Решение № 13 от 24.03.2023, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Решение № 13/24.03.2023 година, постановено по АНД № 713/2022г. по описа на РС-Елхово:

Производството по делото е образувано на основание чл.376 и следв. от глава 28 на НПК.

Прокурор при РП-Ямбол с мотивирано постановление предлага обвиняемият Т.А.А. от с.Изгрев, общ.Елхово, обл.Ямбол, на основание чл.78а ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за извършеното от него престъпление по чл.133, пр.2 вр.с чл.129, ал.2 вр.с ал.1 от НК, за това, че на 06.05.2022 г. около 18.30 ч. в с. Изгрев, обл.Ямбол, в частен дом, намиращ се на ул.

„Александър Стамболийски" № 20, чрез блъскане с ръце в областта на гърба, предизвикало падане на земята на С.К.П. от гр.Тополовград, обл. Хасково, по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на външния глезен на подбедрицата на левия долен крайник, довела до затрудняване движението на левия долен крайник на П. за срок от 30 дни.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол поддържа така депозираното предложение, като навява доводи, че приобщената в хода на проведеното съдебно следствие доказателствена съвкупност не променя изложената и възприета в акта на ЯРП фактическа обстановка по осъщественото от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.133, пр.2 вр.с чл.129, ал.2 вр.с ал.1 от НК и с оглед на това излагайки, че в конкретния случай са налице основанията на чл.78а от НК предлага на обвиняемия А. да бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, а именно: - глоба в минимален размер.

Обвиняемият Т.А.А. от с.Изгрев, общ.Елхово, обл.Ямбол, участва в производството лично, заявявайки, че не желае да ползва защитник. В дадените от обв.А. в хода на съдебното следствие обяснения, същият заявява, че не оспорва изложената в Постановлението на ЯРП фактическа обстановка, тъй като същата кореспондира с действителната такава по извършване на деянието. Признава се за виновен и изразява съжаление за осъщественото. В хода на предоставеното му право на лична защита и последна дума, обв.А. моли съда да му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на установената по делото самоличност обвиняемият Т.А.А. е роден на 21.09.1987 година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с постоянен адрес - с.Изгрев, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ като общ работник в „ПЕЩОСТРОЙ“ ЕООД, неосъждан, с ЕГН – **********.

На 06.05.2022 година разпитаният в хода на ДП свидетел С.К.П. от гр.

1

Тополовград, заедно с жена си - свидетелката В.Н.С. и двете си дъщери - С. и Вероника били на гости на свидетелката Ж.А.Г. в дома й, намиращ се в с.Изгрев, обл.Ямбол, на ул.„Александър Стамболийски“ № 20. В дома на свидетелката Ж.Г. освен гостите били още и съпругът й, двете им деца свидетелите Д.С.Г. и А.С.Г. и баща й - свидетеля А.Д.А.. На същата дата се провеждал сборът на селото, който бил и поводът да се съберат всички в дома на Ж.Г.. Около 18.30 часа всички седели на маса в двора на къщата и се черпили за празника. Тогава до дома на свидетелката Г. дошли обвиняемия Т.

А. и свидетеля И.М.Т.. Без да питат никой двамата влезли в двора и потърсили брата на свидетелката Г. - М.. Тя им отговорила, че го няма и ги помолила да напуснат дома й. Вместо това обв.Т. А. и св.И.М.Т. започнали да викат и да отправят обидни думи по адрес на Г.. Тъй като съпругът на св.Г. бил трудно подвижен и се изправял единствено с помощта на патерици, свидетелят С.П. се намесил да защити Г., като помолил обвиняемия и св.Т. да напуснат двора на къщата й. Придружил ги до пътната врата, пред която имало няколко стъпала, по които се изкачил, за да им отвори вратата. Тогава св.И.Т. ударил с юмрук в областта на корема св.П.. От този удар П. се завъртял, но не паднал. В този момент зад гърба му минал обв.Т. А. и блъснал с ръце в областта на гърба св.С.П.. Свидетелят П. паднал на земята и започнал да стене от болка. Обв.Тихомир А. и св.И.М.Т. продължили да викат и обиждат св.Ж.Г. и другите присъстващи в дома й хора, след което дъщерята на св.П. подала сигнал на ЕЕН 112. Като разбрали за това обвиняемият и св.Т. напуснали двора на св.Г.. На място дошъл полицейски екип, който провел беседа с всички лица, след което св.Д. Г. откарала с автомобила си св.П. и семейството му до дома им в гр.Тополовград. На следващата сутрин св. Г. откарала св.П. до спешния център в гр.Хасково, където след преглед и направена рентгенография било установено, че кракът му е счупен.

От заключението на вещото лице – д-р С.С. /Началник отделение по Обща и клинична патология при МБАЛ“Хаджи Димитър“ООД-гр.Сливен, специалист по Обща и клинична патология и следдипломна квалификация по Съдебна медицина, експерт към ОС-Сливен/ по назначената и възложена му в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза № 30/2022 г. (л.51-53) се установява, че вследствие на блъскането с ръце в областта на гърба от обв.Т.

А., св.С.П. получил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на външния глезен на подбедрицата на левия долен крайник, довела до трайно затрудняване движението на левия долен крайник на П. за срок от 30 дни. В заключението си експертът е посочил, че фрактурата на външния глезен на лявата подбедрица е причинена по механизма на стъпване на криво с тежестта на тялото неравен терен (стъпала), усукване и последяващо счупване на глезена, като същото добре отговаря, т.е възможно е да е причинено по начин и време, а именно стъпване на неравен терен, след бутане, загуба на равновесие и фрактуриране на глезена. Счупването е във връзка и вследствие от бутането и падането на пострадалия на стъпалата.

От приложената по делото справка за съдимост, с рег.№ 2

221229005000153515 от 29.12.2022г., издадена от БС при РС-Елхово, се установи, че обвиняемият Т.А.А. не е осъждан.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за доказана по несъмнен начин, като се позова на направените самопризнания на обв.Т. А., дадени в хода на съдебното следствие, които кореспондират с показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП – С.К.П., В.Н.С., Ж.А.Г., Д.С.Г., А.С.Г., А.Д.А., обективирани в протоколи за разпит от ДП, както и от писмените доказателства, приложени по ДП № 238/2022г. по описа на РУ-Елхово и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.378 ал.2 вр.с чл.283 от НПК – съдебномедицинско удостоверение № 158/2022г., лист за преглед на пациент № 6709/07.05.2022г., характеристична справка рег. № 261р-17385/31.08.2022г., съдебно-медицинска експертиза и справка за съдимост на обвиняемия. В доказателствения материал не съществуват каквито и да е противоречия, писмените и гласните доказателства са изцяло кореспондиращи помежду им, поради което и подробното им обсъждане не е необходимо.

Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото, механизма на осъществяване на престъпното деяние и поведението на обвиняемия. Свидетелските показания на посочените свидетели съдът намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни относно релевантните факти от предмета на доказване и съотвестващи на останалия събран по делото писмен доказателствен материал, в т.ч. и на изводите на медицинския експерт за установеното увреждане и начина му на причиняване, който съответства на посочения от свидетелите, но не и на този визиран от свидетеля И.Т., който сочи, че обвиняемият единствено е дръпнал с ръка пострадалия св.П..

Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства не се установи. Свидетелите, възпроизвеждайки личните си възприятия относно случилото се в инкриминирания период от време по непротиворечив и взаимно допълващ се начин, описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото. В подкрепа на свидетелските показания на пострадалия св.П., на В.С., Ж.Г., Д. Г., А. Г. и А.А. е и направеното в хода на съдебното следствие самопризнание от обвиняемия А. и изявлението му, че не оспорва фактическата обстановка, изложена от прокурора в обстоятелствената част на постановлението му.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Направеното предложение на РП-Ямбол е ОСНОВАТЕЛНО.

От обективна и субективна страна Т.А.А., роден на 21.09.1987 година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с постоянен адрес - с.Изгрев, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ като общ работник в „ПЕЩОСТРОЙ“ ЕООД, неосъждан, 3

ЕГН – **********, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.133, пр.2, вр.с чл.129, ал.2, вр.с ал.1 от НК, тъй като на 06.05.2022 г. около 18.30 ч. в с. Изгрев, обл.Ямбол, в частен дом, намиращ се на ул.

„Александър Стамболийски" № 20, чрез блъскане с ръце в областта на гърба, предизвикало падане на земята на С.К.П. от гр.Тополовград, обл. Хасково, по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на външния глезен на подбедрицата на левия долен крайник, довела до затрудняване движението на левия долен крайник на П. за срок от 30 дни.

Налице е съставомерно деяние по този текст, като авторството на същото се установява категорично, както от писмените доказателства, така и от безпротиворечивите показания на свидетелите и заключението на в.л. по възложената му СМЕ, ценени на основание чл.378 ал.2 от НПК, като от правна страна гласните доказателства се възприемат за достоверни в съвкупност с писмените доказателствени средства и по несъмнен начин установяват релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП. Налице е и признание на обв.А. за извършване на вмененото му престъпно деяние, заявено в обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие.

Деянието е извършено от обвиняемия Т.А.А. при пряк умисъл като форма на вината, тъй като същият бил длъжен и е могъл да предвиди, че блъскайки с ръце в областта на гърба св.П., последният ще падне на земята и ще се увреди, тъй като пред пътната врата е имало стръмни стълби, по които падането е било неминуемо.

Причините за извършването на деянието, съдът намери в ниската правна култура на дееца, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред.

Предвид изложеното съдът призна обвиняемия Т.А.А., за виновен по предявеното му обвинение по чл.133, пр.2, вр. с чл.129, ал.2, вр.с ал.1 от НК.

За извършеното от обв.А. престъпно деяние, осъществяващо престъпния състав на чл.133, пр.2, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, Наказателният закон предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Но с оглед на това, че деецът не представлява голяма обществена опасност, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, както и обстоятелството, че с престъплението не са причинени имуществени вреди, съдът счете, че в конкретния случай са налице условията за прилагане на чл.78а от НК и на А. следва да бъде наложено административно наказание по този текст.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид и данните за личността на дееца, който не е осъждан, видно от приложеното свидетелство за съдимост, младата му възраст, социалното и имотното му състояние, признанието във виновност и разкаянието за извършеното, както и процесуалното му поведение в съдебната фаза. При тези фактически 4 констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът съобразно действащата редакция на чл.78а ал.1 от НК, наложи на обвиняемия Т.А.А. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, т.е. минимума, установен в закона.