Решение № 347 от 23.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. П., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500445 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №459 от 03.05.2023г, постановено по гр.д.№3556/2022г по описа на Районен съд- П. е признато за установено по искове на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********** със седалище и град С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 срещу А. Г. А. с ЕГН ********** от село Г., община Б., обл.П., че ответникът дължи на ищеца в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 17.06.2020г. към договор за цесия от 19.08.2019г., сключен с „БНБ П.П.Ф.“ЕАД сумата о 5 765.52лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №PLUS********/15.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -30.08.2022г до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед№ ****/01.09.2022г. по ч.гр.д.№****/2022г. по описа на РС-П., като са отхвърлени като неоснователни установителните искове за разликата от 5 765.52 лв. до претендирания размер от 10 096.95лв. главница, както и за сумата в размер от 2087.93лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020г./ падеж на П.та неплатена погасителна вноска / до 13.05.2022г. датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, сумата от 2363.13лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда -30.08.2022г., за които суми е издадена Заповед№****/01.09.2022г по ч.гр.д.№****/2022г по описа на РС-П.. Със същото решение е осъден А. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с 1

ЕИК ********** разноски в размер на 145.22лв. за заповедното производство и разноски в размер на 353.56лв. разноски за исковото производство.

От ищеца в първоинстанционното производство „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********** е подадена въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението. В жалбата се сочат оплаквания, че в тази част решението е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, поради което е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че за отхвърли претенцията неправилно районният съд бил приел, че процесният договор за кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1т.10 и т.11 от ЗПК и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК. В тази връзка жалбоподателят цитира съдебна практика на различни Окръжни съдилища, в според която не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК ако в потребителския договор е посочен фиксиран годишен процент по заема, годишен процент на разходите, брой погасителни вноски, размер на погасителната вноска, дата на плащане на всяка погасителна вноска, общ размер на всички плащания. В тази съдебна практика било прието,че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК била спазена ако е посочен годишния процент на разходите по кредита, който да не надхвърля размера по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и общата сума, дължима на потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

На следващо място жалбоподателят твърди, че не е нарушена нормата на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК, тъй като погасителният план към договора съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Погрешно районният съд е приел, че погасителния план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, тъй като в процесния договор за кредит е уговорено ,че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, поради което изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски.Поддържа се, че погасителния план няма самостоятелен правопораждащ характер, а договорът за кредит е източник на правата и задълженията между страните и доколкото престацията по него е определяема/ общ размер на плащанията, брой вноски, падеж и срок на действие/ договорът за заем не може да бъде третиран като недействителен. Сочи се съдебна практика на Съда на ЕС, решение по дело С-42/15 от 09.11.2016г.- Словакия, според която в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Според същото решение в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски , не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква час от съответната вноска е предназначена за погасяване на главница.Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.

Прави се искане да се отмени решението на районния съд в частта , в която са отхвърлени исковите претенции за разликата над 5 765.50лв. до пълния претендиран 2 размер от 10 096.95лв. главница, за сумата от 2087.93лв. договорна лихва и за сумата от 2363.13лв. обезщетение за забава както и в частта за разноските съразмерно на отхвърлената част от иска и да се уважат исковите претенции в цялост.Претендират се разноски за настоящото производство. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жабата А. Г. А. с ЕГН **********, с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.Поддържа се , че правилно районния съд е приел ,че са нарушени разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК. Правилно на това основание приел, че договорът за кредит е недействителен и че потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Прави искане възззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пред районния съд е проведено производство по чл.248 от ГПК- за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските.С определение №1377 от 29.05.2023г. районният съд оставил без уважение молбата на ответника А. А. , подадена чрез пълномощника му адв.В. В. за допълване на решението с присъждане на възнаграждение на пълномощника по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Срещу така постановеното определение в срок е подадена частна жалба от А. Г. А.ов, чрез пълномощника му адв.В. И. В., в която се сочат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.Според частния жалбоподател неправилно районния съд е мотивирал отказа си да уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв с непредставяне на договор за правна защита, в който да е упоменато безплатното представителство.В частната жалба се твърди ,че задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение не зависи от наличието на сключен писмен договор . Отношенията между адвоката и неговия клиент във връзка с оказването на правна помощ са уредени в Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36, ал.3 от ЗАдв договор може и да не е сключен , но това не лишава адвоката от правото му да получи възнаграждение. За разлика от дължимото задължително пълномощно за процесуално представителство за договора не е предвидена задължителна писмена форма , защото съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Частният жалбоподател счита, че липсата на договор за правна защита не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Достатъчно е изявлението, че предоставената помощ е уговорена като безвъзмездна и при липса на данни, които да го опровергават, се прилагат правилата за разноските по чл.78 от ГПК. Наличието на основанието по чл.38, ал.2 от ЗА не се нуждае от доказване. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважи молбата за допълване на решението в частта за разноските.

В срок е подаден отговор от насрещната страна по частната жалба, в който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно да 3 бъде потвърдено.Излагат се подробни съображения в тази насока, като се цитира и съдебна практика на ВКС. Сочи се практика на ВКС по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Пред въззивната инстанция дружеството-жалбоподател не изпраща представител.От същото е постъпило писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата не се явява и не се представлява.

От същия, чрез пълномощника му, е подадено писмено становище, с който се поддържа доводите, изложени в писмения отговор.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване , поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********** срещу А. Г. А. с ЕГН ********** от село Г., ул.“П.“№83 за признаване установеност на вземания-предмет на издадена Заповед №****/01.09.2022г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№****/2022г. по описа на РС-П. за следните суми: главница в размер на 10 096.95лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS-********/15.12.2017г., сумата от 2 087.93лв. договорна лихва за периода от 20.02.2020г/ падеж на П. неплатена погасителна вноска/ до 13.05.2022г./датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост / сумата от 2363.13, обезщетение за забава за периода от 21.02.2020г до датата на подаване на заявлението- 30.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са наведени твърдения,че на 15.12.2017г. между „БНП П.П.Ф. С.А. клон България“ с ЕИК ********** като кредитор и ответника А. Г. А. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит PLUS-********/15.12.2017г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 15 000лв.Последният се задължил да върне общо сумата от 20 894.40лв. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 348.24лв. с падеж на П. погасителна вноска 20.01.2018г и на последна погасителна вноска – 20.12.2022г., съгласно погасителен план, в който е посочена падежа и размера на всяка погасителна вноска.Твърди се ,че в чл.5 от договора е уговорена предсрочната изискуемост на цялото вземане. Твърди се, че на 17.06.2020г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. между„БНП П.П.Ф. С.А. клон България“ с ЕИК ********** и ищцовото дружество, по силата на което вземанията , произтичащи от договор за потребителски кредит PLUS-********/15.12.2017г са прехвърлени на ищеца изцяло с 4 всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ищецът е уведомил длъжника за цесията с уведомително писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-******** от името на БНП П.П.Ф. С.А. клон България“ с ЕИК ********** , което е връчено на длъжника чрез ЧСИ на 13.05.2022г. Твърди се, че съгласно условията на договора за потребителски кредит при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 2 363.13лв. Твърди се, че ответникът не е заплатил исковите суми, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.Моли съда да уважи предявените положителни установителни претенции. Претендирани са разноски за исковото и за заповедното производство.