Решение № 2206 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2206 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. М. при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М. Гражданско дело №

20221110100438 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. М. Б., с която са предявени срещу М. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 215 КТ вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат, приета с ПМС № . г., в сила от 01.08.2008 г.

Ищецът Е. М. Б. твърди, че между нея и М. бил сключен трудов договор № РД . на 16.01.2017 г. Съгласно така подписания трудов договор Е. Б. била назначена на работа в отдел „Международни дейности“, дирекция „Международни и регионални дейности“, на длъжността „Главен специалист“, като в продължение на година е изпълнявала добросъвестно задълженията си. Сочи, че съгласно Заповед . г. на М. (издадена въз основа на Решение на Министерски съвет № . от 20.10.2017 г. и одобрена докладна записка № ./03.11.2017 г.) Е. М. Б. била командирована в гр. Б., за периода от 19.12.2017 г. до 19.12.2021 г. , където следвало да заеме позиция в Постоянното представителство на Р. в гр.

Б. и да осъществява следната задача: обща координация и ръководство на служителите на М. в Постоянното представителство на Р.; координация на участието на министерството в процеса на вземане на решения в ЕС в областта на културата и аудиовизуалната политика; подготовка, координиране и провеждане на културната програма в Българското представителство на Съвета на ЕС през 2018 г. Със Заповед РД ./18.08.2021 г. на работодателя било наредено предсрочното прекратяване на командировката на Е. М. Б..

Указано било, че следва да се осъществи процедура по прекратяване на договора за наем на жилището, използвано от служителя по време на неговата командировка, за което следвало да се подаде 3-месечно предизвестие. Въпросният договор бил подписан между белгийски гражданин в качеството му на наемодател и ищцата в качеството на наемател, след като договорът бил одобрен от М. като такъв, отговарящ на законовите изисквания, включително и в частта относно дължимата наемна цена. Ищцата продължила да изпълнява своите задължения към Постоянното представителство на Р. в гр. Б., тъй като счела че командировката не е прекратена, тъй като подала жалба пред АССГ срещу Заповед 1

РД./18.08.2021 г. В края на месец ноември 2021 г. служителят Е. М. Б. подала писмено искане до М. по е-мейл във връзка с използването на платен отпуск по повод на приближаващите коледни и новогодишни празници. В отговор от 06.12.2021 г. М. уведомило по е-мейл Е. М. Б., че със Заповед № ./01.11.2021 г. на м. трудовото й правоотношение с М. било прекратено. Твърди, че от датата на издаване на въпросната заповед от страна на М. до датата, на която служителят разбрал за тази заповед, бил изминал повече от един месец, в който ищцата изпълнявала трудовите си задължения, като въобще не била уведомявана, че е налице издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на 08.12.2021 г. неин представител– адв. И. с приложено пълномощно потърсила служител на М., който да предостави копие от заповед № ./01.11.2021 г. на м., като сочи, че едва на 20.12.2021 г. ищцата получила чрез своя представител адв. И. копие от цитираната заповед. Твърди, че до тази дата е продължила да изпълнява трудовите си задължения. Правното основание, посочено в заповедта, било чл.

325, ал. 1, т. 12 КТ, а именно – че длъжността, заемана от служителя до този момент се определя вече за заемане от държавен служител, като счита, че това основание е използвано от работодателя единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата веднага, без да дава предизвестие. Ето защо, твърди, че издадената заповед № ./01.11.2021 г. е незаконосъобразна и моли съдът да я отмени и да възстанови служителя на заеманата преди уволнението длъжност. Моли съдът да осъди ответника да заплати на служителя обезщетение, дължимо за периода на оставане без работа – от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., в размер на 5316 лв. Наред с това претендира от ответника и неизплатените командировъчни средства за периода, в който е изпълнявала задълженията си в Б., дължими на основание Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат. Сочи, че общата дължима сума за месец септември била в размер на 1630,90 евро, общата дължима сума за месец октомври била в размер на 3371,06 евро, общата дължима сума за месец ноември била в размер на 3062,50 евро, а общата дължима сума за месец декември била в размер на 2065,94 евро или счита, че общата сума за целия период от 4 месеца за командировъчни средства по Наредбата е в размер на 10130,40 евро. Отделно от това твърди, че работодателят дължал отново на основание Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат заплащане на сумите за наем на жилището в гр. Б. за месеците септември, октомври, ноември и декември 2021 г., като натрупаната сума възлизала на общо 7600 евро. Твърди, че общата дължима на служителя сума за командировъчни дневни пари и наем на жилище (за служителя и дъщеря й) била в размер на 17730,40 евро, която се равнява на 34677,65 лева. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че исковете по чл. 344 КТ са погасени по давност предвид разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и предвид това, че ищцата е уведомена за процесната заповед за уволнение с известие за доставяне (същото е върнато като непотърсено), както и чрез министъра на външните работи и постоянното представителство на РБ., видно от протокол от 11.11.2021 г., вх. № ./12.11.2021 г. Оспорва уволнението да е извършено привидно или при заобикаляне на закона, като счита, че, за да е валидно извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, е достатъчно да е издаден и влязъл в сила валиден административен акт, с който длъжността се определя за заемане от държавен служител, не е необходимо съответната длъжност реално да е заета по служебно правоотношение, за да се прекрати трудовият договор. В случая трансформацията на длъжността „главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в „държавен експерт“ е станало считано от 01.11.2021 г. съгласно Заповед № ./01.11.2021 г. на м., а промяната в длъжностното разписание е извършена въз основа на мотивирана докладна записка, рег. № . от 30.09.2021 г. от Петър Миладинов – началник на отдел „Международни дейности“. Оспорва, че ищцата е продължила да изпълнява трудовите си задължения, както и че командировката в гр. Б. не е била прекратена. Твърди, че със Заповед РД./18.08.2021 г. на м. командировката на ищцата е предсрочно прекратена. Сочи, че с определение от 05.10.2021 г. по адм. дело № . от 2021 г. Административен съд-София град, 27 състав, е оставил без разглеждане жалбата на Е. М. Б. срещу Заповед РД./18.08.2021 г. на М., т.е. заповедта е влязла в сила. Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

2

225, ал. 1 КТ, като счита, че ищцата не е представила доказателства, че за исковия период е останала без работа. Оспорва претенцията за заплащане на командировъчни пари като неоснователна и недоказана, тъй като командировката на ищцата била предсрочно прекратена във връзка с констатирано нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за дипломатическата служба. Сочи, че във връзка със същото нарушение е уведомена с писмо с изх. № ./02.09.2021 г. на м., че следва да предаде издадените задгранични паспорти на нея и членовете на семейството. Посочва, че с окончателно определение от 12.04.2022 г. на Върховния административен съд, Пето отделение по адм. дело № ./2022 г. са оставени в сила определение от 25.02.2022 г. по адм. дело № ./2021 г. на Административен съд Софияград, с което в производство по чл. 64 и сл. ГПК, е оставена без уважение молба на Е. Б., за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по адм.д. № ./2021г. и определение от 05.10.2021 г. по адм. дело № ./2021 г. на Административен съд София-град, с което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Е. Б. против Заповед № РД ./18.08.2021 г. на м.. Сочи, че Заповед № РД ./18.08.2021 г. на м. е потвърдена окончателно с влязъл в сила съдебен акт и не е налице правно основание за уважаване на претенциите за заплащане на командировъчни пари и наем на жилище. Оспорва претенцията за наем на жилище, тъй като посочва, че договорът за наем на жилище се сключва след съгласие на изпращащата администрация, каквото не е давано. Оспорва дължимостта и размера на претендираните командировъчни пари за периода септемвридекември 2021 г. и наема на жилище за същия период, като счита, че в случая приложение намира Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина и ищцата не била представила, съответно не е одобрен счетоводен отчет за изразходваните средства съгласно приложението. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен трудов договор № РД . от 16.01.2017г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“, дирекция „Международни и регионални дейности“ на М., считано от 16.01.2017г. Договорът бил сключен за неопределено време и била определена основна месечна заплата от 700 лв.

С допълнително споразумение с № . от 11.12.2017г. ищцата е преминала на длъжност „Главен специалист“ в отдел „Международно сътрудничество и регионални дейности“ в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“.

С допълнителни споразумения с № . от 22.03.2019г., с № . от 19.03.2020г., както и със заповед № . от 01.04.2021г. е променен размера на основната месечна заплата на ищцата, като с последната заповед същият е определен на сумата от 1121 лв.

Със заповед № . от 19.12.2017г. на М., издадена на основание Решение на Министерски съвет № . от 20.10.2017г. ищцата Е. М. Б. е била командирована в Постоянното представителство на Р. в гр. Б., считано от 19.12.2017г. до 19.12.2021г. със задача да осъществява обща координация и ръководство на служителите на МК в ПП на Р.; координация на участието на министерството в процеса на вземане на решения на ЕС в областта на културата и аудиовизуалната политика; подготовка, координиране и провеждане на културната програма на Българското председателство в Съвета на ЕС през 2018г. Не е спорно, че за времето на командировката с ищцата в Б. е пребивавала и непълнолетната й дъщеря Дея Б., която се е обучавала в приемащата държава.

Съгласно заповед № РД. от 18.08.2021г. на М., издадена на основание чл. 68, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба във връзка с докладна записка от 13.08.2021г. и във връзка с констатирано нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за дипломатическата служба, задграничната командировка в гр. Б. на ищцата била предсрочно прекратена, като й било наредено в 14-дневен срок да предаде имущественото и финансовите активи на М., за което да се състави приемо-предавателен протокол, подписан от лицето и от представител на МК в ППРБЕС, към датата на предаване на имущественото да се състави окончателен финансов отчет с всички изискващи се приложения към него, както и да се прекрати с 3месечно предизвестие сключения между г-н К. – наемодател и г-жа Е. Б. – наемател, договор 3 за наем на апартамент, немебелиран, предназначен за основно жилище на наемателя.

Заповедта е връчена на служителя при отказ на 18.08.2021г., което е удостоверено с подписи на служители на ответника (л. 209 от делото).