Определение № 7253 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7253 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110143842 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

П. П. С. е предявила срещу „Кредит тайм“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № /номер//20.05.2025 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 20.05.2025 г. сключила с ответника Договор за паричен заем № /номер/, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 5 000 лв., която последният се задължил да върне на 24 равни месечни вноски по 303 лв., при възнаградителна лихва в размер на 2 272 лв., ГПР в размер на 45,74 % и обща сума за погасяване в размер на 7 272 лв.

Поддържа, че съгласно чл. 16, ал. 1 от договора в 7-дневен срок от сключването му потребителят следва да осигури обезпечение чрез поръчител при условията по чл. 16, ал. 3, като, в случай че не предостави обезпечение, потребителят дължи предвидената в чл. 16, ал. 6 неустойка в размер на 8 856 лв. Сочи, че още със сключването на договора преди изтичане на 7-дневния срок на ищцата била начислена неустойка в сочения размер. Навежда твърдения за недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради противоречие със закона. Поддържа, че не е спазена предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК форма на договора – не е написан по ясен и разбираем начин, а елементите му са представени в размер на шрифта, помалък от 12. Навежда твърдение за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР по кредита е посочен единствено като процент и липсва ясно 1 разписана методика по формирането му. Счита, че размерът на ГПР по кредита е изчислен неправилно от кредитора, пропускайки разхода за неустойка, като при включването на последния действителният размер на ГПР би надвишил значително максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Излага, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като размерът е изключително висок и надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени заеми. Липсват и условията по прилагането на ГЛП, както и какъв е размерът на дължимата за целия срок на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, поради което потребителят е в невъзможност да прецени дали посоченият процент ГЛП отговаря на действително прилагания от кредитора. Намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В условията на евентуалност, моли за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 16, ал. 6 с доводи, че противоречи на закона, тъй като е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и не е индивидуално уговорена. Посочва, че същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза от извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че е налице недопустимо кумулиране на мораторна лихва с неустойка за забава, доколкото с последната се уговаря допълнително обезщетение за кредитора при непредставяне на обезпечение от потребителя. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва сключването между страните на процесния договор. Поддържа, че ГПР по кредита е в нормативно определения размер, изчислен към момента на сключване на договора, към който момент предвидената неустойка не се дължи и не е изискуема, респ. размерът на същата не следва да бъде включвана в ГПР.

Твърди, че не е претендирало от ищцата заплащане на неустойка, с оглед на което не е налице скрито оскъпяване на договора. Излага, че в договора ясно е опреден размерът на ГПР и на възнаградителната лихва. Твърди, че договорът не е сключен при общи условия, а всички клаузи в него са индивидуално уговорени между страните. Поддържа, че клаузата на чл. 16 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин и от съдържанието потребителят има възможност да придобие представа за икономическите последици от 2 сключване на договора. Моли за отхвърляне на исковете.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването между страните на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, както и твърдяното накърняване на добрите нрави с клаузата по чл. 16, ал. 6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на оспорения договор, както и че неустоечната клауза е индивидуално уговорена.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 20.05.2025 г. е сключен Договор за паричен заем № /номер/ за сумата от 5 000 лв., която следва да бъде върната от заемателя на 24 равни месечни вноски по 303 лв., при възнаградителна лихва в размер на 2 272 лв., ГПР в размер на 45,74 % и обща сума за погасяване в размер на 7 272 лв., като съобразно клаузата на чл. 16, ал. 6 от договора при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в срок и при посочените условия заемателят дължи неустойка в размер на 8 856 лв.

Разходът за неустойка, дължима при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в срок и при посочените условия, не е включен сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита.

Включването на последния сред горните стойности води до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ищцата е представила с исковата молба писмени материали, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищцата за събиране на доказателства по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено единствено по отношение на документа, представляващ СЕФ към договора. В останалата част то следва да бъде оставено без уважение, доколкото се касае за документи, които следва да бъдат нарочно изготвени (справки, разписки, извадки от счетоводни книги), а не за съществуващи такива, както и поради това, че препис от договора и погасителния план към него са приложени към исковата молба.

3

Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо, доколкото за изчисляване на размера на ГПР не са необходими специални знания на вещо лице.

Като неотносимо към предмета на спора следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените сделки между страните и движението по тях.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. от 15:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Кредит тайм“ ЕООД най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи заверен препис от СЕФ към Договор за паричен заем № /номер//20.05.2025 г., в случай че е изготвен такъв, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата в останалата му част.

УКАЗВА на ответника, че при неоснователно непредставяне на документа в указания срок и на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на посочените доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на страните за назначаване на съдебносчетоводна експертиза, както и искането на ищцата за събиране на доказателства по чл. 186 ГПК.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на 4 което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5