Определение № 181 от 09.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600236 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по жалби лично от осъденото лице Т. И., и от процесуалния му представител адвокат С. И., срещу определение в протокол Рег.№ 668/25.06.2026 г. по ЧНД № 779/26 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

В жалбите се твърди, че мотивите на решаващия съд относно липсата на една от предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице са неправилни, поради което се иска отмяна на постановеното определение, респ. уважаване на молбата.

Жалбите са основателни по следните съображения:

С проверяваното определение първоинстанционният съд е констатирал наличието на обективната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, но е игнорирал положителните изводи от множество източници в затворническото досие и приобщените в първоинстанционното дело материали, без да изложи мотиви за такъв подход, а се е позовал на единствената съдържаща някои критични бележки оценка – тази на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Т. И., която е изолирана.

Взетото крайно решение да се откаже предсрочно условно освобождаване е в противоречие с всички констатации относно резултатите от корекционната дейност, сред които надлежно отбелязани в определението са множеството награди, продължителната трудова дейност, и снижаването на риска от рецидив до 11 точки.

1

Молбата за предсрочно условно освобождаване изхожда от осъдения, но искането му е подкрепено от органа, компетентен сам да инициира аналогично производство. Молбата е втора по ред, след отхвърляне на предходната през м. октомври 2025 г. Индивидуалната работа с осъдения през изтеклия от тогава период е била планирана единствено с цел да не се допусне регрес в поведението и демотивация в резултат на отказа. Текущият доклад установява, че стратегията е била ефективна, и осъденият е продължил да показва устойчиво законосъобразно поведение. Актуално извършеното препланиране отново обслужва същата цел, в случай на нов евентуален отказ за УПО.

Заключенията въз основа на текущия доклад, оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата му в случая са еднозначни и подкрепени от компетентните за това длъжностни лица в мястото на изтърпяване, и те са в смисъл, че и двете предпоставки в чл.70, ал.1 от НК са налице.

От възможността по чл.70, ал.1 от НК следва да се ползват осъдени лица, при които поправителният процес е завършен и поради това понататъшен престой в затвора не е необходим, а за осъдения И. се налага именно такъв извод.

Институтът на предсрочното освобождаване произтича пряко от принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанията, който дава възможност след изтичане на определен период от време тежестта на изпълнението да се постави в зависимост от поведението на осъденото лице.

Т.е. от поведението на осъдения и от осъзнаване на важността на поправителния процес, до голяма степен зависи в какви условия той ще изтърпи наказанието си и кога ще бъде освободен. Принципът на прогресивната система се проявява чрез изменение на режима в по-лек, зачитане на положен труд за намаляване срока на наказанието, преместване от един тип пенитенциарно заведение в друг, помилване за част или за целия остатък на наказанието, предсрочно и условно предсрочно освобождаване.

Очевидно е, че прогресивната система вече е приложена в цялост спрямо осъдения Т. И., по отношение на който се регистрират три от възможните й проявления – изменение на режима в най-лекия възможен, преместване в затворническо общежитие от открит тип и зачетени от работа над 2300 дни.

Въз основа на всички данни за поведението на осъдения и резултатите от корекционната работа с него, изводими от приобщените материали по делото и затворническото досие, които са отбелязани, без да им се отдаде 2 нужното значение в окръжния съд, настоящият съдебен състав счита, че наличните доказателства за поправянето на Т. И. са достатъчни да обосноват извод, че по-нататъшният му престой в затвора би бил неоправдан, и че целите на наказанието ще са възможни и без да се продължава ефективното му изтърпяване.

Споделя се необходимостта от налагане на пробационна мярка, отбелязана в доклада на съответната служба. Пробационните мерки по своята същност са насочени към контрол и въздействие, каквито са необходими и целесъобразни като приложение спрямо лице, освободено от доизтърпяване на пълния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено му за такова тежко престъпление, и в частност мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Намесата от страна на пробационните служители ще е благоприятна в рамките на продължаващия период на поправяне, и то във възможния максимален срок от три години, доколкото остатъкът на наказанието се явява по-голям. Контролът и наблюдението над осъденото лице ще са необходими, за да бъде предотвратена възможността за отклонение от изградените към момента положителни ресурси и механизми, и достигнатите вследствие на корекционното въздействие положителни промени.

Изложеното обуславя отмяна на постановеното в първоинстанционния съд определение, за това и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението в протокол № 668/25.06.2026 г. по ЧНД № 779/26 г. на Окръжен съд Варна и ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно Т.

Н. И., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част на наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет и три години, наложено му след групиране с определение по ЧНД № 1135/2014 г. на Окръжен съд Бургас.

УСТАНОВЯВА изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието към датата на освобождаването.

ПОСТАНОВЯВА изпълнение на пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в период от три години.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4