Определение № 3742 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3742 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502816 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877, чрез мл.адв. В. Б.-К., против Определение № 8559/02.07.2025г., постановено по гр.д.№ 10408/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 59572/28.05.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 2102/01.05.2025г. по гр.д. № 10408/2023г. по описа на ПРС - XXIII гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да не се присъжда адвокатско възнаграждение за мл.адв.Т. Д., а при условията на евентуалност да се приеме за основателно възражението, за намаление на определеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

От насрещната страна мл.адв.Т. Д., пълномощник на А. Д. Д., ЕГН – **********, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С Решение № 2102/01.05.2025г. по гр.д. № 10408/2023г. по описа на ПРС - XXIII гр.с. е осъдено „Ай Ти Еф Груп” АД да заплати на мл.адв.Т. Д.

1 сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца А. Д. Д. безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

От „Ай Ти Еф Груп” АД е подадена Молба с вх. № 59572/28.05.2025г. за изменение на Решение № 2102/01.05.2025г. в частта за разноските, както е посочено по-горе.

От мл. адв.Т. Д. е депозиран писмен отговор, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, с Определение № 8559/02.07.2025г., излага основни съображения, че е изложил подробни мотиви за определяне размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди по делото. Взел е предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и множеството еднотипни дела с идентичен предмет в РС – Пловдив между същите страни, което обуславя и идентичност на осъществяваната защита по всички тях.

С подадената частна жалба от „Ай Ти Еф Груп” АД са направени възражения за неправилност на атакуваното определение. Позовава се на ТР № 6/06.11.2012 г., тълк.д. №6/2012 г., т. 1, ОСГТК, с което е постановено, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение могат да бъдат присъдени само когато е доказано извършването им, като в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Поддържа, че по делото не е бил представен Договор за правна помощ с адв. Д., нито е представено доказателство за извършено плащане на адвокатското възнаграждение.

Относно посоченото, че разноските за адвокатското възнаграждение са определени „по реда на чл.38 от ЗАдв.“, дружеството поддържа, че съгласно цитираната разпоредба - адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл.

38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. В разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. Лица, които имат право на издръжка; 2. Материално затруднени лица и 3. Роднини, близки или на друг юрист. В този смисъл, дружеството посочва, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в 2 хипотезата на оказаната от него безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1/.да е представен Договор за безплатна правна помощ и съдействие с някое от лицата, посочени в т.1 до т.3 на ал. 1, и 2/.в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.

На следващо място, дружеството счита, че за да е валидно отправено искането за присъждане на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство респективно искането за изменение на решението в частта за разноските, в Договора за безплатна правна помощ и съдействие е задължително посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗАдв. Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 от ЗА не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено конкретно основание от изчерпателно изброените такива.

В процесния случай, адв. Д. не бил представил по делото Договор за правна защита и съдействие. От съдържанието на пълномощното не проличавало недвусмислено, че е оказана безплатна адвокатска помощ от адв.

Д., а и това би следвало да се докаже с договор, който съдържа изрична клауза за безвъзмездност, нито става ясно кое от условията по чл. 38, ал. 1 ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска помощ е налице.

Според разясненията, дадени с т.11 на същото ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГТК, "след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително във връзка с претенциите за съдебни разноски по чл. 78 от ГПК. Тази забрана обезпечава приложението на основните принципи на гражданския процес равенство, равно право на защита и състезателност, установени в чл. 8 и 9 от ГПК. Макар и акцесорна, претенцията за разноски, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и индивидуализирано до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция."

Доказателство за направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Д. не са били представени нито с исковата молба, нито 3 с последващи молби или по друго време преди приключване на устните състезания на съдебното заседание. Освен липсата на договор за правна защита и съдействие с адв. Д., се констатирала и липса на списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че адвокатско възнаграждение следва да се присъди на процесуалния представител на насрещната страна, то в такъв случай посочват, че в Районен съд - Пловдив от А. Д. Д. са образувани множество идентични претенции срещу различни небанкови финансови институции. Налице е идентичност на предмета на делата - договори за потребителски кредит с идентични по съдържание договорни клаузи, което личи и от пълната повторяемост на исковите претенции във всяка една искова молба. Касаело се за множество еднотипни дела, които предполагат идентична предварителна подготовка. В РС – Пловдив имало образувани и други дела от А. Д. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД с идентичен предмет, всички по описа на Районен съд-Пловдив: гр. д. № 6913/2022 г., гр. д. № 6914/2022 г., гр. д. № 15514/2022 г., гр. д. № 15515/2022 г., ч. гр. д. № 11825/2023 г. и гр. д. №10408/2023 г., ч. гр. д. № 11828/2023 г., ч. гр. д. № 11830/2023 г. и гр. д. № 9370/2023 г. Всичко това водело до извода, че ищецът целенасочено е теглил кредити, които след това е погасявал доброволно, включително, заплащайки сумите във връзка с атакуваните от него клаузи, за да може след това да предявява искове за прогласяване нищожността на клаузите и връщане на даденото по договорите, съответно с цел генериране на адвокатски възнаграждения. Това поведение, макар и незабранено от закона, води до злоупотреба с права според чл. 57, ал. 2 от КРБ и накърняване на добрите нрави, ако е съпроводено с неоправдано увеличаване на разходите за ответника, в случая за съдебни разноски от претендираните адвокатски възнаграждения и държавни такси. Предвид цената на исковете се достигало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковите суми, поради което и можело да се приеме, че предявяването на такива претенции представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. В конкретния случай с присъждане на адвокатското възнаграждение по гражданското дело в размер на 400 лв. се надхвърлял над 3 пъти материалния интерес на иска.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е 4 изцяло неоснователна.

Исковата претенция е заведена от А. Д. Д., чрез адв.***, против „Ай Ти Еф Груп” АД на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 129,60 лв. – недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит с № 226126/15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.03.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 8149/17.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11825/2023г. по описа на СРС. Районният съд е уважил иска до размера на 120,96 лв. и е отхвърлил за разликата над 120,96 лв. до пълния предявен размер от 129,60 лв. За процесуалното представителство на мл.адв.

Т. Д. към делото е приложен ДПЗС /на л.122/. С чл.3, ал.1 от Договора е записано, че – тъй като доверителят е материално затруднен и няма финансова възможност да заплати адвокатското възнаграждение, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., изпълнението на възложеното процесуално представителство ще се оказва безплатно, като на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждението ще бъде определено от съда.

В мотивите на Решение № 2102/01.05.2025г. е записано, че се определя адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. минимален размер, отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Въззивният съд намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е адекватно определен, доколкото е видно от приложения ДПЗС /на л.71/, че дружеството е уговорило с адв.*** и заплатило в брой за процесуално представителство по делото сумата 480 лв., като видно е и от приложеното ч.гр.д.№ 11825/23г., че е уговорена и заплатена в брой сумата в размер на 400 лв. по заповедното производство. Двете суми са описани от дружеството и в Списък за разноските по чл.80 от ГПК /на л.71-гръб по гр.д.№ 10408/23г./. По отношение на възражението, че не бил представен Договор за правна помощ с адв. Д., същото е неоснователно, защото, както се посочи по-горе, ДПЗС е приложен на л.122 с пояснение, че лицето е материално затруднено и няма финансова възможност за плащане, които обстоятелства не са били оспорени.

Мл.адв.Д. лично е представил и Списък за разноските по чл.80 от ГПК /на л.144/. Не е налице и хипотеза за злоупотреба с доверие, тъй като делата, 5 които са заведени са с различен предмет и освен това са свързани с договори, подписани и от дружеството.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 8559/02.07.2025г., постановено по гр.д.

№ 10408/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6