Решение № 310 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6510/2024
- Вид
- Решение № 310
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 310 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20245330206510 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24-1030-007594/19.09.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на П. С. П., ЕГН:********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема 1 за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.08.2024г. около 22:46 часа жалбоподателят П. С. П. управлявал в гр.Пловдив по бул. „Източен“ лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4МАТИК“, с рег. №***, собственост на ***. На посочения булевард до №33 бил спрян за проверка от полицейски служители, между които свидетелят Б. Л.
Д. на длъжност „***“ при ***. Повод за спиране на лекия автомобил било обстоятелството, че свид. Д. възприел, че жалбоподателят П. управлява МПС то без да ползва обезопасителен колан по време на движение, при наличие на такъв. За установеното при проверката бил съставен АУАН, серия GA №1214394/29.08.2024г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с възражение. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Б. Л. Д., които съдът приема за обективни, достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от П. нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано 2 виновно поведение и неизпълнение от страна на П. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция от страна на съда.
В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя /същият макар и с кратък стаж на водач на МПС е многократно наказван за нарушения на разпоредби на ЗДвП, включително и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и издадени фишове/, поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.
По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№24-1030007594/19.09.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на П. С. П., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4