Решение № 65 от 21.02.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. С., 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Даниела Бл. А.ова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20211800500683 по описа за 2021 година

С решение № 64 от 16.07.2021 г., постановено по гр. дело № 131/2021г. по описа на Районен съд- гр. П. е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „В.И.“ ООД срещу Н. ИВ. ДР., ЕГН**********, с адрес гр. П., ул.

„Ц.К.“ №19 за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 1210.00лв /хиляда двеста и десет лева/, претендирана на основание чл. 220, ал.1 КТ- като обезщетение за неспазен срок на предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудов договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от постановеното решение е останал ищеца- „В.И.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „О.“ №24, представлявано от А. В. В. който чрез пълномощника си адв. В.В. П. е подал въззивна жалба. В нея се излагат твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалният закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че неправилно РС- гр. П. е оценил всички факти по делото, поради което е стигнал да погрешни правни изводи. Неправилно е било прието от съдебният състав и обстоятелство, че трудовото правоотношение с ответника Н.Д. е прекратено на основание чл. 325, т.1 КТ, а не на основание чл.326, ал.1 КТ, в резултат на което е била приета за незаконосъобразна заповед №867/20.01.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение 1 на ответника Д., без да е било отправено искане с отговора на исковата молба или в хода на проведеното съдебно производство. Твърди се, че акта на първият съд е процесуално недопустим, като е направено произнасяне без да е предявен иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен. Иска се постановяване на ново решение, с което да се осъди Н.Д.- ответник пред първия съд да заплати на основание чл. 220, ал. 1 КТ на „В.И.“ ООД сумата от 1210.00лв /хиляда двеста и десет лева/, като обезщетение, равняващо се на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения от него срок на отправеното предизвестие по реда на чл.326, ал.1 КТ, с което е прекратено трудовото му правоотношение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва като необоснована и недоказана. Отправя се искане за потвърждаване на обжалваното решение на РС- П., като правилно и законосъобразно.

Твърди се, че противно на съдържанието на въззивната жалба, още в отговора на исковата молба е бил оспорен начина по който е било прекратено трудовото правоотношение на ответника/въззиваем пред настоящата инстанция/, като е било наведено твърдение за това, че е било уговорено да се прекрати същото на основание чл.325, т.1 КТ- по взаимно съгласие. В резултат на упражнена принуда спрямо ответника по първоинстанционното производство, трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. Твърди се, че в настоящия случай, производството по реда на чл. 344, ал.1, т.1 КТ е неотносимо, тъй като не е бил осъществен състава на уволнение. По отношение на претендираното обезщетение по реда на чл. 220, ал.1 КТ, въззиваемия твърди, че не е възникнало основание за същото, както и, че не е бил настъпил падежа по него, поради което претенцията се явява преждевременно предявена.

Претендират се съдебни разноски направени пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд- П. е образувано по предявен от „В.И.“ ООД срещу Н. ИВ. ДР.. иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, с който се иска да се осъди ответника за сумата от 1210.00лв /хиляда двеста и десет лева/- като обезщетение за не спазен срок на предизвестие от страна на 2 работника при прекратяване на трудов договор на основание чл.326, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че по силата на сключен трудов договор № 1406/30.09.2020 г. страните са били в трудово-правни отношения, като ответника е изпълнявал длъжността „оператор ПСМ“.

На 20.01.2021 г. ответника е депозирал молба - предизвестие, с която е поскал да бъде освободена от длъжност. Твърди се, че в трудовия договор е уговорено 60 – дневно предизвестие за прекратяването му, съгл. чл.6 от него.

Работодателят е издал заповед №867/20.01.2021 г./стр.16/, с която е прекратил трудовото правоотношение с ответника, считано от 20.01.2021 г., поради което счита, че ответника му дължи сумата от 1210.00лв /хиляда двеста и десет лева/, представляваща обезщетение за не спазено предизвестие от 60 дни. Посочва начина на формиране на обезщетението.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск по следните съображения:

-между страните действително е съществувало трудово правоотношение, като се оспорва начина на прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди се, че ищецът го е принудил да подаде молба за прекратяване на трудовия договор. Уговорката била трудовото правоотношение да бъде прекратено по чл. 325, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, без никоя от тях да дължи предизвестие. Твърди се още, че молбата за прекратяване на трудовия договор е подготвена и предоставена на ответника от работодателя, който е заявил, че няма да го допуска до работа повече, поради което за ответника е било налице представляващо пречка за изпълняване уговореното между страните предизвестие. Характерът на работата бил такъв, че без съдействие на работодателя работникът нямало как да достъпи базата, машината, с която работи, и съответно да си изпълнява работата според трудовите функции, уговорени в трудовия договор и длъжностната характеристика.

Ответникът твърди още, че приложените писмени доказателства към исковата молба- молба за прекратяване на трудовия договор и заповед за освобождаване от заеманата длъжност, не означават, че работникът е поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение, а молбата може да има различен смисъл при допускане на тълкуване. Липсата на изписване на момента на подаване и приемане на молбата давало основание да възникнат съмнения дали този ден е отработен от работника и заплатен от работодателя.

Върху молбата нямало резолюция на работодателя, не било посочено кога е приета и така се явявали неизяснени отношенията между страните и каква е била действителната воля на работника-ответник. Ответникът твърди, още че действителната му воля е била да продължи да работи в дружеството на ищеца, но молбата от 20.01.2021 г. и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са били подписани под натиск и при крайна нужда. Твърди 3 се, че работодателят извикал работника при себе си и го принудил да подпише изготвените документи, както и фиша за заплата за януари 2021 г., като той реално не е получавал сумата по фиша, а и сумата не била изчислена правилно, защото при справка в дружеството можело да се установи, че работникът е отработил повече дни и не е ползвал платен годишен отпуск.

Сочи още, че работодателят е създал порочна практика в отношенията работодател- работник, при която работниците се опасяват, че при предприемане на действия по защита на правата си, няма да получат заработеното възнаграждение в пълен размер и ще бъдат принудени да напуснат, като им се прекрати трудовото правоотношение, но не по реда на чл. 325 КТ, а при условията на чл. 326 КТ, което дава възможност на работодателя да претендира неправомерно обезщетение за не спазено предизвести както и това, че работодателят не е доказал, че е претърпял вреди в резултат на прекратяване на договора при условията на чл. 326, ал. 1 КТ.

В условията на евентуалност се навежда възражение, че не е настъпил падежът на търсеното обезщетение, тъй като работодателят не е доказал, че е останал без работник, който да изпълнява задълженията на ответника и за колко време. Не бил уговорен освен това срок за плащане на обезщетението, ответникът не бил получавал и покана, поради което счита, че исковата молба е не само неоснователна и недоказана, но и преждевременно заведена.

Ответникът е отправил искане към съда за неговото отхвърляне.

Направено е възражение за прихващане (първоначално посочено като насрещен иск и след това коригирано с уточнителна молба), с което се иска от съда, при условията на евентуалност, ако приеме, че ответникът дължи претендираното от ищеца обезщетение в размер на 1210 лв. и уважи иска, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, да се прихване с вземанията, които той има спрямо ищеца за незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. в размер на 1200 лв.

С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Софийски окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приетия по делото трудов договор 4

1406/30.09.2020г. сключен между ищеца и ответника по делото, видно от който ответникът Д. е заемал длъжност „Оператор пътно-строителни машини“ за неопределен срок, при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение от 610 лв. Уговореното с договора предизвестие за неговото прекратяване е 60 дни.

С молба от 20.01.2021 г. ответника е отправил искане до ищеца да бъда освободен от заеманата от него длъжност.

Със заповед № 867/20.01.2021г. е прекратено трудовото правоотношение между ответника и ищеца, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено отправено писмено предизвестие от страна на работника. Заповедта е връчена на служителя на 20.01.2021 г.

В полза на ищеца са ангажирани следните писмени доказателства: фиш за заплата за месец януари 2021 г. на ответника, в който е посочено, че основното му възнаграждение е 650 лв., като според съдържанието на фиша, ответникът е отработил 11 дни, за които му е начислено брутно възнаграждение от 357. 50 лв. и е ползвал 1 ден платен годишен отпуск; молба от Н. ИВ. ДР. адресирана до ищеца, със съдържание „Моля да бъда освободен от заеманата от мен длъжност в ръководеното от Вас предприятие, считано от 20.01.21 г. /чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда/. Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена.“ Молбата е от дата 20.01.2021 г. и носи подпис на молителя Д.; заповед №867/20.01.2021г. за прекратяване на трудовият договор на ответника.

Посочено е в заповедта, че на основание чл. 326, ал. 1 Кодекса на труда се прекратява трудовото правоотношение с Н. ИВ. ДР., като причина за прекратяване на трудовия договор е посочена: „в съответствие с чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда /Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие/“. Посочено е още в заповедта, че на работодателя следва да се изплати на основание чл. 220, ал. 1 КТ (за срока на недаденото или не спазено предизвестие) сума в размер на две брутни трудови възнаграждения. Заповедта е подписана от управителя на дружеството, като препис от самата заповед е връчен на ответника на 20.01.2021 г.