Решение № 159 от 03.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Стара Загора, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500240 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба на „М.М. - И.“ ЕАД гр.

Р., чрез адв.Л. Д. от АК - София, против Решение № 10/19.01.2023г., постановено по гр.д. № 689/2022г. по описа на Районен съд – Раднево, с което с е признава за незаконно уволнението по предявения иск от В. З. В. срещу „М.М. - и.” ЕАД, гр. Р. и се отменя заповед № 33 от 14.09.2022г. на изпълнителния директор на „М.М. - и.” ЕАД за прекратяване на трудовото правоотношение с В. З. В.; възстановява се В. З. В. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „Ръководител отдел в промишлеността Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел. оборудване и автоматизация“ в „М.М. - и.” ЕАД; осъжда се „М.М. - и.” ЕАД, гр. Р. да заплати на В. З. В. сумата от 29144.77 лв., представляваща нетен размер на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 30.09.2022 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска - 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като се отхвърля иска по чл.

225, ал. 1 КТ за разликата над присъдените 29144.77 лв. до претендираните общо 34009.24 лв. като неоснователен; присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че основен и единствен спорен въпрос в производството бил, законосъобразно ли е било 1 упражняването от страна на работодателя на потестативното право на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ спрямо служители, заемали ръководна длъжност преди новия директор да встъпи в длъжност, които са преназначени на различна ръководна позиция, след встъпването на новия директор.

Намира, че неправилно съдът приел, че отговорът на поставения въпрос е отрицателен. Счита, че в конкретния случай първоинстанционният съд не отчел спецификата на начина, при който въззиваемият бил преназначен. Така, съдът неправилно приложил материалния закон и погрешно формирал своето вътрешно убеждение, в противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди, че въззиваемият не бил новоназначен служител в ръководния екип на „М.М. - И.“ ЕАД, а бил заварен ръководен кадър към Отдел „Електрооборудване“, звено „Автоматизация“. Сочи, че съгласно новата структура, приета от СД на „М.М.И.“ ЕАД с протокол на СД № 5/16.02.2022г„ Отдел „Електрооборудване“ бил преобразуван в Отдел „Електрооборудване и автоматизация“, като обособеното звено „Автоматизация“ в него се вляло в самия отдел и престанало да съществува като самостоятелна единица. Сочи, че във връзка със структурната промяна, въззиваемият бил преназначен на длъжност „Ръководител Отдел „Електрооборудване и автоматизация“.

Твърди, че безспорно в случая не ставало дума за повишение от длъжността „Ръководител звено

„Автоматизация“ в

„Ръководител

Отдел

„Електрооборудване“ (такива длъжности вече нямало), а за промяна в името на длъжността и структурата на отдела, наложили изменение и на трудовия договор.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли като неоснователни предявените от въззиваемия искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.В съдебно заседание чрез адв. Арсениев поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемият В. З. В., чрез адв.А. С. от АК – Стара Загора, оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита, че изложените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни, а постановеното решение е правилно, обосновано и не противоречи на материалния закон. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

2

Ищецът В. З. В. твърди, че с трудов договор бил назначен на длъжност „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация”. Твърди, че на 29.09.2022 г. му били връчени предизвестие и заповед № 33/14.09.2022 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 от КТ - поради сключване на договор за възлагане управлението на „М.М. - и.” ЕАД с изпълнителния директор, връчени му при отказ да ги получи, констатирано със свидетели. Твърди, че няма спор, че длъжността му е ръководна и от нея зависят стопанските резултати, както и че изпълнителният директор е сключил договор за управление и в 9-месечен срок е извършено уволнението.

Твърди, че с допълнително споразумение от 28.03.2022 г. именно същият изпълнителен директор го е назначил на ръководната длъжност, от която е уволнен, поради което изпълнителният директор не е имал право да се възползва от разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия му договор в разрез с разпоредбата на чл. 8 КТ като е злоупотребил с правата си. Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 34009.24 лв.

Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът „М.М. - и.” ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” въз основа на трудов договор и допълнително споразумение от 28.03.2022 г., което било едностранно прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ, със заповед № 33/14.09.2022 г., връчена на 29.09.2022 г. на ищеца при отказ за получаване, при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че фактическото основание за прекратяване на трудовия договор бил сключен договор за възлагане на управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г., с който било възложено управлението на дружеството, считано от 31.01.2022 г., на новоизбран член на СД И.Ч., и приложена към договора бизнес - програма, представляваща неразделна част към него, всички те след съответно решение на СД на „БЕХ“ ЕАД и решение на СД на „ММИ“ ЕАД. Твърди, че изпълнителният директор бил избран и назначен до провеждане на нова конкурсна процедура за номиниране на член представител на държавата в СД. Твърди, че вписването в ТР било извършено на 31.01.2022 г., съответно договорът влязъл в сила на 01.02.2022 г., тоест реално започнал да действа. Твърди, че с въпросния договор за управление и приложената към него бизнес задача, на изпълнителния директор било възложено изпълнение на конкретна стопанска задача с конкретни икономически показатели, с цел и очакван резултат.

Излага подробни съображения за законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовия договор. Оспорва всички твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на уволнението. Твърди, че промяната в длъжността не е наложила драстична промяна на задълженията му, поради 3 което не следва да се приема, че е налице промяна в длъжността, заемана от ищеца. Развива съображения за спазване на 9-месечния срок и за липса на злоупотреба с правомощието на работодателя. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

За да постанови решение в този смисъл Радневският районен съд е приел от фактическа страна следното: Ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” при ответника въз основа на трудов договор и сключено към него допълнително споразумение от 28.03.2022 г. На 29.09.2022 г. му е връчена при отказ за получаване заповед № 33/14.09.2022 г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ и при условията на чл. 220, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът е приел, че управителят/изпълнителният директор няма право да уволни на основание чл.

328, ал. 2 КТ служители от ръководството на предприятието, които той е назначил при действието на този договор за управление, но може в рамките на срока по чл. 328, ал.2 КТ да прекрати на това основание трудовото правоотношение на назначено от него лице от управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция. В този случай трудовото правоотношение не възниква по волята на управителя, защото работодателят е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място при поведения конкурс лице, поради което управителят разполага с основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Но няма потестативното право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ управителят, който е назначил на ръководна длъжност определено лице. Може да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ на лица, назначени от управителя при предишния му мандат, при сключване на нов договор за управление със същия управител. РРС е приел, че употребения в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ израз „поради сключване на договор за управление“ следва да се разбира, че се насочва към еднократност на правото по отношение на заварените ръководни служители. Целта на разпоредбата е да се даде възможност на управителя да си подбере нов екип от сътрудници, за постигане на поетите задължения за ефективно управление на предприятието.

В случая от доказателствата по делото, съдът е приел, че ищецът е бил назначен на длъжност „ръководител звено - Автоматизация“ в отдел „Електрооборудване“ към датата на започване на изпълнение на договора за възлагане на управлението от изпълнителния директор И.Ч. към 31.01.2022г., като с допълнително споразумение № 188/28.03.2022 г. към трудов договор № 8/14.08.2003 г. ищецът В. З. В. е преназначен от изпълнителния директор И.Ч. на новата ръководна длъжност „Ръководител отдел в промишлеността Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел. оборудване и автоматизация“. От тези безспорно установени обстоятелства според съда е 4 видно, че ищецът е бил на ръководна длъжност в ответното дружество, но изпълнителният директор не е упражнил спрямо него правото по чл. 328, ал. 2 КТ, а е бил преназначен на нова различна ръководна длъжност в друг отдел в ответното дружеството. С преназначението ищецът вече не е част от заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и има идентичен статут с новоназначените от изпълнителния директор ръководни кадри, спрямо които потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ не принадлежи на настоящия изпълнителен директор И.Ч. по време на действие на настоящия договор за възлагане на управлението. Законът не предвижда възможност за прехвърляне на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ и за новата ръководна длъжност, на която е назначен служителя от изпълнителния директор по време на действие на настоящия договор за възлагане на управлението. Касае се за разпоредба -чл. 328, ал. 2 КТ, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение на управителя, без мотиви и само по лична преценка, поради което тя следва да се тълкува стриктно, а не разширително.

Районният съд е приел, че изпълнителният директор е придобил и преки впечатления от работата на ищеца на предходната ръководна длъжност в периода от започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението на ответното дружество до преназначението му на 28.03.2022 г., което е послужило като основание за изпълнителния директор да приеме, че ищецът е подходящ ръководен кадър от новия екип на изпълнителния директор за новата ръководна длъжност. Това в още по-голяма степен потвърждава горните правни изводи за погасено потестативно право по чл.