Решение № 7038 от 17.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17.10.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия

КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар А.Пашова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №920 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №920/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №458480 от 23.07.2018 г постановено по гр.д.№26048/2017 г на СРС , 65 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на въззивника с правно основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъдят П.П.П. ЕГН ********** и М.Ц.П. ЕГН ********** *** да му заплатят солидарно разликата над 1003,36 лева до предявения размер от 1588,93 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент

№64 в гр.******за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 27.04.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; и да му заплати сумата от 94,17 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2014 г – 17.06.2016 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г / след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни известия и обща фактура ; и едва след това се начисляват лихви за забава . Давността за задълженията от общата фактура от 31.07.2014 г започва да тече след 15.09.2014 г , като тази фактура касае периода м.11.2013 г до м.04.2014 г . По чл.32 ал.1 от ОУ /2008 г / лихвите за забава текат след изтичане на 30-дневен срок от периода , за който се отнасят .

Има издадени протоколи на съответните дати , но съдът не е указал да се представят по делото . Част от претендираните суми за главница представляват дялово разпределение и върху нея също се дължат лихви за забава от датата на „качването“ на фактурата на сайта на дружеството .

Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Решението на СРС е правилно и са заплатили задълженията си по него .

Третото лице “Н.” ЕАД не взема становише по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.08.2018 г, поради което въззивната жалба от 17.08.2018 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично иска за главница и изцяло иска за лихви за забава СРС е приел следното . Искът е предявен на 27.04.2017 г , поради което при прилагане на 3-годишна погасителна давност за периодични вземания и съобразяване на чл.33 ал.1 , 6 от ОУ /2008 г / на ищеца погасени по давност са задълженията за периода м.05.2013 г – м.02.2014 г По отношение на задължението за м.03.2014 г се прилагат ОУ /2014 г / и СРС е приел , че задължението е станало изискуемо на 01.04.2014 г и също е погасено по давност .

Ежемесечното публикуване на интернет страницата представлява покана от кредитора до длъжника и с аргумент от чл.114 ал.2 ЗЗД трябва да се счита , че давността тече от деня на възникване на задължението . Не се дължат лихви за забава върху погасената по давност главница , а от отношение на периода 04.2014 г – 04.2015 г не са представени доказателства за публикуване на обща фактура на интернет сайта на ищеца .

Решението на

СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно от настоящия съд . Първоинстанционният съд законосъобразно е счел , че задълженията за периода м.05.2013 г – м.03.2014 г са погасени по давност , като не следва друго от издаване на обща фактура от 31.07.2014 г. Издаването на обща фактура не изменя падежа на периодичните вземания по прогнозните фактури / независимо дали по ОУ-2008 г или по ОУ-2014 г / .

Посоченото от въззивника за начисляване на лихви за забава по ОУ-2014 г е вярно , но по тези ОУ има различие между падежа на вземанията по прогнозните сметки и датата , от която се начисляват лихви за забава върху задълженията . Изрично е предвидено , че лихви за забава върху прогнозни сметки не се начисляват , но самите прогнозни сметки са с ежемесечен падеж т.е. издаването на обща фактура е неотносимо към давността върху прогнозните сметки , а има значение само за давността върху изравнителната сметка и то ако същата е „за доплащане“ . Суми за дялово разпределение не са претендирани с исковата молба .

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел и че ищецът не е доказал иска си за лихви за забава . Върху погасени по давност главници за не се дължат и лихви за забава . За периода 04.2014 г – 04.2015 г не са представени доказателства за публикуване на обща фактура на интернет сайта на ищеца .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №458480 от 23.07.2018 г постановено по гр.д.№26048/2017 г на СРС , 65 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъдят П.П.П. ЕГН ********** и М.Ц.П. ЕГН ********** *** да му заплатят солидарно разликата над 1003,36 лева до предявения размер от 1588,93 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №64 в гр.******за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 27.04.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; и да му заплати сумата от 94,17 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2014 г – 17.06.2016 г ; както и в частта за разноските .

Решението е постановено при участието на “Н.” ЕАД като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ********* .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.