Решение № 3835 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3835 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100514355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение от 12.08.2025 г. по гр.д. №50975/2024 г. на Софийския районен съд, 81 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И. М. И. кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 360,21 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г., и за сумата от 11,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 13.08.2024 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените осъдителни искове за лихвите за забава. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. М. И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Холидей и Райзен” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника И. М. И. срещу решение от 12.08.2025 г. по гр.д. №50975/2024 г. на Софийския районен съд, 81 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1921,50 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 45,73 лв., представляваща 1 главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот - жилище, находящо се в гр. София, ул. „********, аб. №********, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се явява собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, респ., че е в договорни отношения с ищеца, както и че по делото не е установено доставеното до имота количество топлинна енергия. Поддържа, че методиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия от сградната инсталация, е отменена. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените осъдителни искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Холидей и Райзен” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск за главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество жалбата на ищеца е частично основателна, а жалбата на ответника - неоснователна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2021 г. – мес.04.2023 г., за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.07.2021 г. - мес.04.2023 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. „********, жилище, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2022 г. 13.08.2024 г. и периода 15.09.2021 г. - 13.08.2014 г.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот и не е в облигационни отношения с ищеца, както и че последният не е активно легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и изпадането в забава.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2021 г. – мес.04.2023 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект жилище, находящо се в гр. София, ул. „********, с абонатен №********.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни 2

– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил обстоятелството, че е собственик или ползвател на процесния имот, но това обстоятелство се установява от представените по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №53, т.ХХХХХІІІ, н.д. №9915/31.07.1991 г., удостоверение за наследници, изх. №1756/06.07.2023 г., издадено от СО, район „Сердика“, и удостоверение за наследници, изх. №1632/14.10.2024 г., издадено от СО, район „Надежда“.

Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивника-ответник, касаещи приемане на наследство от наследодателя му К.М.Б., тъй като същите са преклудирани – въведени са за пръв път едва във въззивната жалба.

От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответниците и за дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1943,81 лв.

Неоснователно е възражението на въззивника във връзка с решение на ВАС по адм.д.

№746/2021 г. по описа на ВАС и решение по адм.д. №85/2024 г. по описа на ВАС, с които Методиката за дялово разпределение е отменена, доколкото отмяната на подзаконов нормативен акт има действие занапред. Това е така, защото по силата на чл.195 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата на влизане на решението в сила.

Съгласно чл. 194 АПК, съдебното решение подлежи на обнародване. Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК.

В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на уредите, носещи подпис на потребител, както и че дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 2006 г./, като размерът на това вземане възлиза на 45,73 лв. за процесния период.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 3

НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда, клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.

Размерът на лихвата за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2022 г. – 13.08.2024 г. възлиза на 353,22 лв. или предявените искове за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са основателни до този размер.

По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение, доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявените искове са изцяло неоснователни.

Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72e0f203-85c8-4fe9-993a-61437e4c5da6