Решение № 109 от 20.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кърджали, 20.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200278 по описа за 2023 година Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ********/ 17.02.2023г. издадена от инспектор в сектор ПИП при ОДМВР- К. К. В..

Жалбоподателят Н. Т. твърди, че атакуваната заповед е неправилна и законосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени. В съдебно заседание жалбоподателят Т. се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество оспорва заповедта като неоснователна предвид на това, което се съдържа в жалбата на д-р М.. В нея нямало никакви данни за извършено престъпление от Н. Т., поради което на по- късен етап и Районна прокуратура- Кърджали отказва да образува досъдебно производство. Не е имало опасност лицето да извърши някакво престъпление или да се укрие. Настоява, че заповедта е неправомерно издадена, тъй като е поставила жалбоподателя в унизително положение.

Моли съда да отмени заповедта, защото няма както юридически, така и морални основания. Жалбоподателят Н. Т. настоява, че нищо не е предполагало да бъде задържан в полицейско помещение за срок до 24 часа.

1

Счита, че спрямо него е проявена несправедливост, с оглед на което моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени заповедта за задържане.

Ответникът по жалбата К. В.- инспектор в сектор ПИП при ОДМВРК.,редовно призован не се явява, но чрез юрисконсулт счита жалбата за неоснователна. В ход по същество настоява, че обжалваната заповед не страда от пороци, тъй като същата е издадена от компетентен полицейски орган, който черпи правомощията си от ЗМВР, спазени са административно производствените правила и материално правните разпоредби. Пледира, че не са налице нито едно от сочените отменителни основания, тъй като е налице конкретна цел за издаването на оспорената заповед, а именно провеждане на определени оперативно- издирвателни мероприятия. Към момента на задържането са били налице безспорни доказателства за съпричастност на задържаното лице с подадения заявителски материал, при което полицейският орган е имал безспорни данни за евентуално престъпление и съпричастност на жалбоподателя към него. Моли съда да потвърди изцяло заповедта за задържане, а жалбата бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 16.02.2023г. д-р М. Х. М. подала жалба до Министъра на вътрешните работи с копие до Директора на ОДМВР- Кърджали и Окръжна прокуратура- Кърджали, в която сочи следното: уплашила се от поведението на Н. Т., който я посетил на 13.02.2023г. на работното й място в „И. о.“ при МБАЛ „Д-р Ат.Д.“ в гр.К., при което се притеснила за живота и здравето си, тъй като вербално и с думи била обвинена от Н. Т. за смъртта на съпругата му; от тази среща тя била силно притеснена за неговото състояние, което било възбудено и агресивно, при което можели да се отключат действия, които да бъдат заплаха за живота и здравето й; разбрала, че това лице бил военен и вероятно притежавал оръжие; след случилото се започнала да приема лекарства и променила маршрута си на движение. С подадената жалба моли незабавно да се извърши проверка на изложеното от нея и при нужда да се вземат незабавно мерки. По повод на тази жалба било образувано *****/ 17.02.2023г. и започнала проверка, при която били снети писмени обяснения същия ден от М. М., Н. Т. и от други лица. По повод установеното ответникът по делото К. В. в качеството му на инспектор в сектор ПИП при ОДМВР- Кърджали, съгласно 2

Служебна бележка рег.№ *******/ 08.03.2023г. издадена от ОДМВРКърджали, издал Заповед за задържане на лице рег.№ *******/ 17.02.2023г., с която Н. А. Т. от гр.К. е задържан в 18.50ч. за срок до 24 часа за извършено престъпление по чл.144 ал.2 от НК, за това, че на 13.02.2023г. в гр.К. в МБАЛ „Д-р А. Д.“ гр.К. е отправил закани за физическа саморазправа спрямо лицето М. Х. М. от гр.К.- лекар в МБАЛ „Д-р А. Д.“ гр.К., по повод изпълнение на службата й, с което възбудил основателен страх у М.. Тази заповед е връчена на задържаното лице, което е било освободено на следващия ден в 13,00ч. По повод на задържането на Н. Т. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 17.02.2023г., освидетелстван е в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Д.“- К. обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 17.02.2023г., както и е уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.141 ал.2. По повод преписка № *****/ 17.02.2023г. по описа на ОДМВР- Кърджали била извършена проверка, която приключила с Постановление на Районна прокуратура- Кърджали от 22.02.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство.

Цялата тази фактология се установи на база всичките събрани по делото писмени доказателства, на които съдът дава вяра, тъй като са еднопосочни, последователни и логични.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, 3 посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с престъпление по чл.144 ал.2 от НК, а именно за това, че на 13.02.2023г. в гр.К. в МБАЛ „Д-р А. Д.“ гр.К. е отправил закани за физическа саморазправа спрямо лицето М. Х. М. от гр.К.- лекар в МБАЛ „Д-р А. Д.“ гр.К., по повод изпълнение на службата й, с което възбудил основателен страх у М..

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл.144 ал.2 от НК, което е наложило извършване на проверка по случая за изясняване на фактическата обстановка по подадената жалба от М. М. на 16.02.2023г. във връзка с евентуална съпричастност на жалбоподателя Т., авторство и съставомерност. Това е така, тъй като нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН- административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За 4 прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, което в случая е налице с подаване на жалбата от М. М. на 16.02.2023г., по която е образувана преписка с № *****/ 17.02.2023г. по описа на ОДМВР- Кърджали, които обстоятелства са вписани и в обжалваната Заповед за задържане. За това задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Издадената заповед се явява издадена при наличие на фактическо основание- подадена жалба от М. М. от 16.02.2023г., по която е образувана преписка в ОДМВР- Кърджали, с което е изпълнено изискването на чл.170 ал.1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност.

На следващо място задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла 5 да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин- за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая от доказателствата по делото се установява каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно превантивна- да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да извърши друго престъпление, както и още на този ранен етап по образуваната преписка в ОДМВР- Кърджали да се даде възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая са били налице данни за престъпление от общ характер описано като закана спрямо длъжностно лице, а именно лекар, при и по повод изпълнение на службата, което е посочено да е изпълнено словесно, поради което е било оправдано и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната принудителна административна мярка. Тук стои и обстоятелството, че с оглед изнесените в жалбата данни за недоброто психично здраве на евентуалния извършител по повод на настъпилата смърт на съпругата му и данни за отправени закани срещу лекуващият я лекар, е имало вероятност тези закани да бъдат осъществени. Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателят Н. Т. е разполагал с оръжие, за което и пострадалото лице е имало знание, и което е можел да използва. И поради този факт е било наложително прилагането на принудителна административна мярка по отношение на Н. Т..