Определение № 381 от 26.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Варна, 26.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000621 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.248 от ГПК и е образувано по молба на С. Г. С., Т. Г. К., Ж. С. К. и М. С. К., всички чрез процесуалния им представител адв.Г. Р. за изменение на решение 81/19.03.2025 г. по в.т.дело 621/2024 г. на ВнАС, в частта за разноските, с присъждане на допълнително адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 3442.77 лева, над присъдените с решението 6000 лева с ДДС.

Насрещната страна ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва молбата.

Съдът съобрази, че молбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК, изхожда от легитимирани страни и на това основание е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В случая са били налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ във връзка с подадената и частично уважена въззивна жалба за сумата от общо 88 000 лева, поради което съдът с решението си от 18.03.2025 г. е присъдил в полза на адвоката, сумата от 6000 лева с включен ДДС – възнаграждение, съответстващо на обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото, и факта, че производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание.

В хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника адвокат, поради което при безплатото процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Това е така, доколкото целта на разпоредбата е осигуряване на квалифицирана правна помощ на изброените в Закона за адвокатурата лица, при осигуряване възнаграждението на пълномощника, съобразно изхода 1 на делото и за съответния вид работа. В случая, адв.Р. е осъществил процесуално представителство на няколко въззивници по една жалба, поради което и осъществените от него процесуални действия са еднакви за всички.

Наред с това следва да се посочи още, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Следва да се съобрази, че във въззивното производство не са правени никакви доказателствени искания от страните, не са въвеждани нови доводи и факти, които да изискват допълнителна защита от страна на пълномощника. Процесуалната му защита, макар пълноценна и реално предоставена по делото, е изчерпана с подаването на въззивна жалба, отговор на въззивна жалба на насрещната страна и молба - становище по хода на делото, без явяване в открито заседание.

С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства легитимно основание на адвоката на молителите да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция възнаграждение за процесуална защита (6000 лв.), така, че то да се яви съобразено и съразмерно с предвидения в Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение.

Въведеният с разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.

Ето защо, съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на допълнително адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв, следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на осн. чл.248 от ГПК, съставът на ВнАС ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. С., Т. Г. К., Ж. С. К. и М. С. К., всички чрез процесуалния им представител адв.Г. Р. за изменение на решение 81/19.03.2025 г. по в.т.дело 621/2024 г. на ВнАС, в частта за разноските, с присъждане на допълнително адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 3442.77 лева, над присъдените с решението 6000 лева с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване

2 пред

ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3