Решение № 16091 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16091 гр. С., 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110145332 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от ЗК “Лев Инс” АД, представлявано от юрисконсулт Х.П., срещу ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2 737, 97 евро / с левова равностойност 5 355 лв./, представляваща регресно вземане във връзка с платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата, както и сума от 1 075, 18 евро /с левова равностойност 2 102, 88 лв./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.07.2022г. до 29.08.2025г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.01.2022 г. около 12.30 ч. в гр. С., на ул.

„Т.К.“ при управление на л.а. “Т.В.” с рег. № В* **** *К и извършване на маневра паркиране Б.Т. осъществява ПТП с паркирания л.а. “Б.Х.”с рег. № С* **** *А. По отношение на увредения автомобил л.а. “Б.Х.”с рег. № С* **** *А е сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, със срок на валидност от 20.11.2021 г. до 19.11.2022 г. Водачите съставили Двустранен констативен протокол, в който описали изложените обстоятелства.

Във връзка с постъпило уведомление при ищеца от същата дата била образувана застрахователна преписка по щета № ****-****-**-******, извършен е оглед и опис на щетите. Застрахованият е поискал да му бъде заплатено застрахователно обезщетение въз основа на представени фактури. Щетите са отремонтирани в автосервиз „Д.Т.А.“ ООД, като цената на ремонта била 7 116, 48 лв., която сума била изплатена от застрахователя по имуществената застраховка като обезщетение. Гражданската отговорност на виновния водач, управлявал л.а. “Т.В.” с рег. № В* **** *К била застрахована от ответника. Ищецът твърди, че поради заплащане на обезщетението е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, поради което е отправил 1 регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.

Ответникът ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” заплатил извънсъдебно сумата от 1 776, 48 лв., но остатъкът в размер на исковата претенция бил дължим. Ищецът твърди, че ответникът изпаднал в забава и дължи обезщетение за мораторна лихва за периода, считано от 27.03.2022 г. до 29.08.2025 г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” е подал отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт Ивайло Цветков, в който възразява срещу основателността на исковата молба, като твърди, че исковете са недоказани по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и част от обезщетените от застрахователя по имуществена застраховка вреди, а именно оспорва увреждането на левия фар да е вследствие от процесното произшествие. Не оспорва, че Гражданската отговорност на водача, управлявал л.а. “Т.В.” с рег. № В* **** *К е била застрахована при него към момента на настъпване на произшествието, както и че въз основа на изпратената регресна покана по процесната щета е заплатил на ищеца сумата от 1 776, 48 лв. Счита, че изплатената сума покрива изцяло претърпените вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Оспорва акцесорния иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С разпоредбата на чл.

411 КЗ е регламентирано специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл.

74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване с условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила, както и размера на претенциите.

Страните не спорят, а и от приетата застрахователна полица № *************** се установява еднозначно и категорично наличието на застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил „Б.** Е.****“ с рег. № С* **** *А с период на застрахователно покритие от 20.11.2021 г. до 19.11.2022 г. Не се спори и досежно обстоятелствата, че към 31.01.2022г. ЗАД „Даллбогг:

Живот и здраве“ АД е застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Т.В.“ с рег. В* **** *К, както и че във връзка с образувана щета № ****-****-**-******* по повод на пътнотранспортно произшествие от 31.01.2022г. е отправена регресна претенция от ЗК „Лев Инс“ АД към „Даллбог: Живот и здраве“ АД, в рамките на която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 776,48 лв.

2

В подкрепа на твърденията за настъпило застрахователно събитие – въпросното ПТП и неговия механизъм е представен Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 31.01.2022г. в гр. С., на ул. „Т.К.“ № 3 с участници лек автомобил „Т.В.“ с рег. № В* **** *К, управляван от Б.Т., и лек автомобил „Б.** Е.****“ с рег. № С* **** *А с водач Д.П.-Л.. В частта относно обстоятелствата за инцидента за първото пътно превозно средство е отбелязано, че е извършвало маневра по паркиране, а по отношение на второто че е било в паркирано състояние.

Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП при настъпване на ПТП, с което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол, като в подобна хипотеза органите на „Пътна полиция“ - МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието. Съставеният двустранен констативен протокол няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същият представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила по отношение на авторството на подписалите го лица – арг. от чл. 180 ГПК. Доказателствената му стойност следва да бъде преценена по вътрешно убеждение на решаващия състав при съобразяване на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.

За установяване на обстоятелствата относно механизма на ПТП и поради необходимостта от специални знания е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение водачът на МПС „Т.В.“ при предприемане на маневра за паркиране е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Б.** Е.****“. От техническа гледна точка вещото е възприело, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на пътно превозно средство „Т.В.“, който при предприемане на маневра за паркиране не е осигурил безопасна странична дистанция от застрахования лек автомобил „Б.** Е.****“. Съдът, съблюдавайки разпоредбата на чл. 202 ГПК, цени експертното заключение като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като за прецизно възприемане механизма на ПТП са изготвени и схеми, онагледяващи местопроизшествието и разположението на пътните превозни средства към момента на съприкосновението.

Същевременно по делото не се установяват факти, които да поставят под съмнение безпристрастността и добросъвестността на експерта.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени доказателства и специалните знания, както и поради липсата на оспорване на неговия механизъм от ответното дружество, съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Т.В.“, който при предприемане на маневра за паркиране е реализирал сблъсък с паркирания лек автомобил „Б.** Е.****“. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на водача Б.Т. е в колизия с вмененото задължение в чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство. Следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която повелява водачът при предприемане на каквато и да е маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават 3 покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Цитираното правило следва да намери приложение и по отношение на превозните средства, които са в паркирано състояние, независимо от обстоятелство дали паркирането е извършено в унисон или в разрез с правилата на ЗДвП. По силата на цитираните правни норми водачът Б.Т. е била длъжна да съобрази местоположението на намиращия се на пътното платно лек автомобил „Б.** Е.****“ и да осигури достатъчно странична дистанция, и с която повеля се установи, че същата не се е съобразила. При положение, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието (12:30 часа според данните в ДКП) и при липса на данни за наличието на обекти, намиращи се на местопроизшествието, ограничаващо видимостта към паркирания лек автомобил, може да се направи обоснован извод, че водачът на пътното превозно средство е разполагал с обективна възможност да възприеме пътната ситуация.

По изложените съображения съдът намира, че поведението на Б.Т. като водач на участвалия в пътно-транспортното произшествие лек автомобил „Т.В.“ с рег. № В* **** *К се явява в разрез с дължимото по закон такова и поради това е противоправно, а по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, тъй като ответникът, в чиято доказателствена тежест е възложено установяването на този факт, не е ангажирал доказателства за оборването чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.

От писмените доказателства, както и от експертното заключение се установява, че в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие за застрахования лек автомобил „Б.** Е.****“ са възникнали увреждания по следните детайли: преден ляв калник, облицовка предна броня, преден ляв диск колело алуминий, ляв фар комплект, държач преден ляв носач, предна облицовка преден ляв подкалник, ляв водач PVC предна броня.