Решение № 484 от 22.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Б.а

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002102075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. С. С., чрез адвокат Л. Б., срещу въззивното решение №1449/29.11.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1704/2022г. в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Видин за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за заплащане на сумата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 26.12.2020г., рискът от настъпването на което е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2021г. до окончателното плащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №299/23.01.2024г. по въпроса:

Усложненията, възникнали поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане от деликт и причинените от това неимуществени вреди, намират ли се в пряка причинно следствена връзка с деликта и за тях дължи ли се обезщетение от деликвента, респективно от застрахователя, при предявен пряк иск от увреденото лице.

Отговор на същия е даден в решение № 238/17.03.2021 г. по г.д.№665/2020г. на ВКС, ІV г.о., с което е разяснено, че: „ако възникнат усложнения поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане на здравето, резултат от деликт, последният е първопричината в цялостната хронология и създава предпоставки за лечението, има 1 отношение към последващия резултат и евентуален ексцес, поради което и на обезщетение подлежи целият комплекс от свързани и причинени (вече настъпили и бъдещи) имуществени и неимуществени вреди на пострадалия, последица от непозволеното увреждане. При наличие на съпричиняване на вредите от действия или бездействия на други лица, ще е налице солидарност в отговорността с първоначалния деликвент, но това не изменя правото на пострадалия да избере и потърси пълно удовлетворяване само от единия от съзадължените (чл. 122 ЗЗД). Прекъсване на причинната връзка между деликта и настъпилото от него увреждане може да има единствено, когато крайният резултат като последица изключва изцяло първоначалното увреждане, но не в случай на забавено или неадекватно лечение. Последното не изключва отговорността на причинителят на състоянието, изискващо медицинско лечение.“. Настоящият състав възприема изцяло така даденото разрешение.

В жалбата си М. С. С. поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че същото не съответства на търпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът не е съобразил броя и тежестта на травматичните увреждания, продължителността на възстановителния период; неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот; възрастта на пострадалата, болките и страданията; състоянието на пострадалото лице към настоящия момент; отражението на инцидента върху неговата психика. Излага още, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и не е съобразил съдебната практика по сходни дела. По същество претендира за отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на обезщетение в пълен размер.

Насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че търпените от ищцата вреди са резултат, както от деликта, така и от лекарска грешка и неправилно проведено лечение. В този случай съдът правилно е определил дължимото на пострадалото лице обезщетение спрямо отговорността на деликвента, съпоставена с приноса на другата страна. Твърди още, че не е налице пряка връзка между деликта и проведеното лечение, поради което за ищцата е възникнала нова вреда, от различен деликтен фактически състав. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на въззивното решение в обжалваната му част.

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Видин в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща разликата над присъдените 40 000лв. до претендираните 60 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания от настъпило на 26.12.2020г. ПТП, рискът от настъпването на което е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.01.2021г. до окончателното плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

2

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е установен факта на настъпило на 26.12.2020г. ПТП, по вина на М. С. П., водач на л.а. „ВМВ 525“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата на чл.179 ал.2 пр.1 и чл.183 ал.1 т.1, пр.2 ЗДвП, като управлявал лекия автомобил с несъобразена с климатичните условия скорост и състояние на пътя, вследствие на което допуснал приплъзване на автомобила и загуба на контрол над него, преминал в лентата за насрещно движение и се ударил в движения се по нея лек автомобил „Фолксваген Т – РОК“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Е. Е. Т..

Приел, че произшествието е в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания – две средни телесни повреди: двуглезенно счупване на лявата подбедрица и счупване на ставното плато на големия пищял, както и множество леки: охлузване в областта на челото и веждите; кръвонасядане на долните клепачи на двете очи.

Охлузване на лявата скула; дълбоко охлузване на лявата ушна мида; плътно охлузване на вътрешната и странична повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица. Тези травми обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер, в резултат на преживения психически стрес от произшествието, болките и възстановителния процес.

Въззивният съд направил извод за неоснователност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата поради липса на предпазен колан, с оглед механизма на произшествието, при който използването му не би повлияло на получените травматични увреждания. Съдът намерил за неоснователно и възражението за неправилно проведено лечение, като посочил, че липсата на оперативна намеса при ищцата е резултат не от отказ от лечение на лицето, а от липса на платени здравни осигуровки и неглижиране на пациент; неправилна диагноза и метод на лечение, довели до порочно зарастване на счупените глезени и извиване на ходилото във варус. С оглед на изложеното, направил извод за основателност на предявения иск.

По отношение на размера на следващото се на ищцата М. С. обезщетение, съдът установил, че вследствие на произшествието същата претърпяла болки и страдания от две средни и множество леки телесни повреди, описани по-горе и безспорни между страните.

Приел, че след проведеното лечение с гипсова мобилизация било установено порочно зарастване на фрактурите, довело до трайно ограничени движения – хипотрофия на мускулите на лявата подбедрица; често явяващ се оток на лявата глезенна става; намален обем на екстензията (разгъването) на лявото ходило с 10 градуса; „посттравматична зудекова атрофия“ на лявата глезенна става; ограничени ротационни движения; постоянно накуцваща походка, резултат от извиване на ходилото във варус, вследствие на което при движение пострадалата принудително стъпвала на външния ръб на ходилото, водещо до изкривяване и на гръбначния стълб. Съдът констатирал, че към настоящия момент пострадалата имала затруднения при клякане и изкачване на стълби, при което настъпвала бърза умора и болки в глезените.

Въззивният съд кредитирал заключението по изслушаната и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза, от което приел, че ищцата страдала от „Посттравматично стресово разстройство“. Според вещото лице, острата стресова реакция при 3 освидетелстваната била придружена и от психосоматични нарушения – внезапно спиране на кърмата (била е кърмачка в трети месец към произшествието) и внезапно краткотрайно намаляване и спиране на урината (олиго и анурия). Последните били резултат от острия стрес при ПТП.

Съдът приел, че болките от възстановителния процес, липсата на кърма, ануарията, безпокойството, страхът, невъзможността да спи и тревожността на ищцата след произшествието се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели – С. С. и М. С., които кредитирал при условията на чл.172 от ГПК.

Съдът посочил още, че възстановяването на увредената глезенна става на ищцата било възможно чрез плановото приемане в стационар, предоперативна подготовка и планово оперативно лечение, изискващо общ период за възстановяване от около 6 месеца. По време на същото следвало да се извърши „остеоклазия“ (счупване на лошо зарасналите глезени), анатомично наместване и остеосинтезирането им с метални плаки и винтове. Необходимо било и извършване на „остеотомия“ (прекъсване) на големия пищял в долната му част и корекция на ставното му плато, за да се подобрят флексионно-екстензионните движения на лявото ходило и то да стъпва върху цялата си плантарна площ.

Посочените обстоятелства, младата възраст на пострадалото лице и липсата на възстановяване, резултат както от процесното ПТП, така и от неплатени осигуровки и лекарска грешка, обосновали извода на съда, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от М. С. неимуществени вреди е 40 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2021г. до окончателното изплащане.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, като при определяне размера на следващото се на пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди е приел, че липсата на възстановяване от получените от деликта травматични увреждания е обусловено както от произшествието, така и от лекарска грешка и неплатени осигуровки. Неправилно съдът е намалил размера на обезщетението, като не е отчел обстоятелството, че лицата съпричинили настъпването на вредоносния резултат отговарят солидарно, като пострадалото лице може да търси цялото вземане само от един от всички солидарни длъжници (деликвенти) и наличието на съпричинители на деликта е без значение по делото. Основателно е и касационното оплакване, че въпреки формалното отчитане на релевантните за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, съдът не е преценил тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищцата, в причинност с деликта.

Допуснатото неправилно приложение на материалния закон е довело до необоснованост на въззивното решение. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата частична отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

4

По делото са надлежно установени фактите относно: настъпилото на 26.12.2020г. ПТП по вина на водача М. С. П. на лек автомобил „ВМВ 525“, с рег. [рег.номер на МПС] , при което е пострадала ищцата М. С.; вината на водача, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; механизмът на настъпване на произшествието; липсата на съпричиняване от пострадалото лице, както и получените от същото травматични увреждания вследствие на инцидента: двуглезенно счупване на лявата подбедрица и счупване на ставното плато на големия пищял, както и множество леки повреди: охлузване в областта на челото и веждите; кръвонасядане на долните клепачи на двете очи; охлузване на лявата скула; дълбоко охлузване на лявата ушна мида; плътно охлузване на вътрешната и странична повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица.