Определение № 1809 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1809 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501338 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 10004/04.04.2025г. по ч.гр.д.№ 5268/2025г. на ПдРС, ХIX гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Д. К. И. вземания по договор за потребителски кредит от 28.11.2019г., сключен от длъжника с „Българо- американска кредитна банка“АД, които вземания са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата на договор за цесия от 10.06.2022г.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че съдържанието на договора за кредит не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като тази разпоредба изисквала да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, а не всички разходи, които са част от ГПР. Тези допускания били изчерпателно изброени в Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета. Договорът съдържал всички задължителни реквизити, цялата необходима информация и всички допускания при определяне на ГПР, относими към съответния вид договор.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 5268/2025г. на ПдРС, ХIX гр.с.е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземания, произтичащи от горепосочения договор за кредит от 28.11.2019г. С разпореждане от 26.03.2025г. заявлението е оставено без движение с указание да се посочи какви плащания са извършени по договора и кои вземания по него са погасени с тях.

1

С молба от 04.03.2025г. жалбоподателят е заявил, че доказателствената тежест за установяване на правопогасяващи факти е носима от ответната страна, а не от кредитора, поради което уточнения относно постъпили плащания по договора за кредит не намират място в заповедното производство.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения е налице, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

С молбата от жалбоподателя от 04.03.2025г. не е изпълнено указанието, дадено с разпореждането от 26.03.2025г.. Поисканото от съда уточнение не съставлява указание за представяне на доказателства и не е в нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, още повече, че тези правила не намират приложение в заповедното производство. Информацията относно плащанията по договора и погасените с тях вземания на кредитора е от значение при преценка относно това дали са налице неравноправни клаузи в договора и спазване на изискванията по ЗПК относно съдържанието му. В случай, че не са налице неравноправни клаузи и несъответствие на съдържанието на договора с изискванията на закона, указанието за посочване на извършените плащания би било безпредметно, тъй като то е от значение единствено за приложението на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В договора за потребителски кредит от 28.11.2019г. обаче само е посочено, че ГПР е 45,93%, без да посочени взетите предвид допускания,каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Липсва каквато и да било информация относно начина, по който е формиран посочения ГПР. Както се сочи и в мотивите към Решение от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17г., „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни“. Следователно, налице е от една страна неотстранена нередовност по заявлението, за изправянето на която е дадено валидно указание от съда, а от друга страна съдържанието на договора за потребителски кредит не е в пълно съответствие с изискванията на закона, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се явява неоснователно както в хипотезата на т.1 на чл.411, ал.2 от ГПК, така и в тази на т.2 на посочената разпоредба. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 10004/04.04.2025г. по ч.гр.д.№ 5268/2025г. на ПдРС, ХIX гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Д. К. И. вземания по договор за потребителски кредит от 28.11.2019г., сключен от длъжника с „Българоамериканска кредитна банка“АД, които вземания са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата на договор за цесия от 10.06.2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3