. № 127/2026г. по описа на същия съд, е спряно производството по делото, до приключване на производството по досъдебно производство ДП №**/**г. по описа на Отдел „Разследване“ при Столична дирекция на вътрешните работи, наблюдавано по пр.пр. №**/**г. на Софийска районна прокуратура с влязъл в сила акт.

Първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата, на които се основава предявения иск, представляват престъпни такива – причиняване на телесни повреди при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата. Приел е, че от установяване на тези обстоятелства с влязъл в сила акт зависи разглеждането на правния спор - предмет на т.д. № 1

127/2026г. по описа на ОС – Пловдив.

Този извод на съда не може да бъде споделен. Към настоящия момент – видно от писмо изх.

№ПОЗМ11195/от 28.04.2026г. на СДВР – Отдел „ Разследване“ и приложената към същото Справка по образуваното досъдебно производство №**/**г. по описа на СДВР разследването все още не е приключило като по него като обвиняем е привлечен Д.Д.В..

Следователно на този етап все още не е налице висящо съдебно производство, до приключване на което с влязъл в сила акт да бъде спряно евентуално на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството против застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди вследствие ПТП. Възможно е дори досъдебното производство да не приключи с обвинителен акт, който да бъде разглеждан от съда. Към настоящия момент предпоставки за спиране на производството по делото, поради висящ, разглеждан в съд, преюдициален спор не са налице. Доколкото наказателното производство не е в съдебна фаза и не е сигурно, че такава изобщо предстои, предпоставките за спиране, поради висящ в същия или друг съд обуславящ спор, не са налице. В този смисъл е и Определение №290/01.09.2020г. по т.д.

№1303/2020г. на ВКС, I т.о.

Като правно основание за спиране на производството е посочена разпоредбата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти. Евентуалното несъответствие, при влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл, е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол - арг. от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и становището в съдебната практика, което настоящия състав споделя - Определение по т.д. №2075/13 г. на II т.о., Определение №43/08.02.2017 по гр.д. №168/2017 на ВКС, III г.о.

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Следва да се отмени обжалваното определение №647 от 05.05.2026г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по търг.д. № 127/2026г. по описа на същия съд, с което е спряно производството по делото, до приключване на производството по досъдебно производство ДП №**/**г. по описа на Отдел „Разследване“ при Столична дирекция на вътрешните работи, наблюдавано по пр.пр. №**/**г. на Софийска районна прокуратура с влязъл в сила акт, а делото да се върне на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №647 от 05.05.2026г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по търг.д. № 127/2026г. по описа на същия съд, с което е спряно производството по делото, до приключване на производството по досъдебно производство ДП №**/**г. по описа на Отдел „Разследване“ при Столична дирекция на вътрешните работи, наблюдавано 2 по пр.пр. №**/**г. на Софийска районна прокуратура с влязъл в сила акт.

ВРЪЩА делото на Окръжен съдопроизводствените действия по делото. съд

–

Пловдив за продължаване на

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Миглена Площакова

Съдът спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес.

Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца чл. 300 от ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента.

Относими в случая са и разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в т. 2 на Тълкувателно решение № 5/2006 г. по т. д. № 5/2005 г., според които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл. 182, б. "д" от ГПК /отм., сега чл. 229, ал. 1, т. 5/. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Според нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВл. тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

3

В случая, правилното решаване на спора зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите и този факт не може да бъде установен инцидентно в гражданския процес по повод разглеждането на иска, с оглед нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК. Недопустимо е гражданският съд да установява инцидентно осъществяването на деликт от страна на водача на посочения автомобил, при положение че този деликт /виновно, противоправно и вредоносно деяние, довело до причиняване на смърт/ изцяло покрива състава на престъплението, за което се води разследването – чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Решаващ аргумент за извода, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т.

5 от ГПК, не е образуваното досъдебно производство срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, а пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача, сочен за причинител на вредите, и деянието, за което е предприето наказателно разследване срещу този водач и за което му е повдигнато обвинение.

Това е разяснено и в мотивите към ТР № 7/2013 г. ОСГК на ВКС гражданският съд, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, вкл. и по повод преюдициално правоотношение. Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените по-горе хипотези по чл. 125, ал. 5 ГПК, той задължително спира производството по чл. 229, ал.

1, т. 5 ГПК, аналогичен на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК от 1951 г. (отм.).

Застъпвам становището, че е обективно невъзможно ако едно лице при управление на моторно превозно средство наруши правилата за движение по пътищата и причини вреди другиму, които се изразяват в средна или тежка телесна повреда, респ. смърт, това деяние да представлява деликт, но да не съставлява престъпление, тъй като съставът на престъплението по посочената разпоредба от НК напълно съвпада, идентичен е, с фактически състав на деликта.

Още повече, че при настоящия случай в наказателното производство в досъдебната му фаза вече е привлечено обвиняемо лице и това е същото лице, за което в исковата молба се твърди, че противоправно е нарушило правилата за движение по пътищата и е причинило вреди на ищцовата страна.

Поради изложеното считам, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е спрял производството по делото, приемайки че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

4