Решение № 44 от 03.02.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. гр.Несебър, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150100149 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 1321/15.02.2022 г. на „П.Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от К.Т.Х., чрез АД „Д. и Г.а“, ЕИК ***, съдебен адрес: гр. ***, адв. Р. Д. Д. от АК - Варна, срещу Н.О.В., БУЛСТАТ *** , гражданин на Руската Федерация, с адрес: с. ***, с която се иска от съда да осъди отвтеника да заплати на ищеца сумата от 5531,44 лева, от която 2404,92 лева –такса поддръжка за 2020 г. и лихва забава върху нея за периода 15.02.2020 г. – 10.02.2022 г. в размер на 483,09 лева; 2404,92 лева – такса поддръжка за 2021 г. и лихва забава върху нея за периода 15.02.2021 г. – 10.02.2022 г. в размер на 238,51 лева; дължими по Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е.Р.Р.“ № ММС-S-PD/077-12.06/26.12.2006 г.

Посочва се, че между страните е сключен процесния договор, по който ищцовото дружество има качеството на „мениджър“, а ответникът – „възложител“ – собственик на недвижим имот с площ от 85,39 кв.м., апартамент № С420, ет. 4, в сграда А-„Е.“, крило С., с адрес: с. *** по плана за с. Р., общ. Несебър в „Курортен комплекс Е.Р.Р.“.

С договора, ищецът се задължил да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на „Курортен комплекс Е.Р.Р.“ срещу заплащане на месечна такса в размер на 1 евро без ДДС на кв.м. площ от собствения на ответницата имот. Съгласно клаузата на т. II.b от договора, заплащането на дължимата такса следвало да се извършва до 15 февруари на текущата година. Ищецът заявява, че изпълнява поетите договорни задължения в цялост и чрез „Е. Х.“ ООД, ЕИК 175062433, като излага подробно осъществяваните от него дейности по поддръжка. С твърдения за неизпълнение на договорните задължения за заплащане на такса за 2020 г. и 2021 г. и невъзможност за извънсъдебно уреждане на спора се заявява интерес от водене на делото.

Към исковата молба са представени писмени доказателства – незаверени копия от пълномощно и Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е.Р.Р.“ № 1

ММС-S-PD/077-12.06/26.12.2006 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника – адв. И. С. от БАК, с който предявените искове се оспорват като недоказани по основание и размер. Релевира се възражение за нищожност на Раздел 2, т. 4 от договора, както и за нищожност на договора в цялост, като противоречащ на закона, заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави.

Навеждат се и доводи за унищожаемост на договора, поради грешка в предмета и измама. Правят се доказателствени искания за задължаване на ищеца да представи доказателства за притежаваната от ответницата собственост в комплекса, както и за действително извършените разходи по поддръжка на собствения на Вербова имот.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез новоупълномощения си представител - адв. К. от АК – Хасково, поддържа исковата молба, препотвърждава действията на адв. Д. и моли за уважаване на предявените и поддържани искове, като претендира присъждането на разноски в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител – адв. С. от АК Бургас, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба, оспорва претенциите и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представен от ищцовата страна нотариален акт № 131 , том XIV, рег. № 7113, дело № 2634 от 12.06.2007 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК, район на действие – НРС, се установява, че ответницата е придобила собствеността по отношение на описания в исковата молба недвижим имот – апартамент № С420, крило „С.“, с площ ведно с общите части от 85,39 кв.м., находящ се в сграда „А“ в „Курортен комплекс Е.Р.Р.“.

Видно от Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е.Р.Р.“ № ММС-S-PD/077-12.06/26.12.2006 г., ответницата, в качеството си на собственик на гореописания апартамент е възложила на ищцовото дружество поддръжката на общите части в сградата, както и на находящите се в комплекса съоръжения, които ползва безпрепятствано. Със същия договор ищецът се е задължимда предоставя на ответницата и редица услуги, подробно описани в предмета на договора /ползване на паркинг, съоръжения и комуникации, общодостъпни части на комплекса и съоръжения и обекти в тях, предоставяне на обслужване – занимания за деца, рецепция, санитарнохигиенни дейности и др./, като е уговорено общо възнаграждение за целия предмет на договора в размер на 1 евро без вкл. ДДС на кв.м. площ от собствения на ответницата обект на месец, дължимо авансово ежегодно до 15.02 на текущата година, за която се отнася.

Съгласно представено по делото тристранно споразумение към договор за възлагане на поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е.Р.Р.“ № MMC-PDEH/22.06.2007 от 18.12.2012 г., се установява, че ищецът е прехвърлил всички свои права и задължения по договорите за поддръжка и управление с отделните собственици на „Е. Х.“ ООД и „Е. Х. 2013“ ЕООД.

С протоколно определение № 3/05.01.2023 г. по делото, съдът отдели като безпорни между страните следните факти и обстоятелства: „П.Д.“ ЕООД, чрез „Е. Х.“ ООД, в цялост е изпълнявал поддръжката на комплекс „Е. Р.“ – Р., включително поддържане на ВиК и ел.инсталации, климатични, противопожароизвестителни и вентилационни инсталации, техническо поддържане на басейните и обслужващите ги 2 съоръжения, находящи се в общите и общодостъпните части на комплекса, доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателни съоръжения и монтираните душове, техническо поддържане на асансьорите, на общодостъпните спортни съоръжения и детска площадка, поддръжка на зелени площи, организиране на режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-хигиенни услуги, рецепция и достъпа до спортните съоръжения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е възложено установяването на наличието на валидна облигационна връзка между страните по процесния Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е.Р.Р.“ № ММС-S-PD/077-12.06/26.12.2006 г., изпълнение на поетите с договора задължения, както и размера на договореното възнаграждение.

По повод акцесорната претенция за лихва за забава, на ищеца е указано, че следва да докаже размера на претенциите си за главници и изискуемостта им, както и размера на търсените лихви.

С оглед фактическите констатации, от правна страна, настоящият съд, намира ищцовата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за основателна, като доказана по основание и размер, по следните съображения:

Съдът намира, че представеният от ищеца договор представлява годна облигационна връзка, възникнала между страните по делото. Не съществува пречка при спазване на принципите за свобода на договаряне, отделните собственици да сключват договори за поддръжка и управление на целия комплекс, които договори не се влияят от правилата на ЗУЕС. В подобна насока е и практиката на върховната инстанция – напр. Определение № 37 от 20.01.2021г. по т.д. № 606/2020г. по описа на I търг. отделение на ВКС, в което е прието, че няма забрана за етажните собственици да сключват договори относно финансиране управлението на общи части, когато жилищният комплекс не е от затворен тип, а е налице обикновена ЕС, доколкото с такава правна сделка не се създават други, непосочени в закона органи на ЕС и не се създават права за трети лица, извън посочените в чл. 12 ал. 1 от ЗУЕС. Наред с това процесният договор не се изчерпва само с уговорки относно управлението на общите части. Същият има комплексен характер, като в него са включени елементи на договор за поръчка /организация на вътрешния ред, санитарно-хигиенните услуги, организиране на занимания за деца и др./ и на договор за изработка /техническа поддръжка/. Посочените задължения на мениджъра по договора са насочени както към общите части, така и към други съоръжения в имота – басейни, зелени площи, детска площадка. Както е прието и в цитираното определение на ВКС, посредством всеки от тези договори не се реализира забранен от закона резултат, противно на изложените от особения представител оплаквания с отговора. Договореното общо възнаграждение инкорпорира както възнаграждение за различните услуги, така и предварително определените разходи за изпълнение на възложената поръчка. В случая ответникът, в унисон със свободата на договаряне, е процедирал именно по-горния начин и е сключил с ищеца договор за управление и поддръжка на комплекса. Както се посочи става въпрос за управлението и поддръжката на целия комплекс, а не само на общите части в сградата, обитавана от ответника.

С оглед горното съдът намира, че цитираният договор е действителен, като при извършена служебна проверка по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК се констатира неравноправност на конкретни негови клаузи. В случая несъмнено се касае до договор, 3 сключен с потребител, доколкото в практиката на върховната инстанция /Определение № 60132 от 29.06.2021г. по т.д. № 1835/2020г. по описа на I търг. отделение на ВКС/ и с Решение от 27.10.2022г. по дело С-485/21г. на СЕС, е прието, че физическите лица – страни по подобни договори, са потребители. Наред с това става въпрос за типов договор, който се сключва с множество собственици в комплекса, като ищецът не твърди и не доказва /по смисъла на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП/, че клаузите в договора са индивидуално уговорени. По изложените съображения, процесният договор подлежи на проверка по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно посочената разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е даден неизчерпателен списък от възможни неравноправни клаузи /с оглед предвиденото чл.

143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, че такива са и клаузи с други подобни условия/. Според настоящия съдебен състав клаузите на раздел IV, чл. 9 от договора и раздел VII, чл. 2 са неравноправни, тъй като и в двете се предвиждат определени последици за страна по договора, които обаче изцяло зависят от поведението на трети лица. Т.е. предвижда се възможност за прекратяване на договора с изтичане на срока му, но само с решение на собствениците, притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса. В случая обаче става въпрос за индивидуален договор, сключен с конкретно физическо лице и не отговаря на правилата на добросъвестност клаузата, която предвижда прекратяване на облигационната връзка за конкретното лице единствено по решение на множество други лица, които не са страни по договора. Последното води до значително неравновесие между търговеца и потребителя, тъй като правата и задълженията на търговеца по договора зависят единствено от неговото поведение, докато тези на потребителя зависят изцяло от волята на други лица. По подобен начин клаузата на раздел VII, чл. 2 предвижда обвързване на потребителя с договора, което зависи от волята на друго лице. Възлагането на потребителя на задължение да влияе върху волята на друго лице и да го мотивира да сключва договори безспорно не съответства на изискванията на добросъвестност и на чл. 9 от ЗЗД относно свободата на договаряне. Обвързването на потребителя с такава клауза също води до съществено неравновесие, тъй като в случай на разпореждане с правото на собственост договорът вече не би имал предмет за потребителя и с цитираната клауза той се задължава да заплаща за услуги, от които не се възползва.