Решение № 452 от 17.11.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Сливен, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20222230200992 по описа за 2022 година Постъпила е жалба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, представлявано от управителя Севдалин Рашев, чрез пълномощника адв.

Станислав Рафаилов срещу НП № 17/10.05.2022 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което на основание чл. 200 ал. 1 т.26 предл. 1 и чл. 200 ал. 4 от Закона за водите, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 48 ал.1 т.5 от Закона за водите.

Жалбоподателят иска НП да бъде отменено изцяло.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник иска НП за бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, чрез своя процесуален представител – юриск. Иван Карабелов, иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.11.2021 г. служители на БДИБР, извършили повторна проверка във връзка с изпълнението на условията на разрешително за водоползване № 1

0709/12.12.2001 г., с титуляр жалбоподателят. При извършената проверка било установено, че общественото питейно – битово водоснабдяване на гр.Нова Загора и населени места от община Нова Загора, се осъществявало от водоизточниците от подземни води на водоснабдителна група „Червенаково“.

Водоснабдителната група се състояла от тръбни кладенци ТК-1, ТК-2, ТК-3, ТК-4,ТК-6, ШК-5, ШК-7 и ШК-8, разположени в поземлени имоти ПИ №000134, 000131, 000132,000133, 000124, 000130, 000129, и 000128, м.

„Герменлика“, землище с. Бинкос, общ. Сливен; шахтови кладенци ШК-9 и ШК-10, които били разположени в поземлени имоти № 000003 и 000007, м.

„Адата“, землище с. Сърцево,общ. Твърдица. В поземлени имоти № 055004, 054001 и 000144, м. „Герман“ в землището на с.Близнец, общ. Твърдица били разположени шахтови кладенци ШК-11, ШК-12 и ШК-13. От подземните водоизточници, посредством бункерни помпени станции водата се подавала в черпателен водоем с обем 4000 м³. От черпателния водоем посредством централна помпена станция /ЦПС/ „Червенаково“ постъпвал в напорен водоем НВ - 5000 м³, откъдето по стоманен тръбопровод Ф-720 мм. достигала до населените места на община Нова Загора. От напорния водоем по стоманен тръбопровод с диаметър 720 мм. водата достигала до населените места на община Нова Загора както следва:

-първо отклонение за с. Баня, общ. Нова Загора;

-следва отклонение при м. „Мечи камък“ за с. Съдийско поле и с.

Ценино;

-преди с.Кортен, общ.Нова Загора е отклонението на тръбопровода за с.Кортен и с. Асеновец;

-в землището на с.Кортен при удароубивателна шахта се отклонявал тръбопровод за захранване на напорен водоем с обем 6000 м³ за водоснабдяването на гр. Нова Загора.

-от удароубивателната шахта започвал тръбопровод за захранване на населените места на община Нова Загора.

Водовземането от подземните водоизточници се осъществявало без учредена санитарно-охранителна зона съгласно изискванията и процедурата по Наредба № 3 от 16.10.2000 г. (обн. ДВ бр.88/2000г.). В БДИБР нямало внесена процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона на водоснабдителна група „Червенаково“, състояща се от 5 бр. тръбни кладенци 2 и 8 бр. шахтови кладенци, с цел на водовземане за обществено питейнобитовото водоснабдяване на гр. Нова Загора и населени места в община Нова Загора.

Към момента на проверката отново не били предприети действия за учредяването на санитарно-охранителни зони на съоръженията за питейнобитово водоснабдяване от подземни води от титуляра на разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001г, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Бил съставен КП № Сл 391/09.11.2021 г.

За извършеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 123/06.12.2021 г., с който описаното деянеу е квалифицирано като нарушение по чл. 48, ал.1 т.5 от Закона за водите.

Акта бил предявен на представител на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието не е направил възражения.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 17/10.05.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № 123/06.12.2021г. и НП № 17/10.05.2022 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актос. А. Г. и свид.А. В. Г. М..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна 3 правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай по безспорен и категоричен начин по делото е установено и доказано, че, жалбоподателя не е изпълнил едно свое правно задължение описано в чл. 48, ал.1 т.5, от ЗВ където е посочено, че водоползвателите, каквото е дружеството жалбопод. е длъжно да предприеме действия за учредяването на санитарно-охранителни зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води от титуляра на разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001г, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.От доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че посоченото в НП административно нарушение е извършено. Според разпоредбата на чл. 48, ал.

1, т. 5 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и: а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания.

Отговорността на дружеството е обективна и самият факт извършването му е достатъчен за ангажиране на отговорността му, като санкцията правилно е определена малко над минималния размер, т.к. това нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.200 ал.4 от ЗВ.

В този смисъл са и Решение № 78 от 4.07.2019 г. на АдмС - Сливен по КАНД № 65/2019 г. и Решение № 111 от 29.07.2019 г. на АдмС - Сливен по КАНД № 106/2019 г.

Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по 4 осигуряване на и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, намаляване на замърсяването на водите. ЗВ има за цел да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението.

Нарушението е формално, такова на простото извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. Деянието накърнява обществените отношения, интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. С налагането на имуществената санкция се постигат целите на ЗВ. Нарушението в конкретния случай е извършено от дружество, което масово използва различни водоизточници, което разкрива значително по-висока степен на обществена опасност в сравнение с подобно деяние, осъществено от физическо лице нетърговец.

Ето защо настоящият състав намира, че в случая не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН и съответно за квалифициране на случая като маловажен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 87/12.08.2021 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, в частта, в която на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27, ЕИК: 829053806, представлявано от управителя инж. Севдалин Рашев Рашев с ЕГН **********, на основание чл. 200 ал. 1 т.26 предл. 1 и чл. 200 ал. 4 от Закона за водите, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6