Решение № 1616 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204455 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 002425/13.07.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на *** ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Сочи се, че:

-деянието било несъставомерно по чл. 50 ЗЗП, доколкото приложима в случая била нормата на чл. 57, т.5 ЗЗП;

-некоректно била определена датата на извършване на нарушението;

-АУАН бил съставен в присъствие на лица, които били свидетели на съставяне на акта, а не на извършване или установяване на нарушението;

-в АУАН бил неточно посочен адреса на нарушителя;

-лицето получило и подписало АУАН не разполагало с надлежна представителна власт.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Повод за извършената проверка в офиса на търговеца *** ЕООД е постъпила жалба от потребител с вх. № П-02-113/15.02.2023г. Жалбата е подадена от потребителя г-жа *** и касае Договор за покупка извън търговския обект по заявка № **********/04.02.2023 г.

Сключеният Договор за покупка извън търговския обект е за стока система за почистване „ЕСО 2000 SB“, cep. № 001795, на стойност 3500 лв., като стоката била доставена потребителя на 04.02.2023 г., (видно от приложения към жалбата талон за доставка № 1933).

Съгласно изложеното в жалбата и приложените към нея документи, потребителят след като получил стоката и я изпробвал как работи, се е възползвал от правото си на отказ в 14-дневен срок, като на 06.02.2023 г. е изпратен стандартен формуляр за упражняване правото на отказ до търговеца, (видно от товарителницата, приложена към жалбата), а на 15.02.2023 г. е изпратил и стоката към търговеца, (видно от приложеното към жалбата електронно изявление № 51071496478/15.02.2023 г.), но търговецът е отказал да получи пратката на 16.02.2023 г.

Нарушението е извършено на 16.02.2023г.

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Спорът по делото е изцяло правен и се състои в това дали при изложените факти търговецът е разполагал с правото да откаже приемането на върнатата стока.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

2

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, доколкото посочените факти могат да се субсумират под административния състав на чл. 127, ал.3 ЗЗП, според която норма:

„Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок от получаване на стоката от потребителя.“

Приложена е коректната санкционна норма-чл. 207 ЗЗП, като наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, което прави по-нататъшното й обсъждане излишно.

Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че той имал право да откаже приемането на стоката на основание чл. 57, т.5 ЗЗП, съобразно която норма: „Разпоредбите на чл. 50 - 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.“ От фундаментално значение за тълкуване съдържанието на посочената норма е Решение № 363 от 17.01.2019 г. по к. т. д. № 1900 / 2018 г. на Върховен касационен съд, в което е изяснено, че в приложното поле на чл.

57, т.5 ЗЗП попадат само такива стоки, които по своето естество и предназначение са такива, че след отварянето им от един потребител са напълно и изцяло негодни за употреба от друг потребител по хигиенни и здравни съображения. Посочено е също така, че пълната и цялостна непригодност за повторна употреба следва да е убедително доказана, доколкото вещи, каквито са например горни дрехи, обувки, слушалки, шалове и други не попадат в приложното поле на разпоредбата.

Сред типичните стоки, които са в обхвата на чл. 57, т.5 ЗЗП са например четки за зъби, самобръсначки, капкомери, бельо и други.

В този смисъл и Решение № 196 от 18.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 148 / 2019 г. на Административен съд – Видин, Решение № 279 от 22.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 263 / 2021 г. на Административен съд – Шумен, Решение № 41 от 22.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 1 / 2022 г. на Административен съд – Шумен, Решение от 06.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 935 / 2022 г. на 3

Административен съд – Хасково, Решение № 9 от 06.01.2023 г. по к. адм. н. д.

№ 935 / 2022 г. на XI състав на Административен съд – Хасково.

От приложения по преписката талон за доставка се установява, че процесната стока ECO 2000 SB е система за почистване тип парочистачка, състояща се от маркуч, няколко вида четки за различни повърхности, термофибърни кърпи, накрайник за продухване на канали и др. като от само себе си е видно, че подобен уред за почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена нито по хигиенни нито по здравни съображения.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че процесният продукт не попада в изключението на чл. 57, т.5 ЗЗП.

Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че в представените от жалбоподателя документи е посочено, че уредът може да се използва и за борба с определен вид вируси, както и в НАССР /стерилна/ среда.

Възможността за тази допълнителна употреба на уреда, обаче не променя неговото естетство и предназначение като парочистачка за почистване на всякакви повърхности и обдухване на канали, което по никакъв начин не е несъвместимо с връщането му от потребител след разопаковане.

ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

1/Неоснователно е възражението досежно датата на извършване на нарушението. От доказателствата по делото се установява, че стоката е получена от потребителя на 04.02.2023. На 06.02.2023г. същият е попълнил стандартен формуляр за връщане на стоката по електронен път. На 14.02.

2023г. потребителят е получил електронен отказ за удовлетворяване на претенцията му. Именно по повод този отказ той е сигнализирал на 15.02.2023г. КЗП, като на същия ден е изпратил стоката на търговеца по пощенски оператор.

Търговецът на 16.02.2023г. е отказал да приеме стоката, като именно на тази дата нарушението е довършено, доколкото до момента на реалния физически отказ да получи стоката той все още е разполагал с възможността да постъпи законосъобразно, като приеме стоката въпреки предхождащия словесен отказ по електронен път.

4

Обстоятелството, че потребителят е сигнализирал КЗП за получения словесен отказ, още преди нарушението да е довършено с фактическия отказ да се приеме стоката по никакъв начин не отнема възможността при същата проверка да се установи и санкционира реално допуснатото нарушение на дата 16.02.2023г.

2/ Изготвянето на АУАН в присъствието на двама свидетели, които са на самото съставяне, а не на извършване на нарушението изобщо не представлява процесуален порок, доколкото е допустимо от чл. 40, ал.3 ЗАНН.

Още повече че според трайната съдебна практика пороци досежно свидетелите по АУАН, при безспорно установена фактическа обстановка не са съществени.

Така Решение № 1447 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 4 от 04.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2951 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

3/Пороци при изписване на точното седалище и адрес на управление на дружеството също не представляват съществен порок на съдържанието на АУАН и НП, доколкото при безспорно варно посочени наименование и ЕИК не възниква каквото и да било съмнение за индивидуализацията на наказания субект.

4. Неоснователно е възражението, че лицето подписало АУАН- *** не разполагал с представителна власт, доколкото по преписката е приложено пълномощно, с което той е оправомощен да представлява наказания субект пред всякакви държавни институции и да получава всякакви книжа от негово име.

Така Решение № 271 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3740 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 346 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3887 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 87 от 11.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3552 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1980 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2156 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

5

По изложените аргументи НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63Д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна.

Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Комисията за защита на потребителите, която видно от чл. 2, ал.2 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002425/13.07.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на *** ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.

ОСЪЖДА *** ЕООД , ЕИК **** да ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите сумата от 80 лева, представляваща разноски за представителство пред районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.