Определение № 6061 от 11.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51987/2025
- Вид
- Определение № 6061
- Подписан
- 11.02.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6061 гр. София, 11.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110151987 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ******, ЕГН **********, с адрес ***********, чрез *********, член на ********, с личен № *********, със служебен адрес *********** срещу **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от ********** (като правоприемник на ***********), отрицателен установителен иск за признаване установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания (съгласно уточняваща молба с вх. № ******* към исковата молба): 1 250 лв. (639,11 евро), представляваща частичен иск от сумата 3850,93 лв.
(1 968,95 евро), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно погасяване на задължението, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***********, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ******** по описа на **********, с рег. № ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за изискване на препис от изпълнително дело № ******** по описа на **********, с рег. № ***, съдът намира за основателно и следва да уважи.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК, **********, с рег. № *** **** и с район на действие *****, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото заверен препис на изпълнително дело № ******** ДА СЕ ИЗПРАТИ на *** ***, с рег. № *** **** и с район на действие *****, с 1 препис от определението за неговото задължаване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.03.2026 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № ***********, *** и изпълнителен лист от 30.01.2014 г. ищецът и *********, са осъдени да заплатят на *******, следните суми: 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г.; 347,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. Сочи, че ответникът е универсален правоприемник на ***********. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 02.07.2015 г. е образувано изпълнително дело ******** при **********. Твърди, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност. Посочва, че в периода от 2015 г. до 2020 г. не са предприемани действия по принудително изпълнение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С първоначално депозираната искова молба ищецът е формулирал петитум за признаване установено недължимостта на сумата от 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г.; 347,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. С уточняваща молба с вх. № ******* /л.22/, преди изпращане на исковата молба на ответника за отговор, ищецът е посочил, че оспорва дължимостта на 1 250 лв., представляваща частичен иск от сумата 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно погасяване на задължението и в тази връзка е формулирал нов петитум.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявения иск. Прави искане разноските да останат в тежест на ищеца и развива подробни съображения в насока, че не е дал повод за завеждане на делото. Посочва, че единственото изпълнително действие срещу длъжника е наложен запор на вземания от 01.12.2015 г., след която дата не били предприемани никакви действия и изпълнителното дело било прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция. Счита, че на практика е липсвало висящо изпълнително дело, поради което отново посочва, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, 2 вр. 124 от ГПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № ***********, *** и изпълнителен лист от 30.01.2014 г. ищецът и *********, са осъдени да заплатят на *******, следните суми: 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г.; 347,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението; че ответникът е универсален правоприемник на ***********; че въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 02.07.2015 г. е образувано изпълнително дело ******** при **********; че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист са погасени по давност.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 ГПК е да докаже правния си интерес от предявяването на иска, в частност наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК е да докаже наличието на факти, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на погасителната давност, в случай че твърди такива.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият 3 му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4