Протоколно определение № 452 от 27.01.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 452 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Михов при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело № 20251100207936 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ И. М., редовно уведомен се явява, доведен от органите на ОД „Охрана“ от Затвора - гр. София.

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – град София, редовно призован, се представлява от инспектор М., с представена в днешното съдебно заседание Заповед за упълномощаване.

СГП с представител.

ЯВЯВА СЕ Т. А. О., преводач от турски език на български език и обратно.

ОСЪДЕНИЯТ чрез преводача: Добре се разбирам с преводача.

СЪДЪТ, съобразявайки обстоятелството, че лицето не владее български език в необходимата степен, с оглед пълноценното му участие в производството

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА за преводач в съдебното производство от български език на турски език и обратно Т. А. О..

Снема самоличност на преводача:

Т. А. О. – 73 г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните по делото.

СЪДЪТ предупреди преводача за наказателната отговорност по чл. 290, ал.2 НК.

Преводачът О.: Обещавам да дам верен превод.

1

ОСЪДЕНИЯТ (чрез преводача): Не желая да ползвам адвокат в производството.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице съществена процесуална пречка за даване ход на делото поради отсъствието на защитник при следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал.3 от НПК защитата на осъденото лице е задължителна, когато интересите на правосъдието изискват това.

Именно за това в разпоредбата на чл. 94, ал.1, т.4 от НПК законодателят е приел, че защитата е задължителна. В тази насока безпротиворечива е практиката на САС и волята на осъденото лице е ирелевантна, тъй като интересите на правосъдието изискват на лица ,които не владеят български език да бъде назначен защитник.

Предвид горното, моля ,да не се дава ход н делото.

ИНСПЕКТОР М.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, независимо от становището на държавното обвинение. Член 439, ал.2 от НПК предвижда участието на защитник в производството единствено в хипотезите, в които осъденото лице държи да бъде представлявано в настоящето производство. Същото има характер на охранително производство, не е производство по същество, поради което и не е налице хипотезата на задължителна защита, в случай че осъденото лице не държи да бъде представляван от защитник в това производство, ирелевантна е практиката на САС.

ВОДЕН от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличност на осъдения, съгласно представено затворническото досие, както следва:

И. М., ЛНЧ ****, роден на **** г. в гр. Измир, Р. Турция, с турско и с македонско гражданство, етнос – турчин, неженен, със средно образование, понастоящем е в Затвора – София.

СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ М. (чрез преводача): Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, не са налице процесуалните предпоставки за това.

ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отводи. Представям справка за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“, касателно осъденото лице.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със справката, моля същата да бъде 2 приобщена към доказателствата по делото, тъй като е относима.

Съдът счита, че представеното писмено доказателство е допустимо и относимо към предмета на доказване по делото и следва да бъде приобщено към доказателствената съвкупност, предвид на което и ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание писмена справка от представителя на началника на Затвора София, касаеща изтърпяната част от наказанието и остатъка от същото.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА се молбата на лишения от свобода за постановяване на УПО.

ОСЪДЕНИЯТ М. (чрез преводача): Поддържам молбата си. Нямам искания за събиране на доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с молбата. Оспорвам същата. Доводите за това ще изложа в ход по същество. Доказателствени искания нямам.

ИНСПЕКТОР М.: Запознат съм с молбата. Началникът на затвора оспорва същата. Няма да соча допълнителни доказателства.

На основание чл. 283 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали.

ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Градски съдия,

Оспорвам така депозираната молба за УПО от лишения от свобода И.

М., роден на **** г. в гр. Измир, Турция, тъй като считам, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Мотивите ми аз това са следните:

От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че молителят е постъпил в Затвора - София едва на 17.06.2025 г. за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален „общ“ режим, наложено му по НОХД № 247/2025 г. по описа на ОС Ямбол за извършено престъпление по чл.242, ал.2 НК. Начало на наказанието 10.03.2025 г.

От изготвената и приложената по делото актуална справка за правното положение на осъдения, е видно, че към 16.01.2026 г. лицето е изтърпяло фактически наказание в размер на 10 (десет) месеца и 6 (шест) дни, остатъкът е 1 (един) месец и 24 (двадесет и четири) дни. Именно от анализа на данните, съдържащи се в писмените документи и книжа, се установява, че към настоящия момент осъденият е изтърпял повече от ½ от наложеното му с 3 присъда наказание. Налице е фактическата предпоставка, изискуема се по чл.70 от НК.

От друга страна, намирам, че не е налице втората материално-правна предпоставка, изискуема се кумулативно наред с фактическата такава, а именно лицето да е дал неоспорими доказателства за своето поправяне и да е имал необичайно добро поведение.

От така изготвеният доклад по делото е видно, че по време на престоя си в пенетенциарното заведение лишеният от свобода не е награждаван, но има едно наложено дисциплинарно наказание, наложено му със Заповед № 292/18.11.2025 г. за държане на забранена вещ.

Оценката на риска от рецидив е 41 точки - средна степен.

От така изготвения доклад е видно, че въпреки проведената корекционна работа с лишения от свобода все още се наблюдават твърде много дефицити в зоните на нуждите, а именно – отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи, емоционално- психологически фактори и умения за мислене.

Рискът от вреди за обществото е в средния размер.

Според затворническата администрация лицето не е готово за интегриране в обществото несъмнено, а оставащият период от време следва да се използва за задълбочаване на корекционната работа.

За обективност, следва да се отбележи, че при М. корекционният процес е затруднен поради това, че лицето не владее български език.