Определение № 855 от 05.09.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. ХАСКОВО, 05.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500690 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.248, ал.3 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Д. С. П., АК-Хасково преупълномощен от адв. М. К. С. от АК-София, пълномощник на „ГРУП ДАБАЛЮ ЕНТРЪПРАЙС“ ЕООД ЕИК 203486171 с. Лозен, Община Любимец чрез управителя М. Д. и на М. Д. П. срещу определение № 383/15.05.2025 г. по гр.дело № 1028 /2024 г. по описа на РС-Свиленград.

С определение № 383/15.05.2025 г. на Районен съд- Свиленград по гр.дело № 1028 /2024г. съдът допълва диспозитива на постановеното по делото определение № 177/06.03.2025 г. както следва : ОСЪЖДА "УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС", дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на Република литва, с регистрационен № 305576227 и адрес: Литва, град Вилниюс, ул. „Гедимино“ № 27 да заплати на „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД, с ЕИК 203486171 и на М. Д. П., с ЕГН ********** и адрес:

********** сумата 600,00 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението се обжалва в частта в която присъдените разноски са намалени.

Считат определението за неправилно и незаконосъобразно и молят въззивния съд да го отмени по изложените в частната жалба съображения.

В жалбата се твърди, че след като в исковата молба не е направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът не е следвало въобще да намалява същото. Разпоредбата на чл.78, ал. 5 от ГПК предвижда възможността за намаляване на адвокатското възнаграждение да не се извършва служебно, а само по изрично заявено възражение от другата страна в процеса. Направеното с отговора на искането по чл. 248 от ГПК възражение за прекомерност не изпълнява изискването на чл.78, ал. 5 от ГПК и не може да се счете за своевременно заявено. На второ място като основание за намаляването на размера на разноските посредством неприсъждане на исканото и заплатено възнаграждение съдът е посочил, че били налице още две дела гр. дело № 1021/2024 г. и гр. дело № 1029/2024 г., по които адв.С. е пълномощник на страните и отговорите били идентични. Следва да отбележим обстоятелството, че по всички заведени от „УАБ Хеви Файненс заповедни производства срещу доверителите ни заявленията са изготвени и подадени от един и същи адвокат, като присъдените в заповедните производства по образуваните ч.гр.д. по описа на 1

PC - Свиленград са присъдени в пълният им искан размер, искан съобразно с определените минимуми на адвокатските възнаграждения, в изменената Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /заглавие изменено с ДВ бр.14 от 18.02.2025 на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения/. Недопустимо било възнаграждението да се намалява във връзка с други дела, доколкото същите нямат отношение към настоящото, а и отговорите не били идентични. Считат, че с определението категорично се нарушава принципа на справедливост и на равенство между страните, тъй като съдът влиза в ролята на адвокат на ищеца, какъвто същият вече е упълномощил и в нарушение на разпоредбите на ГПК, определящи състезателното начало в процеса.

Отговорът е довел явно съда до извода за дерогирана подсъдност между страните. Решение от 23.10.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С 428/16 на СЕС не отменяло националното задължение на съдилищата да прилагат вътрешното право, поради което считат,че съдът е следвало да го съобрази с приетата от Висшия адвокатски съвет наредба № 1/2004 г., която е действащ подзаконов нормативен акт, който се ползва с презумпция за законосъобразност и валидност и е задължителен за прилагане от съдилищата. Нормативният акт не е отменен, обявен за нищожен, противоконституционен или дерогиран от български съд и съгласно принципа на правна сигурност, съдът е длъжен да го прилага, освен ако не е сезиран конституционния съд или няма изрична дерогация от националния законодател. Решението на СЕС по дело С-438/22 също не отменя националното задължение на съдилищата да прилагат валидното вътрешно право, особено при липса на законодателна промяна.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от „УАБ ХЕВИ

ФАЙНЕНС“,дружество вписано в регистъра на юридическите лица на Република Литва с per. № 305576227, със седалище и адрес на управление гр. Вилнюс, ул.“Гедимино № 27, представлявано от директора Л. Н., чрез адвокат Г. Д., САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

СЪДЪТ след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС- Свиленград е образувано по искова молба от „УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС“ дружество вписано в регистъра на юридическите лица на Република Литва с per. № 305576227 с която срещу „ГРУП ДАБАЛЮ ЕНТРЪПРАЙС“ ЕООД ЕИК 203486171 с.Лозен, Община Любимец чрез управителя М. Д. и на М. Д. П. са предявени искове с правно основание чл.422,вр.чл.415 ГПК с цена : 4221,09 евро- главница,1345,86 евро- договорна лихва,282,36 евро – лихва за забава.

С определение№177//06.03.2025г. РС- Свиленград прекратява производството по гр.дело № 1028/2024 г. по описа на съда, поради липса на компетентност и обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 860/2024 г. по описа на РС- Свиленград. Определението е влязло в сила на 31.03.2025 г.

С обжалваното определение постановено в производство по чл.248 ГПК първоинстантционият съд приема, че между размера на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение и усилията на защитата при упражняването на процесуалните им права има значително несъответствие. За да определи размер на адвокатското 2 възнаграждение от 600,00 лв., по 300,00 лв. за всеки от ответниците, съдът приема, че по делото липсва правна и фактическа сложност, като извършените от процесуалния представител на ответниците процесуални действия се свеждат до подаване на отговор на исковата молба. В съда имало три образувани дела, по които пълномощникът на ответниците подал идентичен отговор на исковите молби и по всяко едно от трите дела всеки от ответниците е платил адвокатско възнаграждение.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд изцяло споделя първоинстанционния съд. изводите на

При определяне на адвокатско възнаграждение е взето предвид обстоятелството, че ответниците и процесуалния им представител не са присъствали в с.з. и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства. Съдът е отчел положения от пълномощника на ответниците труд, който в случая е минимален и се свежда по подаването на отговор на исковата молба. По делото не се е провело нито едно съдебно заседание, респ. не са събирани доказателства. Процесуалните действия извършени от процесуалния представител на ответниците се свеждат до подаване на отговор на исковата молба, като пълномощникът на ответниците е подал идентичен отговор и на още две искови молби, като по всяко едно от трите дела всеки едни от ответниците е платил адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е съобразил и възприетия от законодателя в правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото принципен подход, че определянето на разноските следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и с принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретния казус, както и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив и пропорционален размер на подлежащите на възстановяване разноски, като е взел предвид предмета на спора, неговата цена и положения от процесуалния представител на ответниците труд за защита на съответното право. В този смисъл доводите на жалбоподателите, че следва да се присъди по - високо адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователни.

С оглед изложеното определение № 383/15.05.2025г. на Районен съд- Свиленград по гр. д. № 1028/2024 г., по описа съда, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №383/15.05.2025г. на Районен съд- Свиленград 3 по гр. д. № 1028/2024 г., по описа съда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4