Решение № 14267 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14267 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110160811 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Я. Г. Г., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 298,23 лева – главница, от която сумата 253,42 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 44,81 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 44,26 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът Я. Г. Г. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:

1 апартамент № 47, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2021 г. по ч. гр. д. № 42225 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Я. Г. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Н. К..

Процесуалният представител оспорва предявените искове единствено по основание.

Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, възникнала по силата на договор за доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, както и че ответникът бил титуляр на вещно право върху същия. Съгласно чл. 62 ЗЗП ответникът не дължал заплащане на топлинна енергия, която не бил поръчал. Твърди наличието на противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство имал първият. По делото не били ангажирани доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 от общите условия на ищеца, поради което претенцията за присъждане на възнаграждение за дялово разпределение в полза на ищеца била неоснователна. Оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва, както и на законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не оспорва предявените искове, като изразява становище, че същите били основателни и доказани.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Симеонова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Панкова моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък 2 по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Я. Г. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.

От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 27.12.1996 г. Г.Н. Г. и Т.Б. Г.а закупили от Столична община, район „Овча купел“ следния недвижим имот, а именно: апартамент № 47, находящ се в гр. София, АДРЕС. Съгласно чл. 18 от Закона за собствеността договорът прехвърлял правото на собственост върху недвижимия имот, като нотариална форма не била необходима. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване. Видно от изготвени по искане на ищеца справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., собствениците Г.Н. Г. и Т.Б. Г.а са родители на ответника, но към датата на приключване на съдебното дирене няма данни нито за настъпило наследствено правоприемство, нито за извършване на друг способ за прехвърляне на правото на собственост върху процесното жилище в патримониума на ответника.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 9 от 25.07.2000 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 10.09.2000 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на АДРЕС съществували още към 2000 г.

Видно от протокол от 10.09.2000 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. 65, вх. А взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици, за процесния апартамент № 47 има положен подпис за ответника. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 25.07.2000 г. бил подписан договор № 9/25.07.2000 г. между етажната 3 собственост в бл. 65, вх. А, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от представени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и два формуляра за главен отчет съответно от 10.05.2019 г. и от 31.05.2020 г., за процесния имот била начислявана единствено топлинна енергия за сградна инсталация. Всички радиатори в имота били демонтирани и затапени, а апартаментът бил необитаем, като не се ползвала и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Формулярите за главен отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

4

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.