Решение № 164 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. С., 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г.

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Л. К. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601345 по описа за 2023 година Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор Антоанета Софрониева от СГП срещу присъда №460008 от 17.03.2023г., по НОХД №1960/2020г. на 23– ти състав СНС/закрит/ с която и шестимата подсъдими В. И. М., А. Д.

Ц., А. Д. Ф., А. Р. / A. R. M. A./, Д. А. Ц. и С. И. Ц. са били признати за НЕВИНОВНИ и ОПРАВДАНИ в извършване на престъпления, както следва:

1.В. И. М. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от началото на м.декември 2014г. до 19.01.2018г. на територията на РБългария, РГърция и Кралство Великобритания е ръководил организирана престъпна група /ОПГ/ с участници А., А. Д. Ф., А. Р. М. А., Д.

А. Ц. и С. И. Ц. с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл.282 и чл.304б от НК, като групата била създадена с користна цел – придобиване на материални облаги, включително икономически ползи и в нея участвали длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б“А“ от НК – В. М. – Ректор на МУ гр.С. в периода от началото на 1 м.декември 2014г. до 15.04.2016г. и А. Ф. – Декан на Факултет по дентална медицина, както и по обвинението в престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 1.09.2015г. до 3.11.2015г. в гр.С. в условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно лице и при условията на посредствено извършителство чрез лицето А. Й. А. – Гл.секретар на МУ–С., в съучаствие А. Д.

Ф./извършител/ и А., А. Р. М. А., Д. А. Ц. и С. И. Ц. в качеството им на помагачи е нарушил служебните си задължения, произтичащи от чл.32 т.4 от Закона за висшето образование, т.3, т.2 и т.9 от Длъжностната му характеристика и чл.44 ал.1 т.2 и т.9 от Правилника оза устройството и дейността на МУ –С. за периода 2015/2016г.и чл.11 ал.1, ал.3, чл.12 ал.1 т.2 , чл.15 ал.2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на РБългария, като е разрешил и наредил да бъдат записани в МУ –С. и ФДМ за студенти чуждестранни кандидати – общо 35 лица граждани на ЕС, без да са налице законовите основания за това.

2.А. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за участие в горепосочената ОПГ, също по обвинението в престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК описано по по-горе в т.1 в качеството му на помагач, както и по обвинението в престъпление по чл.304б ал.1 от НК за това, че на наустановени дати в периода от началото на месец декември 2014г. до 30.06.2015г. в гр. С. е поискал и приел дар– различни суми в общ размер 52 500 евро с левова равностойност 102 653,25 лева от гръцката гражданка Е. В. Р., които не му се следвали, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му В. И. М., в качеството му на Ректор в МУ – С., а именно да разпореди записването й като студентка в Трети курс „Фармация“ в МУ-С..

3.А. Д. Ф. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК посочено по-горе в т.1 в качеството му на извършител и длъжностно лице – Декан на факултета по дентална медицина към МУ– С..

4.А. Р. М. А./ A. R. M. A./– по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК за участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК описано по-горе в т.1 в 2 качеството му на помагач.

5.Д. А. Ц.– по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НКза участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК изложено по-горе в т.1 в качеството му на помагач.

6.С. И. Ц. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК за участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК детайлно описано в т.1 в качеството й на помагач.

Въззивнтие доводи изложени в протеста и допълнението към него са за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Присъдата била постановена при неизяснена фактическа обстановка, всестранно и обективно изследване на всички правнорелевантни факти и обстоятелства относими към предмета на обвиненията. Обективната истина останала неразкрита, независимо от това, че съдът в рамките на своята компетентност бил длъжен да вземе всички мерки за изясняване на обстоятелствата по делото. Въпреки това било отхвърлено искането на прокурора за събиране на допълнителни гласни доказателства, като следвало да бъдат разпитани в качеството на свидетели посочените в обвинителния акт лица, които били очевидци на деянията по чл.282 от НК. Не било уважено и искането на прокурора за изменение на обвинението по чл.304б ал.1 от НК досежно инкриминирата сума и лицето, от което е поискан и приет противозаконния дар, въпреки наличието на основания за това. В тази връзка е направено искане за събиране на допълнителни гласни доказателства.

На следващо място възражение се прави и по отношение мотивите на присъдата, които не отговаряли на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. В мотивите липсвало описание на възприетата и установена от съда фактическа обстановка. Същите предствалявали копие на цялата обстоятелствена част на обвинителния акт, без да е налице анализ и аргументация от съда, защо определени факти счита за доказани, а други не и въз основа на кои доказателства е направен крайния извод. По отношение обвинението по чл.321 от НК мотивите се изчерпвали с изложени теоретични постановки, без наличие на обективен анализ на доказателствата по делото.

3

По отношение на обвиненията за продължавана вторична престъпна дейност по чл.282 от НК също според прокурора в мотивите липсвало каквато и да била фактология, съответно изводи по отношение записаните 35 броя чужедстранни студенти, дали това е станало в нарушение на посочените от държавното обвинение правила. Гласните доказателства не били съпоставени помежду си и с останалите писмени доказателства, а им бил извършен един своеобразен преразказ, без да бъде даден отговор защо едни показания се кредитирали, а други не. Определени доказателства изобщо не били обсъдени в мотивите, като например протоколите за претърсване и изземване и протоколи за доброволно предаване, както и ВДС от експлоатирани СРС.

Някои от доказателства били тълкувани превратно, като например показанията на св.Е. В. Р. относно съществуването на неформален бизнес между „Бест стъдис“, представлявано от неразпитания гръцки гражданин А.ополус и „Интер Хекс“ООД – представлявано от подс. А. Ц.. Иска се на основание чл.334 ал.1 т.1 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения или алтернативно на основание чл.334 ал.1 т.2 от НПК се иска отмяна на присъдата и постановяваане на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатите им обвинения. Възразява се, че голяма част от обстоятелствата, отразени в обвинителния акт останали неизяснени, като например дали всеки един от посочените 35 броя студенти чуждестранни граждани е контаткувал с подс.Р., който ги информирал за специалностите в МУ и възможностите на подсъдимите Д., А. и С. Ц.и чрез фирмата „Интер Хекс“ООД да бъдат записани в МУ, независимо от това дали отговаряли или не на изискуемите условия за записване, също дали са осъществили контакт с Д., А. и С. Ц.и от „Интер Хекс“ООД, уверявани ли са били от посочените подсъдими лица, че ще бъдат записани като студенти в желаната специалност, поради близките им отношения с подс. М.– Ректор на МУ и подс. Ф. – декан на ФДМ, имали ли са притеснения дали отговарят на условията за прием, съответно имали ли са устни уверения от подсъдимите Д., А. и С. Ц.и, че ще подготвят и окомплектоват необходимото за приема, обяснявали ли са посочените подсъдими, че няма да държат входен изпит, освен формално владеене на английски език, както и че следва да заплятат „значителна по размер сума“, която включвала такси за записване, такси за обучение, вкл. за английски език 4 и суми, предназначени за различни лица в МУ–С.. Иска се на основание чл.334 ал.1 т.1 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения или алтернативно на основание чл.334 ал.1 т.2 от НПК се претендира отмяна на присъдата от 17.03.2023г. и постановяваане на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатите им обвинения.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и се придържа към изложените в него доводи. Счита, че по делото са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимите по повдигнаните им обвинения.

Доказателствата били неправилно интрепретирани от първостепенния съд , без извършен отделен и всеобхватен анализ. Мотивите пресъздавали изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства, без аргументация, защо същите не се приемали и обвиненията не се доказвали. Иска се от въззивната инстанция да извърши нова повторна оценка на доказателствените източници. Не било изследвано от съда превъзлагането на законовите правомощия от подс.М. и отражението им в инкриминирата престъпна дейност съобразно изнесеното в обвинителния акт. Не било посочено в мотивите защо едни свидетелски показания се кредитирали, а други не.

Същото се отнасяло и до приложения по делото видеозапис от предаването „Господари на ефира“, който изобщо не бил анализиран, което се отнасяло и до множество писмени доказателства, както и протоколи за извършени процесуално следствени действия. За установени в мотивите били посочени факти, без наличието доказателства и аргументация за тях. Претенцията на държавното обвинение е отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни по първоначално повдигнатите обвинения или алтернативно връщане делото за ново разглеждане на основание чл.334 ал.1 т.1 от НПК, заради съществени процесуални нарушения.

Пред въззивния съд подсъдимите се явяват лично и с упълномощените си защитници, както следва – подс. В. М. с адв. Д. В., подс.А. Ф. с адв.П. Ч. и адв.З. И., подс.А. Р. М. А. с адв.П. С., а подсъдимите А. Ц., Д. Ц. и С. Ц. с адв.

Х. Г.. Подсъдимите и техните защитници молят въззивната инстанция да не уважава протеста и да остави в сила присъдата на първата инстанция, която намират за правилна, обоснована и законосъобразна. Приемат протеста за 5 неоснователен, а обвиненията за недоказани. Не считат, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като, ако определени доказателства не били събрани, това било по вина на държавното обвинение. Според защитниците съдът провел изключително подробно съдебно следствие и в мотивите си дал отговор на поставените въпроси. Не били установени никакви връзки между отделните подсъдими, за да става въпрос за организицията, инкриминирана от прокуратурата във връзка с обвиненията по чл.321 от НК за ръководство и участие в организирана престъпна група.

Процедурата за прием на чуждестранните студенти била извършена съгласно нормативните изисквания, като самото обвинение по чл.282 от НК било некоректно формулирано с посочване фигурата на посредственото извършителство в лицето на свидетеля А. А. – гл.секретар в МУ –С.. Същото се отнасяло и до обвинението по чл.321 от НК, за което в обвинителния акт било посочено, че е извършено на три различни места – в Обединеното Кралство Великобритания, РГърция и територията на РБългария. Според адв.В. преупълномощаването на св.А. от подзащитния му –подс.М. в качеството му на Ректор на МУ– С. да извършва определение действия било напълно законосъобразно. Според адв.И. заповедите за прием на чуждестранните студенти отивали при подзащитния й подс.Ф., в качеството му на декан в МУ – С. за сведение и изпълнение. Според адв. Г., от разпита на св.Р. се установявало, че същата не е превеждала никакви пари на подзащитният му – подс.А. Ц., така че и обвинението по чл.304б спрямо него останало недоказано. Недопуснатото от съда изменение на това обвинение относно искането на прокурора за намаляване размера на инкриминираната сума, не съставлявало според защитника процесуално нарушение. Посочена била установената фактическа обстановки от прокурора и от съда, поради което всички направени в протеста възражения се явявали неоснователни.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72e05060-90bc-45f5-a6ab-d24ce0a5ece1