Решение № 1070 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330118215 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от И. М. Л. против Т. П. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от подпокривното пространство с площ от 56 кв.м. (тавански етаж) на западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***** с административен адрес гр. П., ул. "А." ** и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението по отношение на недвижимия имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *****. с адрес гр. П., ул. "А." **, представляваща жилище, апартамент на ет. 2 в сграда с идентификатор № ***** и прилежащите части – ½ ид.ч. от сградата и ½ ид.ч. от подпокривното пространство (тавански етаж) на западната секция с площ от 56 кв.м., която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор № ***** с адрес гр. П., район З., ул. "А." **. Поддържа, че е придобил имота през 2014 г. на основание постановление за възлагане по проведена публична продан по изп.д. № ***., като още след възлагане на жилището ответникът е оспорил собствеността на ищеца по отношение на половината от подпокривното пространство. Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 261820/25.06.2021 г. по гр.д. № 1

14562/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, е признат за собственик на ½ ид.ч. от подпокривното пространство с площ от 56 кв.м. (тавански етаж) на западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***** с административен адрес гр. П., ул. "А." **. Сочи, че със съдебното решение е отменен издадения в полза на ответника нотариален акт за собственост на основание давностно владение до ½ ид.ч. Твърди, че към онзи момент иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението не е предявен, доколкото през 2018 г. е учредил право на ползване в полза на майка си С. И.

Л. по отношение на жилището, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, като в полза на сестра си А. М. Л. е учредил право на ползване по отношение на сутеренните помещения. Сочи, че по отношение на ½ ид.ч. от таванския етаж не е учредявал право на ползване в полза на майка си, тъй като ищецът не е имал достъп до него, а ответникът е разполагал с нотариален акт за собственост на цялото подпокривно пространство. Поддържа, че въпреки установяване на собствеността му по съдебен ред ответникът препятства достъпа на ищеца до таванското помещение като не му осигурява достъп, като не му е предал ключ нито от вратата, която от външното стълбище осигурява достъп до вътрешното, нито от вратата на таванския етаж. Твърди, че сграда на адрес гр. П., ул. "А." ** се състои от две секции – източна и западна, като ищецът е собственик на самостоятелен обект на първи жилищен етаж в западната секция, до който се достига чрез външно стълбище, от което външно стълбище се достига до вътрешно стълбище, което води до втория етаж, където е жилището на ответника, над което е подпокривното пространство на западната секция с площ от 56 кв.м. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът Т. П. И. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан с ***** по описа на Служба по вписванията – гр.

Пловдив, е придобил правото на ползване на таванското помещение, заемащо западната секция в сградата. Твърди, че правото на ползване по чл. 56 ЗС е противопоставимо на всички, включително на собственика, като за него остава т.нар. „гола собственост“, като ползвателят на вещта не е от кръга на лицата, които владеят или държат вещта без наличие на основание за това.

Сочи, че на основание одобрена строително-техническа документация е 2 извършил обновяване и преустройство на подпокривното пространство на триетажната жилищна сграда. Поддържа, че жилищната сграда е нанесена в кадастралната карта като една сграда, в която има шест самостоятелни обекта, като всеки собственик на самостоятелен обект притежава ид.ч. от таванския етаж. В този смисъл поддържа, че таванският етаж е с площ от 126 кв.м., а не както поддържа ищецът от 56 кв.м. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание, както и че ответните страни упражняват фактическа власт върху имота, без да имат основание за това.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на деривативно правно основание – постановление за възлагане по проведена публична продан по изп.д. № ***. на самостоятелен обект с идентификатор № *****., ведно с ½ ид.ч. от подпокривното пространство.

От представеното по делото Постановление за възлагане № ***** г. по 3 изп.д. № ***. на **** М. С. - Ц., се установява, че ищецът И. Л. е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда – жилище с площ 56 кв.м. с идентификатор *****. с административен адрес гр. П., ул. А. ****, ведно с прилежащите помещения, коридор, западна и южна стая и две складови помещения на север, намиращи се на първия етаж от западната секция на жилищната сграда, които помещения представляват част от сутеренно помещение, цялото с площ от 56 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сграда със застроена площ от 126 кв.м.

При публичната продан ищецът е придобил правата длъжника по изпълнението – А. Т. П., придобити с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***** на н. А. К., сключен с М. Т. М. – право на собственост върху описаните по-горе първи /надсутеренен/ жилищен етаж от западната секция на сградата, ведно с ½ ид.ч. от общите части на двуетажната масивна жилищна сграда със сутерен и тавански етаж, цялата застроена върху 112 кв.м.

По делото е представен заверен препис на Решение № 261820/25.06.2021 г. по гр.д. № 14652/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, влязло в законна сила на 04.07.2022 г.

С така постановеното решение е прието за установено по отношение на Т. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. "С." ****, че ищецът И. М. Л.

ЕГН ********** с адрес гр. П., бул. "Ш. с." ***, е собственик, на основание публична продан и постановление за възлагане от ***** г. на ЧСИ Ц. на общо 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство с площ 56 кв.м. /тавански етаж/ на западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***** с административен адрес гр. П., ул. "А." **, който етаж представлява обща част на сградата.

В мотивите на съдебното решение е прието, че ищецът се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сградата на основание постановление за възлагане от ***** г., по силата на което последният е придобил и ½ ид.ч. от общите части на сградата. Съдът е приел, че таванът на секцията е запазил характера си на подпокривно пространство, което съставлява обща част на сградата и не му е придаден статут на принадлежност към жилището на ответника, защото за извършеното изменение на таванското помещение не е налице изразено съгласие на другия собственик в етажната собственост, нито изразено съгласие за промяна на неговото предназначение.

4

Посочено е, че обстоятелството, че достъпът до подпокривното пространство се осъществява от жилището на ответника, не е факт с който законът свързва придобиване на вещни права. Съдът е приел за неоснователен доводът на ответника, че е придобил собствеността по отношение на цялото подпокривно пространство, както и че в негова полза е прехвърлено вещно право на ползване.

В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 25 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 3987/2008 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС се приема, че в отклонение от общия принцип, съгласно който липсва интерес от установяването, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск, установителния иск за собственост е допустим и когато за ищеца съществува интерес от предявяване на осъдителния иск по чл. 108 ЗС, тъй като чрез защитата по чл. 124, ал. 1 ГПК установяване на правото на собственост със сила на пресъдено нещо, ищецът би могъл да прекъсне придобивна давност; при съсобственост би могъл да упражнява владение чрез ответника съсобственик или би могъл да претендира обезщетение за ползването на своята част от имота. Установителният иск за собственост е допустим, дори и имотът да се владее от трето лице, щом ответниците оспорват собствеността му.

В този смисъл при образуване на гр.д. № 14652/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав ищецът е избрал в защита на правото си на собственост да предяви положителен установителен иск, като е допустимо по реда на чл. 108 ЗС правото на собственост да бъде защитено, доколкото предмет на исковата претенция по предявения ревандикационен иск е освен установяване на правото на собственост, но и осъждане на ответника да предаде владението по отношение на имота.

Съдът намира, че с влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д. № 14652/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от подпокривното пространство, което представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.

Силата на пресъдено нещо се формира за спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба, а основанието на иска са посочените от ищеца факти, които съдът подвежда под приложимата правна норма и обявява в диспозитива като правни последици, които се 5 ползват със сила на пресъдено нещо - т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК. Не се въвежда ново основание, когато в един последващ процес ищецът не се позовава на различни факти, от които произтича спорното право, а само на правна норма, от която извежда изгодни за себе си правни последици. В случая предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е допустим, с оглед обстоятелството, че от съда се моли да установи със сила на пресъдено нещо освен съществуването на правото на собственост, но и липсата на основание за ответника да осъществява владение по отношение на имота.

С Решение № 58 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 5180/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС е дадено следното разрешение: „Съгласно чл. 298 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и частни правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на предявеното основание на спорното право в исковата молба и формираното искане. Произнасяне по тези три въпроса се съдържа в диспозитива на решението, което е концентриран израз и краен извод за това дали спорното право съществува на предявеното основание за ищеца, а при отрицателен установителен иск - дали ответника притежава отричаното от ищеца право на всички възможни основания. Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, диспозитивът съдържа какво постановява съда по спорното право. Мотивите се излагат към решението - чл. 235, ал. 2 ГПК и по съдържание съставляват анализ на доказателствата в тяхната взаимна връзка и зависимост при използване правилата на логиката, подвеждането на приетите за установени факти под правната норма и формиране на правни изводи от тях.“ При съобразяване на посочената съдебна практика следва да се приеме, че правото на собственост е установено с влязло в законна сила съдебно решение, доколкото ищецът в настоящото производство не въвежда различно правно основание за възникване на правото му на собственост, а в производството по гр.д. № 14652/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, ответникът е следвало да изчерпи всички основания за отричане на правото на собственост на ищеца, като въведените в настоящото производство възражения са разгледани в производството по гр.д. № 14652/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72e370a8-40ca-46a6-9f87-9d91980c7100